Муратово езеро

Муратово езеро

Муратово езеро- Отдавна мечтаех да посетя това райско кътче, но по една или друга причина плановете се проваляха. За радост не и този път.

След цяла седмица приготовления в ранната съботна утрин потеглихме на път. Къде се замотахме  не знам, но пристигнахме на х. Вихрен по обяд. Е, така или иначе не бързахме. Планът беше да се качим до Муратово езеро и там да снимаме залез, звезди и изгрев 🙂 За другите езера ми беше още рано- все пак това ми беше първото планинско преживяване, като не броим Седемте рилски езера, но там не носех 25 килограмова раница и палатка 😀

Да пристигнеш по обяд на х. Вихрен ,и то в почивен ден през лятото е ад. Колони от хора вървяха към върха подобно на армия в редица, други бяха превзели поляните наоколо, трети  отчаяно търсеха места за паркиране ( в това число и ние), а пък четвърти гордо пиеха фрешчета пред хижата.

Без да губим време нарамихме тежките раници и поехме към Муратово езеро. Оказа се, че основният поток от хора е към връх Вихрен и към Бъндеришките езера, така че в нашата посока беше доста спокойно.  Началото на пътеката е при каменните стълби пред главния вход на хижата като трябва да се следва синьо- жълтата маркировка.  Посоката е 200° (Ю), изцяло покрай левия бряг на река Бъндерица. Веднага след стълбите се  изкачва хлъзгав каменен откос, чието преминаване изисква повишено внимание и определено ти изцежда силичките.  Следват няколко заравнени тревни тераси, отделени с каменисти прагове и редки клекови гнезда. Достига се до дървен мост през река Бъндерица ( 2050 м височина) наляво през моста, към десния бряг на река Бъндерица е маркираната с червено и зелено пътека за хижа Демяница и заслон Тевно езеро. След моста, покрай десния бряг на река Бъндерица се  навлиза в местността Равнако – обширни тревни поляни, останки от някогашно езеро. Тук направихме и първата си по- сериозна почивка, за да се подкрепим с малко енерганти, а някои и с малко „огнена“ вода :D. След краткия  отдих ни предстоеше доста стръмно изкачване с азимут 245° (ЮЗ) по циркусния праг под Муратовото езеро  ( 2080 м височина). Пътеката вие по стръмнината през сипеи и каменист участък и излиза в подножието на Муратов връх при оттока на Муратовото езеро. Толкова бях щастлив, че най- после стигнахме езерото, че тропнах едно хорце ( е поне опит за такова 🙂 ) барабар с раницата на гръб. Разстоянието го взехме точно за два часа, като броя и почивките.

Пристигането ни явно смути двама рибари- бракониери, които бързо събраха дисагите и се ометоха 🙂 Имахме още много време до залеза, а и беше много рано да опъваме палатките. Тук е мястото да спомена, че в Пирин като национален парк е забранено паленето на огън, разпъването на палатки, да не говорим за риболова ( последният мисля, че е разрешен само на Попово езеро). Хеликоптерът на ПСС кръжеше буквално на всеки час  и съблюдаваше за спазването на реда. Хапнахме, починахме, а някои се отдадоха на сладка дрямка. Аз лично обиколих няколко пъти езерото и набелязах няколко позиции за снимки. Докато чаках вълшебната светлина все пак направих няколко кадъра, ей така за спорта 🙂

Гледка от полянката над езерото. В далечината се виждат Дончовите караули

muratovo8face

Река Бъндерица под Муратово езеро. Тук реших да си играя с дълги експозиции и използвах Big Stopper-а ( не се получи много добре)

Potochecopy

Времето напредна, а трябваше да разпънем палатките преди да се мръкне. Намерихме си едно закътано местенце в нещо като горичка от клекове. Самото разпъване си беше цяло преживяване, като ни отне около 45 минути, което предизвика доста шеги и закачки от страна на по- опитните планинари 🙂 След като приключихме с тази досадна дейност се отправихме към езерото точно когато слънцето започна да залязва.

В началото всичко беше супер. Облаците прекрасни, отраженията идеални. Потривахме доволно ръце в очакване на перфектен залез

Връх Тодорка

muratovo

muratovo1

Муратово езеро с Дончови караули и Бъндеришки чукар

muratovo2

Облаците придобиваха все по- причудливи форми

muratovo7face

Неусетно, незнайно къде, но облачетата изчезнаха напълно.

Огледално отражение на връх Тодорка

muratovo3

Винаги е добре когато имаш човешко присъствие като преден план 🙂

muratovome

Последните слънчеви лъчи огряват връх Тодорка

muratovo4

Е на перфектен залез не случихме, но поне небето се осея с многобройни звезди.

Резултатът от 40 кадъра, всеки по две минути

 

Муратово езеро-muratovo startrails

Нямаше как да пропусна и млечния път, който тъкмо се показа над Дончовите караули

milkyway

Време беше за сън, но последното се оказа доста трудно, дори невъзможно нещо високо горе в планината, особено за неопитни планинари като мен 😀 Първо дойде страхът от мечки- около половин час след като се настаних в палатката си и се увих като пашкул започнах да дочувам странни звуци съвсем близо до мен. Отне ми около 10 минути да разбера, че това едно от приятелчетата в съседната палатка 🙂 Но после дойде по- страшното- студът! Този вледеняващ, адски студ, който се просмуква във всяка една поричка на тялото. Температурата рязко спадна до -5 градуса. Палатката замръзна, водата също. Кофти е да се спи при такива условия и то с летен чувал 🙂 Чувствах се като герой от “ Оцеляване на предела“ 😀  Молих се само да доживея до утрото.  Явно по някое време все пак съм заспал и когато отворих очи беше се съмнало . Не си спомням скоро да съм бил толкова щастлив, че се събуждам и съм жив 🙂 След кратка физзарядка започнах постепенно да чувствам тялото си.  Беше време за малко изгревни кадри и се спуснахме отново към езерото.

Самият изгрев не беше нищо особено. Отново нямаше грам облаче, което да хване някакъв цвят. Ама каквото- такова

Муратово езеро, Дончови караули и Бъндеришки чукар

Муратово езеро-muratovo

Първите слънчеви лъчи огряват Муратов връх

muratovo5

След като се стоплихме и палатките изсъхнаха, набързо опаковахме багажа и поехме по обратния път към х. Вихрен. Слизането винаги е по- приятно ( поне за мен). От време на време спирахме за по някой последен кадър.

Местността Равнако

Муратово езеро-pirin

Бъндеришка река, снимана от мостчето

Муратово езеро-pirin

След около час вече бяхме при хижата. Време за релакс, за по едно фрешче. Беше около 10 сутринта и колоните от коли прииждаха. Метнахме се по колите и газ към Пловдив, уморени, но щастливи от преживяното. Определено пак ще дойдем, защото тук има много още какво да се снима.

About the Author:


Leave a Comment!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.