Моята 2016

Неусетно, като на един дъх, премина и тази година- Моята 2016. Срам ме е да си призная, но малко занемарих блога в последно време и така като гледам последната ми публикация е ретроспекцията за 2015 🙂 Но, обещавам да се поправя и в най- скоро време да се стегна и да споделя с вас за нашите приключения в Италия, Словения и Черна Гора.

И така, тази публикация ще бъде традиционната за края на годината, ревизия на най-доброто, което ми се случи през изминалите  дванадесет месеца. Година изпълнена с няколко интересни пътешествия до близки и по- далечни дестинации, с много интересни преживявания, с много снимки и интересни запознанства, но и година с някои напълно безплодни от фотографска гледна точка месеци 🙂 Но нека започнем от начало.

Януари

Още в първите дни на новата година си спретнахме кратка разходка до село Борово

Буквално ден по- късно се озовах на Асенова крепост за кадър, който ми се изплъзваше през последните зими 🙂

Едва ли ще се изненадате, но на 6-ти се отправих към Калофер за  снимане на прословутото мъжко хоро в ледените води на Тунджа по случай Йордановден. Миналата година пропуснах, което се оказа голяма грешка. Този път не изневерих на традициите и в ранната януарска утрин  окупирахме заветното мостче. Само, че се дислоцирах на малко по- различна позиция, която в този случай се оказа най- правилната 😉

!Прословутото мъжко хоро по случай ЙордановденВ края на месеца станах свидетел на много рядко срещащо се през последните години явление- сняг в Пловдив, който даже се задържа за седмица 🙂 Нямаше как да пропусна да го снимам 😀

Зимен Пловдив

Февруари

Малък сечко ми донесе едно пътуване до яз. Жребчево, където заедно с курсистите на Photoschol.bg се потопихме в дебрите на зимната (  и много студена ) нощна фотография 🙂

Март

Вече няколко месеца не бях излизал извън пределите на нашата мила татковина и жаждата за пътешествия пак ме затегли към чужбината 🙂 Не знам при вас как е, но когато пътувам зад граница се чувствам истински жив и щастлив ! И така в началото на месеца се отправихме към Словения и по- специално езерото Блед и околността. За съжаление времето не бе напълно с нас и не се получиха умопомрачителни залези и изгреви 🙁

Lake Bled

Jamnik

По план трябваше да посетим и други места в Словения, но времето рязко се влоши, така че се прибрахме преждевременно 🙁

Април

Финансовата криза след словенската ни авантюра ме закотви в Пловдив за целия месец 😀 Но хубавото на града ни е, че когато гладът за снимки те обземе, винаги можеш да се качиш на някое от тепетата и да поснимаш градски пейзажи 🙂

Май

Май дойде и си отиде толкова бързо, че улисан в работа не остана време за снимки. Е, снимах няколко фотосесии и абитуриенти, но не пътувах никъде 🙁

Юни

Започнах месеца с един воаяж до Рилските езера. И докато долу в ниското лятото набираше скорост, то тук зимата все още не беше отпусналата своята мразовита хватка.

По- късно през месеца подгоних лавандулата чак до село Блатница- едно много фотогенично и все още непознато за повечето фотографи поле 🙂

Юли

През юли осъществихме основния ни воаяж за годината, а именно едно мащабно планирано пътуване през Италия. Обещавам, че ще намеря време да опиша по- подробно нашите преживявания там, както и по- подробна информация относно местата за снимки, нощувки, транспорт и прочие.

Започнахме с Рим– Вечният град, столица на Италия и на могъщата Римска империя. Може да посетите града безброй пъти, да живеете в него дълги години, но величествената му светлина, цветовете, неговата хармония, очертанията на покривите му, винаги ще ви карат да затаите дъх.

Замъкът Сант Ангело ( Castel Sant~Angelo) величествено се издига край бреговете на Тибър

Castel Sant`Angelo and Ponte Sant`Angelo

Римският форум ( Foro Romano)-  Зад хълма Капитолий ( Monte Capitolino) и в подножието на хълма Палатин ( Palatino ), почти на километър площ се простира Римският форум- сърцето на Древния Рим, мястото, откъдето хиляди години се управлява огромната империя.

Foro Romano

Фонтанът Ди Треви ( Fontana di Trevi) – може би най- известния фонтан в света и една от основните забележителности на Рим. Това произведение на изкуството, дело на Николо Салви, е особено магнетично нощем и рано сутрин, когато обичайните тълпи от туристи ги няма и имате възможността да се насладите на това великолепие в целия му блясък.

Има десетки легенди, свързани с Ди Треви. Например, ако хвърлите монета във фонтана, се смята, че отново ще се върнете в Рим. Ако пък хвърлите монета, заедно с любимия, ще ви споходи семейно щастие.

Хубавото на Рим е, че всички основни забележителности са разположени близко една до друга и ето, че на две преки от Fontana Di Trevi е друга не по- малко известна сграда- Пантеонът 🙂

Пантеонът ( The Pantheon)- първоначално езически храм, превърнат по- късно в християнска църква- се смята за образец на класическата архитектурна хармония. Това е и най- старата съхранена сграда в Рим- има няма три хиляди години 🙂

Площад Навона ( Piazza Navona)– един от най- красивите площади в света и величествените барокови фонтани, свързани с легендарното съперничество между Бернини и Боромини

Piazza Navona

И ето след още няколко пресечки се озовавате пред една от най- внушителните гледки в Рим.

