Full width

Халщат и Бавария

Халщат

Чували ли сте за Халщат? А за „човекът в солта”, за пещерите в Дахщайн и за Глетчъра? Без значение какъв е отговорът ви, едно е сигурно – Халщат е обгърнат в мистика и магическа красота, които никога няма да ви омръзнат.

Днес ще ви заведа до това селце от приказките. Ще посетим също и един от най- известните замъци в света- Neuschwanstein. Да не губим време и да започваме 🙂

И така в едно мразовито мартенско утро със заредена до горе кола, потеглихме на път. Първа спирка в нашето мини пътешествие отново бе Загреб. Има нещо в този град, което ме кара да се връщам там отново и отново. Този път обаче си бях написал домашното и знаех точно къде да се позиционирам за снимки 🙂 Питате се кое е това място ? Ще ви кажа- Zagreb 360°. Странното е , че се намира ама баш в центъра на града и съм минавал оттам поне 4-5 пъти досега и не го бях забелязал 😉 Това е най- високата сграда в Загреб и предлага панорамна тераса с  360 °гледка към града. Цената за възрастен е 60 куни ( 8 евро), а за дете- 30 куни ( 4 евро). Добавете и питие, което ще си поръчате в панорамния бар ( да, терасата е към бара) и еврата скачат, но пък си заслужава 😉

На залез в този ден не случихме, но пък “ синия час“ не беше лош.

Zagreb

Загреб- гледка от Zagreb eye

Zagreb

Повече за Загреб, както и снимки на този красив град може да да разгледате ТУК.

На следващата сутрин потеглихме към Халщат. Разстоянието между двата града на пръв поглед не е голямо- около 360 км, но отнема време. Който е пътувал през Австрия знае за бруталните ограничения и контрол на скоростта. Магистралата е почти изцяло планинска и максимално допустимата скорост в повечето участъци е 100 км/ч. Найс! Абе не е като да хвърчиш по нашите магистрали 😀 За капак австрийците са наслагали камери през километър 😉 И така „со кротце, со благо и со малко кютек“ в ранния следобед пристигнахме на заветното място. Е, не точно 🙂 Тук е мястото да отбележа, че Халщат, като много популярна дестинация, не е от най- евтините места. Цените на хотелите са доста завишени, дори и в ниския сезон. Поради тази причина отседнахме в съседното селце- Обертраун ( Obertraun), отстоящо на около 5 километра от Халщат  и разположено също на брега на езерото.

След кратка почивка се отправихме към основната цел на нашия воаяж-  Халщат (Hallstatt)

Халщат е едно съвсем малко австрийско градче, разположено на брега на искрящо синьо езеро със същото име , и защитено от стръмните и изключително красиви склонове на алпийския планински район Дахщайн. Къщичките са се сгушили стена до стена на самия ръб на езерото, а някои от тях се простират дори и над водната повърхност, подкрепяни от стабилни дървени подпори.
Халщат ще грабне вниманието ви не само с красотата и спокойствието си. Халщат е и град с над 1200 г. история, а областта, в която се намира, крие тайни от древни епохи. Тук отблизо 7000 г. се добива и преработва сол и отново тук е най-старата в света мина за сол ( от фотографска гледна точка не представлява голям интерес)
Няма да ви занимавам с повече високопарни приказки, ще оставя снимките да говорят. Само ще вметна, че изкарахме на това място 3 дни, като времето бе доста променливо ( що ли се учудвам, все пак е Март)
Халщат
Халщат

Халщат по изгрев

Hallstatt

Малко дневни снимки

Халщат

 

Халщат

 

Броените дни минават бързо и неусетно. След пълния релакс в това австрийско бижу се отправихме към лудницата наречена Бавария. Защо лудница ли? Може би заради екстремно натоварената магистрала към Мюнхен или пък заради кохордите от китайски туристи, безмилостно атакуващи баварските замъци всекидневно 🙂 Не ме разбирайте погрешно. Бавария е изключително красива област, с много малки китни градчета, красива природа и величествени замъци. Ние отседнахме във Фюсен ( Füssen), поради непосредствената му близост до Neuschwanstein ( Нойшванщайн)– трудно се произнася на български 😀

