Full width

Моята 2016

Моята 2016

Неусетно, като на един дъх, премина и тази година- Моята 2016. Срам ме е да си призная, но малко занемарих блога в последно време и така като гледам последната ми публикация е ретроспекцията за 2015 🙂 Но, обещавам да се поправя и в най- скоро време да се стегна и да споделя с вас за нашите приключения в Италия, Словения и Черна Гора.

И така, тази публикация ще бъде традиционната за края на годината, ревизия на най-доброто, което ми се случи през изминалите  дванадесет месеца. Година изпълнена с няколко интересни пътешествия до близки и по- далечни дестинации, с много интересни преживявания, с много снимки и интересни запознанства, но и година с някои напълно безплодни от фотографска гледна точка месеци 🙂 Но нека започнем от начало.

 

Януари

Още в първите дни на новата година си спретнахме кратка разходка до село Борово

Буквално ден по- късно се озовах на Асенова крепост за кадър, който ми се изплъзваше през последните зими 🙂

Едва ли ще се изненадате, но на 6-ти се отправих към Калофер за  снимане на прословутото мъжко хоро в ледените води на Тунджа по случай Йордановден. Миналата година пропуснах, което се оказа голяма грешка. Този път не изневерих на традициите и в ранната януарска утрин  окупирахме заветното мостче. Само, че се дислоцирах на малко по- различна позиция, която в този случай се оказа най- правилната 😉

!Прословутото мъжко хоро по случай ЙордановденВ края на месеца станах свидетел на много рядко срещащо се през последните години явление- сняг в Пловдив, който даже се задържа за седмица 🙂 Нямаше как да пропусна да го снимам 😀

Зимен Пловдив

 

 

Февруари

Малък сечко ми донесе едно пътуване до яз. Жребчево, където заедно с курсистите на Photoschol.bg се потопихме в дебрите на зимната (  и много студена ) нощна фотография 🙂

 

 

Март

Вече няколко месеца не бях излизал извън пределите на нашата мила татковина и жаждата за пътешествия пак ме затегли към чужбината 🙂 Не знам при вас как е, но когато пътувам зад граница се чувствам истински жив и щастлив ! И така в началото на месеца се отправихме към Словения и по- специално езерото Блед и околността. За съжаление времето не бе напълно с нас и не се получиха умопомрачителни залези и изгреви 🙁

Lake Bled

 

Jamnik

По план трябваше да посетим и други места в Словения, но времето рязко се влоши, така че се прибрахме преждевременно 🙁

Април

Финансовата криза след словенската ни авантюра ме закотви в Пловдив за целия месец 😀 Но хубавото на града ни е, че когато гладът за снимки те обземе, винаги можеш да се качиш на някое от тепетата и да поснимаш градски пейзажи 🙂

Plovdiv

 

 

Май

Май дойде и си отиде толкова бързо, че улисан в работа не остана време за снимки. Е, снимах няколко фотосесии и абитуриенти, но не пътувах никъде 🙁

Юни

Започнах месеца с един воаяж до Рилските езера. И докато долу в ниското лятото набираше скорост, то тук зимата все още не беше отпусналата своята мразовита хватка.

По- късно през месеца подгоних лавандулата чак до село Блатница- едно много фотогенично и все още непознато за повечето фотографи поле 🙂

 

 

Юли

През юли осъществихме основния ни воаяж за годината, а именно едно мащабно планирано пътуване през Италия. Обещавам, че ще намеря време да опиша по- подробно нашите преживявания там, както и по- подробна информация относно местата за снимки, нощувки, транспорт и прочие.

Започнахме с Рим– Вечният град, столица на Италия и на могъщата Римска империя. Може да посетите града безброй пъти, да живеете в него дълги години, но величествената му светлина, цветовете, неговата хармония, очертанията на покривите му, винаги ще ви карат да затаите дъх.

Замъкът Сант Ангело ( Castel Sant~Angelo) величествено се издига край бреговете на Тибър

Castel Sant`Angelo and Ponte Sant`Angelo

Римският форум ( Foro Romano)-  Зад хълма Капитолий ( Monte Capitolino) и в подножието на хълма Палатин ( Palatino ), почти на километър площ се простира Римският форум- сърцето на Древния Рим, мястото, откъдето хиляди години се управлява огромната империя.