За повече кадри от Рим, посетете Галерията

След Рим, наситени с история и архитектура, се отправихме към италианското крайбрежие и по- специално Cinque Terre ( “ Петте земи“ )

Колкото и да не е за вярване, все още има хора, които имат щастието да живеят в тиха и спокойна атмосфера, далеч от напрегнатия ритъм на големите градове. Едно от тези приказни кътчета е Cinque Terre. В превод името му ще рече „Петте земи“. Намиращото се на каменистото крайбрежие на Италианската Ривиера, Чинкуе Тере е мястото, където хората в миналото са успели да създадат пет селища на самия праг на морето, далеч от цивилизацията .

Заради смайващата си красота и най-вече заради издръжливостта му в надпреварата с модерния свят, то е включено в списъка на ЮНЕСКО. Всяко едно от петте селища на Чинкуе Тере (Риомаджоре- Riomaggiore, Манарола- Manarola, Корнилия- Corniglia, Вернаца- Vernazza и Монтеросо ал Маре- Monterosso al Mare) е съхранило своя старинен чар и  атмосфера на блажено спокойствие, което местните хора предават и на своите гости.

От фотографска гледна точка най- интересни са Manarola, Vernazza и Riomagiore.

Manarola

Vernazza

Riomaggiore

За повече кадри от Cinque Terre, вижте Тук

Спомняте ли си детството ( да, онова детство, в което нямаше компютри и интернет и игрите бяха истински 😉 ), когато през летните ваканции след морето ни водиха и на планина ? Ако отговорът е Да, то тогава не се учудвайте, че след морето се отправихме високо в Италианските Алпи- прословутите и безбожно красиви Доломити 🙂

Започнахме със Санта Мадалена ( Santa Maddalena)

Santa Maddalena

през Lago di Braies

Lago di Braies

до езерото Мисурина ( Lago di Misurina)

Lago di Misurina

и от там високо към национален парк „ Tre Cime di Lavaredo „, където прекарахме една незабравима нощ 🙂

Tre Cime di Lavaredo

Повече кадри от тези невероятни места ще намерите в Галерията

Август

Любим месец и време за море. След дълги колебания и няколко сменени резервации, в крайна сметка се оказахме в Синеморец. Бях се зарекъл да не почивам повече на нашето мило родно черноморие и за пореден път се оказах прав в това мое решение 😀 Хубави кадри не се получиха, само един плах опит за млечен път над фара на Ахтопол. За капак се наложи да стегнем куфарите преждевременно, поради сериозен личен проблем 😉

Септември

Тъй като през септември не съм снимал пейзажи, ще постна няколко портрета от една фотосесия 😉 Да, случва ми се от време на време да снимам и портрети 😀

Октомври

Случвало ли ви си е да пътувате  в гонене на един единствен кадър? На мен да 🙂 И ето в една ранна октомврийска утрин поехме на път към Черна Гора с една единствена цел- да снимам прословутия Которски залив. Пътят до Черна Гора е тежък и решихме да го разделим като пренощуваме в Сърбия. След консултация с приятел сърбин, решихме, че няма да минем по основната пътна артерия към Черна Гора, а ще по-заобиколим през Златибор. Да, но какво да снимам там, се чудех докато избирах мястото за нощувка. Отговорът не закъсня 🙂 На има няма 50-60 км от Златибор , на самата Сръбско- Босненска граница се намира едно малко, почти никому известно градче, където местните са сътворили едно малко фотографско бижу 🙂 Градчето е Bajina Basta, а бижуто е една малка дървена къщурка, кацнала на камък насред река Дрина 😀

Жалко, че не случих на залез 🙁

Ден по- късно вече сме в Котор. По- точно вечер, защото незнайно как се замотахме по пътя и ни отне 10 часа да  вземем разстоянието от Bajina Basta до тук 🙂

Разположен в най-южния фиорд в Европа – Которския залив (Boka Kotorska), Котор (Kotor) не би могъл да се радва на по-контрастни пейзажи. Укрепеният стар град се е сгушил в подножието на хълма Свети Иван и планинския масив Ловчен, а улиците като лабиринт ви изненадват с кафенета, църкви и ресторанти на скритите площади. Надвисналите сякаш планини осигуряват защита на целия залив, а морето е мастиленосиньо.

Котор и Которски залив

Пераст, Которски залив

Ноември

Есента си отиваше, а от работа нямах възможност да пътувам. Все пак успях да се занеса до познатия Ситовски водопад. Пробвах късмета си и на Сливодоското падало, но там кадри не се получиха.

Ситовски водопад

Декември

И така годината неусетно се изтъркули и дойде декември. Празничната еуфория ме обзе, а като добавим и многобройните партита и празненства и време за снимки не остана. Сори 🙂

Е, това беше моята 2016г. Бих казал доста успешна откъм пътувания и приятни изживявания. Надявам се новата година да ми донесе още много хубави моменти и приключения по света и у нас А на вас скъпи читатели и приятели много здраве и щастие през новата 2017 година. Специални благодарности на семейството ми и на всички приятели. Благодаря ви , че ви има!!! Весела Коледа и Честита Нова Година !