Фюсен е едно малко градче, запазило до голяма степен ренесансовия си облик. Населението на града наброява има няма 15000 души. Това, което прави впечатление, дори в такова малко германско градче, са немалкото “ чистокръвни германци“ с тъмен цвят на кожата 🙂 Вечер работят само арабски заведения за бързо хранене. Не ми се мисли на какво ще прилича Германия след десетина години 🙁

Fussen

Фюсен ( Fussen)

Нойшванщайн

Основната цел на баварската ни авантюра бе именно този бележит замък, както и разбира се намиращия се в непосредствена близост до него и не по- малко красив- Хоеншвангау

Замъкът Нойшванщайн в Швангау може и да не е бил използван с някаква стратегическа цел, може да е едва на 120 години, може да е бил една фантазия на луд владетел, но въпреки това си остава най-известният замък в Германия. Замъкът е послужил като вдъхновение на Дисни ( анимационното студио „Уолт Дисни“ го използва като прототип на замъка на Спящата красавица във филма от 1959 г. и впоследствие станал тяхно лого. Той е използван и като прототип на замъка на Барон Мюнхаузен от филма по едноименното произведение на Рудолф Ерих Распе.)  и въпреки липсата на средновеновка автентичност, този замък си остава притегателно място за стотици хиляди хора всяка година.

Разположен в подножието на Баварските Алпи и връх Цугшпитце, „Замъкът на лебедовата скала“ се намира в местността Алгой, община Швангау, на 5 km от гр. Фюсен .  Замъкът Нойшванщайн е върховната мечта на крал Лудвиг II. Той е построен между 1869г. и 1886г. в стил, според който замъкът трябвало да прилича на средновековен рицарски замък. Голяма част от екстериора е неоромански и всичко изглежда магически, особено като се има в предвид как замъкът е кацнал на висок хълм на фона на алпийския пейзаж.

Още преди пътуването си бях набелязал позиция за снимане, но реалността се оказа друга. След дълго и мразовито лутане из чукарите в безрезултатно търсене на заветната локация, се принудих да се задоволя с масовата туристическа гледна точка 🙁 За капак и на хубава светлина не случих, но каквото такова е 🙂

Neuschwanstein

Neuschwanstein

Не съм особено доволен и от това, което се получи и с другия замък- Хоеншвангау ( Hohenschwangau). Позицията бе добра, замъкът добре осветен, светлината поносима, но качеството на кадъра нещо се омаза 🙁

Hohenschwangau

Hohenschwangau

„Всяко зло за добро“ са казали хората и още на другата сутрин бях възнаграден с най- красивия изгрев, който съм виждал до момента 🙂

St. Coloman, Bavaria

St. Coloman, Bavaria

Набелязах тази църква още при първоначалното планиране като евентуален резервен вариант, ако нещата се объркат. На живо изглеждаше още по- впечатлително, особено на фона на Алпите. Бързо разбрах, че това е моето място за изгревни кадри 😉 Това, което последва обаче надмина очакванията ми. Небето избухна в невероятни цветове и се радвах като дете в сладкарница, сменяйки обективи и търсейки различни гледни точки 🙂

St. Coloman, Bavaria, Germany

St. Coloman, Bavaria

 

bavaria

Слънчо се показа и огря алпийските върхове. Последен кадър. Финале гранде. Завесата се спуска и героите се оттеглят на заслужена почивка 😀

 

Отново на път. Последен пристан преди финалната права към дома бе Любляна. Столицата на Словения ни посрещна със страхотно време и красиви гледки. Жалко, че нямахме повече време за този прекрасен град. Три са основните позиции за снимки на Любляна- две са от Люблянския замък(Ljubljanski Grad)  и третата е от панорамната тераса на т. нар.- люблянски небостъргач- Nebotičnik. За разлика от Загреб, тук не се плаща такса и е истинско удоволствие на вечеряш и пиеш хубава бира, докато снимаш 🙂

Ljubljana

Изглед от Неботичник

Е, това беше краят на нашето приключение. Надявам се, че ви е харесало. Очаквайте скоро още разкази за нашите пътешествия по света и у нас 🙂 До скоро приятели !

 

 

 

 

 

Будапеща- перлата на Дунав

Будапеща

Здравейте, отново 🙂 След дълга пауза музата отново ме навести и реших да споделя с вас драги ми „смехурковци“ за някои наши отминали пътешествия, за които до този момент не намирах време, а и желание да пиша. Е, няма да съм много обстоятелствен, тъй като времето е изтрило от съзнанието ми някои маловажни подробности 🙂

И те така, днес ще ви заведа до Будапеща– Перлата на Дунава, която посетихме в началото на май.