Foro Romano

Фонтанът Ди Треви ( Fontana di Trevi) – може би най- известния фонтан в света и една от основните забележителности на Рим. Това произведение на изкуството, дело на Николо Салви, е особено магнетично нощем и рано сутрин, когато обичайните тълпи от туристи ги няма и имате възможността да се насладите на това великолепие в целия му блясък.

Има десетки легенди, свързани с Ди Треви. Например, ако хвърлите монета във фонтана, се смята, че отново ще се върнете в Рим. Ако пък хвърлите монета, заедно с любимия, ще ви споходи семейно щастие.

Хубавото на Рим е, че всички основни забележителности са разположени близко една до друга и ето, че на две преки от Fontana Di Trevi е друга не по- малко известна сграда- Пантеонът 🙂

Пантеонът ( The Pantheon)- първоначално езически храм, превърнат по- късно в християнска църква- се смята за образец на класическата архитектурна хармония. Това е и най- старата съхранена сграда в Рим- има няма три хиляди години 🙂

Площад Навона ( Piazza Navona)– един от най- красивите площади в света и величествените барокови фонтани, свързани с легендарното съперничество между Бернини и Боромини

Piazza Navona

И ето след още няколко пресечки се озовавате пред една от най- внушителните гледки в Рим.

За повече кадри от Рим, посетете Галерията

След Рим, наситени с история и архитектура, се отправихме към италианското крайбрежие и по- специално Cinque Terre ( “ Петте земи“ )

Колкото и да не е за вярване, все още има хора, които имат щастието да живеят в тиха и спокойна атмосфера, далеч от напрегнатия ритъм на големите градове. Едно от тези приказни кътчета е Cinque Terre. В превод името му ще рече „Петте земи“. Намиращото се на каменистото крайбрежие на Италианската Ривиера, Чинкуе Тере е мястото, където хората в миналото са успели да създадат пет селища на самия праг на морето, далеч от цивилизацията .

Заради смайващата си красота и най-вече заради издръжливостта му в надпреварата с модерния свят, то е включено в списъка на ЮНЕСКО. Всяко едно от петте селища на Чинкуе Тере (Риомаджоре- Riomaggiore, Манарола- Manarola, Корнилия- Corniglia, Вернаца- Vernazza и Монтеросо ал Маре- Monterosso al Mare) е съхранило своя старинен чар и  атмосфера на блажено спокойствие, което местните хора предават и на своите гости.

От фотографска гледна точка най- интересни са Manarola, Vernazza и Riomagiore.

Manarola

 

Vernazza

 

Riomaggiore

За повече кадри от Cinque Terre, вижте Тук

Спомняте ли си детството ( да, онова детство, в което нямаше компютри и интернет и игрите бяха истински 😉 ), когато през летните ваканции след морето ни водиха и на планина ? Ако отговорът е Да, то тогава не се учудвайте, че след морето се отправихме високо в Италианските Алпи- прословутите и безбожно красиви Доломити 🙂

Започнахме със Санта Мадалена ( Santa Maddalena)

Моята 2016

Santa Maddalena

през Lago di Braies

Моята 2016

Lago di Braies

до езерото Мисурина ( Lago di Misurina)

Моята 2016

Lago di Misurina

и от там високо към национален парк „ Tre Cime di Lavaredo „, където прекарахме една незабравима нощ 🙂

Tre Cime di Lavaredo

Повече кадри от тези невероятни места ще намерите в Галерията

Август

Любим месец и време за море. След дълги колебания и няколко сменени резервации, в крайна сметка се оказахме в Синеморец. Бях се зарекъл да не почивам повече на нашето мило родно черноморие и за пореден път се оказах прав в това мое решение 😀 Хубави кадри не се получиха, само един плах опит за млечен път над фара на Ахтопол. За капак се наложи да стегнем куфарите преждевременно, поради сериозен личен проблем 😉

Септември

Тъй като през септември не съм снимал пейзажи, ще постна няколко портрета от една фотосесия 😉 Да, случва ми се от време на време да снимам и портрети 😀