Будапеща е очарователен град, в който няма как да не се влюбиш, веднъж ако го посетиш. Столицата на Унгария представлява обединение на две населени места, разположени край бреговете на Дунав – Буда и Пеща. В края на 19 век те формират Будапеща, която днес е сред основните емблеми на Стария континент.

Будапеща- изглед от хълма Гелерт ( Gellert)

Ако човек все още не е посещавал този град, твърде вероятно е да се изненада, че става дума за място, което е почти толкова романтично, колкото Париж, Рим или Виена.

Едно е сигурно – в Източна Европа едва ли има друг толкова внушителен и великолепен град.

Атмосферата е пропита с духа на Австро-Унгарската империя и на 19 век, а във въздуха на града се носи чувство за уют.

Едни от най- хубавите гледки към града се откриват от терасата на Кралския дворец ( замъкът Буда ), който понастоящем е Национална художествена галерия, а също и от хълма Гелерт, където се намира Цитаделата.

Верижният мост Сечени и сградата на Парламента

Тъй като не случих на хубава светлина първата вечер се наложи да се връщам на тази позиция още един път 🙂

Будапеща

Будапеща

Верижният мост Сечени

От Буда се открива невероятна гледка и към друга основна забележителност в Будапеща, а именно Базилика Свети Стефан – Szent István-bazilika

Базилика Свети Стефан – Szent István-bazilika и Верижният мост Сечени- The Széchenyi Chain Bridge

Въпреки, че не е базилика в тесния смисъл на думата, унгарците обичат да наричат църквата“ Св. Стефан“ “ Базиликата“, заради внушителните й размери. Това е най- голямата църква в страната. Построяването й отнема повече от 50 години. Голямото забавяне се дължи на факта, че през 1868 г., куполът рухва. За наш късмет е построен наново и в момента от него може да се насладите на 360- градусова гледка към града 🙂

Но, не очаквайте да снимате изгрев или залез от там 😉 – работното време не ви го позволява!

Гледката от купола на “ Св. Стефан“

 От базиликата “ Св. Стефан“ започва и една от най- оживените и красиви улици на града- Андраси (Andrassy ut), която свързва църквата с  най-големия площад в столицата- Площада на героите (Hosok tere).
Площадът безспорно е красив и фотогеничен, но поради многобройните павилиончета и строителни работи в момента на нашето посещение- хубав кадър не направих 🙁 Бързо ми се изпари и желанието за снимки по изгрев на това място ( първоначалният план беше такъв ).

От площада започва и Градския парк, в който се намира Дворецът Vajdahunyad ( дори не си помислям да го произнеса на български 😀 ), небезизвестните термални бани Сечени, както и Зоологическата градина.

Vajdahunyad vár

Паркът е прекрасно място за отдих, особено в горещ слънчев ден

Термалните бани Сечени

Колкото и да ни се искаше да се отдадем на релакс и безгрижие в топлите басейни на Сечени, времето ни притискаше. Трябваше да се отправим към другия край на града и да изкачим хълма Гелерт, от който се открива невероятна гледка към целия град- чудесно място за снимки по залез 😉

Будапеща

Будапеща- изглед от хълма Гелерт ( Gellert)

Хубав кадър на Замъка Буда може да се направи и от страната на Пеща, непосредствено до моста Сечени. Е, нямах възможност да го снимам в “ синия час“, колкото и да бързах, но така е когато разполагаш с ограничено време и имаш по- приоритетни кадри 🙂

Замъкът Буда ( Кралският дворец) и мостът Сечени

Рибарските кули

В Будапеща винаги има какво още да видите и къде още да отидете, но Рибарските кули (  Thе Fisherman’s Bastion ) са едно от задължителните за посещение места. Да, това наистина означава много туристи, събрани на едно място, но гледката определено си заслужава да ви настъпят няколко пъти по кецовете 🙂

The Fisherman`s bastion

 

Ако искате да сте сами тогава навийте алармата и се измъкнете от леглото призори. Бъдете сигурни, че няма да съжалявате 🙂 Още повече, че за да стигнете до наблюдателните кули се заплаща такса. Но, преди изгрев слънце няма кой да ви вземе парите и се наслаждавате на гледката абсолютно безплатно- Найс, казано по български 😀

Кулите са седем. Те символизират седемте маджарски (унгарски) племена, заселили се на Карпатския басейн през 896г. Името на бастиона идва от средновековието, когато група рибари защитили и опазили зданието. Гледката оттам е наистина изумителна.

Budapest

Парламентът видян от Рибарските кули

 

В непосредствена близост до бастиона ( точно зад него) се намира църквата “ Св. Матияш“. Забележителната архитектура и ключовото ѝ място, въпреки че никога не е била най-голямата църква в Унгария, я правят много популярна. Славата си дължи на двете сватби на крал Матиаш Хуниади (1458–1490) в нея с Катерина Подебрадска, дъщеря на краля на Бохемия, която умира при раждане, а след нея с Беатрис Арагонска, дъщеря на крал Фернандо Неаполитански. Но друга интересна церемония в тази църква е и коронацията на австро-унгарския император Франц Йосиф и баварската принцеса Елизабет, известна повече с галеното си име Сиси. А, по времето на Османската империя е била и джамия – цели 160 години от 1526 до 1686 година.

Църква “ Св. Матияш“ ( Matthias Church )

Унгарският парламент

Няма по- голяма забележителност и по- красива сграда в Унгария от Сградата на Парламента. Унгарският парламент (Hungarian Parliament)  е най – голямата сграда в Унгария, и вторият по големина парламент в Европа. Строежът на зданието започва през 1885г и завърша през 1904г. Размерите му наистина са внушителни – дължина 268м и широчина 123м. Сградата разполага с 691 стаи, 29 стълбища, 27 порти и 13 асансьора. Доста впечатляващо.

Сградата е изключително красива. Изпълнена е в неоготически стил. Основната фасада на парламента гледа към река Дунав, а официалния вход се намира на площада от другата страна на сградата. Общият брой на скулптурите вътре и вън са 242. На самата фасада има статуи на унгарски и трансилвански управници и военни личности. Над прозорците са изобразени различни гербове на крале и дюкове.

Гледката нощем към парламента, окъпан в светлина, е спираща дъха.

Hungarian parliament

Е, това беше края на нашето кратко унгарско пътешествие. Със сигурност има още много какво да се види и напише за този невероятен град. Определено Будапеща остави трайна следа в съзнанията ни  и ще бъде завинаги в сърцето ми!

Моята 2016

Моята 2016

Неусетно, като на един дъх, премина и тази година- Моята 2016. Срам ме е да си призная, но малко занемарих блога в последно време и така като гледам последната ми публикация е ретроспекцията за 2015 🙂 Но, обещавам да се поправя и в най- скоро време да се стегна и да споделя с вас за нашите приключения в Италия, Словения и Черна Гора.

И така, тази публикация ще бъде традиционната за края на годината, ревизия на най-доброто, което ми се случи през изминалите  дванадесет месеца. Година изпълнена с няколко интересни пътешествия до близки и по- далечни дестинации, с много интересни преживявания, с много снимки и интересни запознанства, но и година с някои напълно безплодни от фотографска гледна точка месеци 🙂 Но нека започнем от начало.

 

Януари

Още в първите дни на новата година си спретнахме кратка разходка до село Борово

Буквално ден по- късно се озовах на Асенова крепост за кадър, който ми се изплъзваше през последните зими 🙂

Едва ли ще се изненадате, но на 6-ти се отправих към Калофер за  снимане на прословутото мъжко хоро в ледените води на Тунджа по случай Йордановден. Миналата година пропуснах, което се оказа голяма грешка. Този път не изневерих на традициите и в ранната януарска утрин  окупирахме заветното мостче. Само, че се дислоцирах на малко по- различна позиция, която в този случай се оказа най- правилната 😉

!Прословутото мъжко хоро по случай ЙордановденВ края на месеца станах свидетел на много рядко срещащо се през последните години явление- сняг в Пловдив, който даже се задържа за седмица 🙂 Нямаше как да пропусна да го снимам 😀

Зимен Пловдив

 

 

Февруари

Малък сечко ми донесе едно пътуване до яз. Жребчево, където заедно с курсистите на Photoschol.bg се потопихме в дебрите на зимната (  и много студена ) нощна фотография 🙂

 

 