Октомври

Случвало ли ви си е да пътувате  в гонене на един единствен кадър? На мен да 🙂 И ето в една ранна октомврийска утрин поехме на път към Черна Гора с една единствена цел- да снимам прословутия Которски залив. Пътят до Черна Гора е тежък и решихме да го разделим като пренощуваме в Сърбия. След консултация с приятел сърбин, решихме, че няма да минем по основната пътна артерия към Черна Гора, а ще по-заобиколим през Златибор. Да, но какво да снимам там, се чудех докато избирах мястото за нощувка. Отговорът не закъсня 🙂 На има няма 50-60 км от Златибор , на самата Сръбско- Босненска граница се намира едно малко, почти никому известно градче, където местните са сътворили едно малко фотографско бижу 🙂 Градчето е Bajina Basta, а бижуто е една малка дървена къщурка, кацнала на камък насред река Дрина 😀

Жалко, че не случих на залез 🙁

Ден по- късно вече сме в Котор. По- точно вечер, защото незнайно как се замотахме по пътя и ни отне 10 часа да  вземем разстоянието от Bajina Basta до тук 🙂

Разположен в най-южния фиорд в Европа – Которския залив (Boka Kotorska), Котор (Kotor) не би могъл да се радва на по-контрастни пейзажи. Укрепеният стар град се е сгушил в подножието на хълма Свети Иван и планинския масив Ловчен, а улиците като лабиринт ви изненадват с кафенета, църкви и ресторанти на скритите площади. Надвисналите сякаш планини осигуряват защита на целия залив, а морето е мастиленосиньо.

Котор и Которски залив

 

Пераст, Которски залив

 

Ноември

Есента си отиваше, а от работа нямах възможност да пътувам. Все пак успях да се занеса до познатия Ситовски водопад. Пробвах късмета си и на Сливодоското падало, но там кадри не се получиха.

Ситовски водопад

 

Декември

И така годината неусетно се изтъркули и дойде декември. Празничната еуфория ме обзе, а като добавим и многобройните партита и празненства и време за снимки не остана. Сори 🙂

Е, това беше моята 2016г. Бих казал доста успешна откъм пътувания и приятни изживявания. Надявам се новата година да ми донесе още много хубави моменти и приключения по света и у нас :) А на вас скъпи читатели и приятели много здраве и щастие през новата 2017 година. Специални благодарности на семейството ми и на всички приятели. Благодаря ви , че ви има!!! Весела Коледа и Честита Нова Година !

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Моята 2015

Моята 2015

Неусетно, като на един дъх, премина и тази година. Колко бързо лети времето и сякаш вчера беше, когато писах ретроспекцията за 2014г.

И така, тази публикация ще бъде традиционната за края на годината, ревизия на най-доброто, което ми се случи през изминалите  дванадесет месеца. Година изпълнена с много пътешествия до близки и по- далечни дестинации, с много интересни преживявания, с много снимки и интересни запознанства, но и година с някои напълно безплодни от фотографска гледна точка месеци 🙂 Но нека започнем от начало.

Януари

Още в първите дни на новата година се озовахме в Копривщица, където за разлика от моя мил, роден Пловдив, зимата се бе настанила удобно.

Моята 2015-Koprivstica

Koprivstica1site

E, коминчетата не пушат

 

Традиционно вече свързвам този месец с посещение на Калофер за  снимане на прословутото мъжко хоро в ледените води на Тунджа по случай Йордановден. Този път обаче ме домързя и се задоволих с хвърлянето на кръста от моста на река Марица. Грешка голяма 🙂 Повече такава глупост няма да направя 😀

Jordandaysite

Февруари

Малък сечко ми донесе едно пътуване до една отдавна бленувана дестинация, а именно Венеция- град от приказките, едно от най- очарователните и най- невероятните творения на човешката ръка.

Venice

San Marco & San Giorgio Maggiore

Венеция, еднакво обичана и мразена, тя се носи като мираж, блещука и трепти във водните отражения. Но зад красотата й в миналото се е криела сила. Векове наред Венеция е вдъхвала колкото възхищение, толкова и страх. Била е независима държава, владеела е политиката и търговията в цялото Средиземноморие. Историята за това, как неколцина търговци и рибари са успели да постигнат върховна власт, а след това да я изгубят напълно, е още по- невероятна от факта, че същите са построили цял град насред морето. А стане ли дума за изкуство, Венеция е ненадмината. Музеи, църкви, манастири, дворци- градът представлява най- богатата сбирка на творби. Самият град е произведение на изкуството. А какво остава за романтиката- милиони влюбени двойки се стичат всяка година във Венеция, за да се врекат в любов и вечна вярност.

Rialto- sunset

View from Rialto bridge

Venice sunrise

View from Ponte dell Academia

Венеция

Castello

Кастело

Отдавна копнеех да посетя този град на любовта и ето, че мечтите се сбъднаха, дори и по време на прословутия карнавал- едно от най- бележитите събития във венецианския календар.

Venice Carnaval

Venice carnavale

Venice Carnaval

Още за нашите преживявания във Венеция може да прочетете Тук, както и да се насладите на още много кадри от това приказно място.

Март

Не бяха изминали и две седмици от нашия италиански воаяж и пак ме затегли към чужбината 🙂 А къде по- близо от съседна Гърция. И ето в навечерието на националния ни празник се озовахме в Кавала. Не е много патриотично ще кажете, но в своя защита ще спомена, че Кавала е била и българска 😀 Не че, в момента също не е така. Целият град е пълен с български туристи, половината магазини се държат от наши сънародници, а местните даже ни поздравяваха за празника на чист български 🙂

NightKavalasite

Нощна Кавала

Kavala-daysite

Kavalaportsite

Април

В началото на месеца си спретнахме сбирчица на Фотобанда в с. Чала. Зимата беше отпуснала своята мразовита хватка, но пък от пролетта нямаше и следа високо в Западните Родопи 🙂

Моята 2015-ChalaHouses

с. Чала

DospatLogosite

Залез на яз. Доспат

EagleEyesite

Орлово око

По- късно през месеца подгоних пролетта по тракийските полета

Peachessite

Springcopy

Springtree1site

 

Май

През май посетихме едни от най- красивите възрожденски селца- Лещен и Ковачевица. Колкото и странно да е, но досега не бях идвал по тези места.

Kovachevicasite

Ковачевица

Kovachevica1site

Kovachevica2site

Прочутите каменни къщи в Ковачевица

Leshten1site

Лещен

Omayasite

Колко дух и колко история има по тези места!

LeshtenHousesite

Leshtensite

 

Юни, Юли

Защо юни и юли ли? Ами, защото тогава се състоя основното събитие за годината. Едно дълго планирано и очаквано пътуване до Рая за пейзажните фотографи- Магичната, извънземна Исландия. Земя на огън и лед, земя осеяна с безбройни водопади, вулкани, глетчери, лагуни. Земя отвъд реалността 🙂 Две седмици изпълнени с много снимане, с много пропътувани километри, с много сюреалистични пейзажи, но и с малко сън и повечко студ 🙂

Kirkjufell

Midnight sun at Kirkjufell mountain

 

Kirkjufell

Budir

Budir

Godafoss

Godafoss

Исландия-Road

Namasкard

Namasкard

Diamond Beach

Плажът на диамантите

Jokulsarlon

Jokulsarlon

Reynisdrangar

The blue lagoon

The blue lagoon

Lupins

Seljalandsfoss

Seljalandsfoss

Skogafoss

Skogafoss

Skogafoss

Londrangar

Londrangar

и разбира се любимия ми кадър 🙂

Stokksness

Stokksness & Vestrahorn

Доста неща изписах за Исландия, така че ако искате да научите повече за нашето исландско приключение, за местата, които посетихме, за организацията за самото пътуване, вижте Тук, а също прочетете и другите три фотопътеписа. А за повече кадри от Исландия посетете Галерията.

Август

Любим месец и време за море. Този път избрахме да почиваме в съседна Гърция. Причините да изневеря на нашето мило, родно черноморие са повече от очевадни 😀 Спряхме се на един от най- красивите, но по- малко известни гръцки острови- Scopelos (Скопелос). За тези, които се чудят аджеба какъв е този остров само ще спомена, че тук е сниман филма “ Mamma Mia„.

Скопелос е остров в Егейско море, част от островната група Северни Споради. В миналото островът е бил известен с прекрасното си вино. В наши дни на острова се отглеждат и произвеждат маслини, зехтин, сирене фета, мед, сушени сини сливи. Скопелос е най-зеленият остров в Егейско море. Освен със зеленината, островът пленява и с живописните си плажове и тюркоазносиня вода. И макар, че се отдадохме на пълен релакс, нямаше как да не направим и някой друг кадър 🙂

Skopelos

Столица на остров Сцопелос е едноименния град- Scopelos

На острова има над 360 църкви и параклиси.