Март

Вече няколко месеца не бях излизал извън пределите на нашата мила татковина и жаждата за пътешествия пак ме затегли към чужбината 🙂 Не знам при вас как е, но когато пътувам зад граница се чувствам истински жив и щастлив ! И така в началото на месеца се отправихме към Словения и по- специално езерото Блед и околността. За съжаление времето не бе напълно с нас и не се получиха умопомрачителни залези и изгреви 🙁

Lake Bled

 

Jamnik

По план трябваше да посетим и други места в Словения, но времето рязко се влоши, така че се прибрахме преждевременно 🙁

Април

Финансовата криза след словенската ни авантюра ме закотви в Пловдив за целия месец 😀 Но хубавото на града ни е, че когато гладът за снимки те обземе, винаги можеш да се качиш на някое от тепетата и да поснимаш градски пейзажи 🙂

Plovdiv

 

 

Май

Май дойде и си отиде толкова бързо, че улисан в работа не остана време за снимки. Е, снимах няколко фотосесии и абитуриенти, но не пътувах никъде 🙁

Юни

Започнах месеца с един воаяж до Рилските езера. И докато долу в ниското лятото набираше скорост, то тук зимата все още не беше отпусналата своята мразовита хватка.

По- късно през месеца подгоних лавандулата чак до село Блатница- едно много фотогенично и все още непознато за повечето фотографи поле 🙂

 

 

Юли

През юли осъществихме основния ни воаяж за годината, а именно едно мащабно планирано пътуване през Италия. Обещавам, че ще намеря време да опиша по- подробно нашите преживявания там, както и по- подробна информация относно местата за снимки, нощувки, транспорт и прочие.

Започнахме с Рим– Вечният град, столица на Италия и на могъщата Римска империя. Може да посетите града безброй пъти, да живеете в него дълги години, но величествената му светлина, цветовете, неговата хармония, очертанията на покривите му, винаги ще ви карат да затаите дъх.

Замъкът Сант Ангело ( Castel Sant~Angelo) величествено се издига край бреговете на Тибър

Castel Sant`Angelo and Ponte Sant`Angelo

Римският форум ( Foro Romano)-  Зад хълма Капитолий ( Monte Capitolino) и в подножието на хълма Палатин ( Palatino ), почти на километър площ се простира Римският форум- сърцето на Древния Рим, мястото, откъдето хиляди години се управлява огромната империя.

Foro Romano

Фонтанът Ди Треви ( Fontana di Trevi) – може би най- известния фонтан в света и една от основните забележителности на Рим. Това произведение на изкуството, дело на Николо Салви, е особено магнетично нощем и рано сутрин, когато обичайните тълпи от туристи ги няма и имате възможността да се насладите на това великолепие в целия му блясък.

Има десетки легенди, свързани с Ди Треви. Например, ако хвърлите монета във фонтана, се смята, че отново ще се върнете в Рим. Ако пък хвърлите монета, заедно с любимия, ще ви споходи семейно щастие.

Хубавото на Рим е, че всички основни забележителности са разположени близко една до друга и ето, че на две преки от Fontana Di Trevi е друга не по- малко известна сграда- Пантеонът 🙂

Пантеонът ( The Pantheon)- първоначално езически храм, превърнат по- късно в християнска църква- се смята за образец на класическата архитектурна хармония. Това е и най- старата съхранена сграда в Рим- има няма три хиляди години 🙂

Площад Навона ( Piazza Navona)– един от най- красивите площади в света и величествените барокови фонтани, свързани с легендарното съперничество между Бернини и Боромини

Piazza Navona

И ето след още няколко пресечки се озовавате пред една от най- внушителните гледки в Рим.

За повече кадри от Рим, посетете Галерията

След Рим, наситени с история и архитектура, се отправихме към италианското крайбрежие и по- специално Cinque Terre ( “ Петте земи“ )

Колкото и да не е за вярване, все още има хора, които имат щастието да живеят в тиха и спокойна атмосфера, далеч от напрегнатия ритъм на големите градове. Едно от тези приказни кътчета е Cinque Terre. В превод името му ще рече „Петте земи“. Намиращото се на каменистото крайбрежие на Италианската Ривиера, Чинкуе Тере е мястото, където хората в миналото са успели да създадат пет селища на самия праг на морето, далеч от цивилизацията .

Заради смайващата си красота и най-вече заради издръжливостта му в надпреварата с модерния свят, то е включено в списъка на ЮНЕСКО. Всяко едно от петте селища на Чинкуе Тере (Риомаджоре- Riomaggiore, Манарола- Manarola, Корнилия- Corniglia, Вернаца- Vernazza и Монтеросо ал Маре- Monterosso al Mare) е съхранило своя старинен чар и  атмосфера на блажено спокойствие, което местните хора предават и на своите гости.

От фотографска гледна точка най- интересни са Manarola, Vernazza и Riomagiore.

Manarola

 

Vernazza

 

Riomaggiore

За повече кадри от Cinque Terre, вижте Тук

Спомняте ли си детството ( да, онова детство, в което нямаше компютри и интернет и игрите бяха истински 😉 ), когато през летните ваканции след морето ни водиха и на планина ? Ако отговорът е Да, то тогава не се учудвайте, че след морето се отправихме високо в Италианските Алпи- прословутите и безбожно красиви Доломити 🙂

Започнахме със Санта Мадалена ( Santa Maddalena)

Моята 2016

Santa Maddalena

през Lago di Braies

Моята 2016

Lago di Braies

до езерото Мисурина ( Lago di Misurina)

Моята 2016

Lago di Misurina

и от там високо към национален парк „ Tre Cime di Lavaredo „, където прекарахме една незабравима нощ 🙂

Tre Cime di Lavaredo

Повече кадри от тези невероятни места ще намерите в Галерията

Август

Любим месец и време за море. След дълги колебания и няколко сменени резервации, в крайна сметка се оказахме в Синеморец. Бях се зарекъл да не почивам повече на нашето мило родно черноморие и за пореден път се оказах прав в това мое решение 😀 Хубави кадри не се получиха, само един плах опит за млечен път над фара на Ахтопол. За капак се наложи да стегнем куфарите преждевременно, поради сериозен личен проблем 😉

Септември

Тъй като през септември не съм снимал пейзажи, ще постна няколко портрета от една фотосесия 😉 Да, случва ми се от време на време да снимам и портрети 😀

Октомври

Случвало ли ви си е да пътувате  в гонене на един единствен кадър? На мен да 🙂 И ето в една ранна октомврийска утрин поехме на път към Черна Гора с една единствена цел- да снимам прословутия Которски залив. Пътят до Черна Гора е тежък и решихме да го разделим като пренощуваме в Сърбия. След консултация с приятел сърбин, решихме, че няма да минем по основната пътна артерия към Черна Гора, а ще по-заобиколим през Златибор. Да, но какво да снимам там, се чудех докато избирах мястото за нощувка. Отговорът не закъсня 🙂 На има няма 50-60 км от Златибор , на самата Сръбско- Босненска граница се намира едно малко, почти никому известно градче, където местните са сътворили едно малко фотографско бижу 🙂 Градчето е Bajina Basta, а бижуто е една малка дървена къщурка, кацнала на камък насред река Дрина 😀

Жалко, че не случих на залез 🙁

Ден по- късно вече сме в Котор. По- точно вечер, защото незнайно как се замотахме по пътя и ни отне 10 часа да  вземем разстоянието от Bajina Basta до тук 🙂

Разположен в най-южния фиорд в Европа – Которския залив (Boka Kotorska), Котор (Kotor) не би могъл да се радва на по-контрастни пейзажи. Укрепеният стар град се е сгушил в подножието на хълма Свети Иван и планинския масив Ловчен, а улиците като лабиринт ви изненадват с кафенета, църкви и ресторанти на скритите площади. Надвисналите сякаш планини осигуряват защита на целия залив, а морето е мастиленосиньо.

Котор и Которски залив

 

Пераст, Которски залив

 

Ноември

Есента си отиваше, а от работа нямах възможност да пътувам. Все пак успях да се занеса до познатия Ситовски водопад. Пробвах късмета си и на Сливодоското падало, но там кадри не се получиха.

Ситовски водопад

 

Декември

И така годината неусетно се изтъркули и дойде декември. Празничната еуфория ме обзе, а като добавим и многобройните партита и празненства и време за снимки не остана. Сори 🙂

Е, това беше моята 2016г. Бих казал доста успешна откъм пътувания и приятни изживявания. Надявам се новата година да ми донесе още много хубави моменти и приключения по света и у нас :) А на вас скъпи читатели и приятели много здраве и щастие през новата 2017 година. Специални благодарности на семейството ми и на всички приятели. Благодаря ви , че ви има!!! Весела Коледа и Честита Нова Година !