Skopelos2site

Skopelos1site

Skopelosnightsite

Fishermansite

В края на месеца предприехме едно пътуване с предимно образователна цел- да покажем на малката старите столици на България, плюс някои други исторически забележителности. Използвах момента да посетя крепостта Овеч. Отдавна й бях хвърлил око, но чак сега се отдаде жъзможност за снимки 🙂

Ovechsite

Септември

Пишем го нулев откъм кадри. Бях поканен като лектор на традиционната Фотоваканция, която се провежда всяка година в началото на септември в ММЦ- Приморско. Имах идеи за няколко морски пейзажа, но съдбата ясно ми показа, че няма да е тази година 😀 Причината банална- счупена водна помпа на колата, последвана от няколкодневен престой в сервиз в Приморско. В резултат бяхме яко закотвени в ММЦ-то 🙂 Е, поне се наслушах на лекции и упражнения 😀

Октомври

През този месец подгоних есента и я стигнах чак в Белоградчик 🙂 При предишното ми посещение по тези места времето не ми позволи да направя читави кадри, но този път извадих късмет. Е, не че случих на страхотни изгреви и залези, но есента беше в разгара си и короните на дърветата бяха обагрени в златисти цветове. Като добавим и една- две сутрешни мъглички и нещата се получиха 🙂

BelogradchikRocks1site

BelogradchikRocks3site

BelogradchikRocksNightsite

BelogradchikRoadsite

foggymorning1site

Моята 2015-Fog

На връщане се отбихме и през Черепишки манастир

Cherepishsite

Ноември

Ноември дойде и си отиде толкова бързо, че улисан в работа не остана време за снимки. А, и времето беше толкова шашаво- температури до 25 градуса не се срещат често по това време на годината 🙂 За да не съм напълно валат ще постна един “ син час“ от Пловдив.

Моята 2015-Plovdiv

Декември

И така годината неусетно се изтъркули и дойде декември. Вече чаках снеговете, а те не идваха и не идваха. Даже напротив времето ставаше все по- топло и по- топло. Зима ли бе, пролет ли 🙂 И като ме налегна един пролетен мързел, като добавим и празничната еуфория и съвсем не остана време за снимки 😀 Все пак в самия край на годината се засенох до едно водопадче в близост до Лилково. Колко народ се изреди да го снима въпросното водопадче, а аз за резилите до сега не бях стъпвал там, нищо че е само на 30 км от Пловдив. Не, че не съм ходил няколко пъти до Лилково, но все съм го подминавал транзит 🙂

Моята 2015-Waterfall

Е, това беше моята 2015г. Бих казал доста успешна откъм пътувания и приятни изживявания. Надявам се новата година да ми донесе още много хубави моменти и приключения по света и у нас :) А на вас скъпи читатели и приятели много здраве и щастие през новата 2016 година. Специални благодарности на семейството ми и  цялата Фотобанда. Благодаря ви приятели, че ви има!!! Весела Коледа и Честита Нова Година !

Исландия- Земя на огън и лед -IV част

Исландия

Midnight sun….. прословутото “ среднощно слънце“, така бленувано от нас, превърнало се едва ли не във фикс идея, ни се изплъзваше ден подир ден. Появяваше се тук таме като призрак и изчезваше бързо като мираж. Има ли го? Съществува ли ? Тези и още куп други неизказани въпроси вълнуваха нашето битие, далеч преди да стъпим на исландска земя. И ето вече десетина дни продължаваше ловко да ни се изплъзва, подигравайки се на клетите му ловци. Но, всичко щеше да се промени през последните три дни на нашето исландско приключение.

Отправяме се на запад към най- красивата според мен част на Исландия- полуостров Snæfellsnesкъдето щяхме да прекараме три незабравими дни в едно малко градче наречено Грюндарфьордур ( Grundarfjörður ). Напускаме Blönduós рано сутринта. Синоптиците се оказаха прави, предвещавайки страхотно време през следващите няколко дни и още от ранна утрин слънцето вече не толкова срамежливо поглеждаше през пухкавите бели облачета, приканвайки ни да го следваме 🙂

Пътят минава близо до още един водопад от нашия списък “ Задължителни за посещение“ и без колебания се отклоняваме.

Hraunfossar– Неслучайно фигурира в топ 10 на най- красивите водопади в Исландия, според Guide to Iceland. Този дълъг 900 метра водопад се  оформя от поточета, преминаващи през поле от гореща лава и се влива в река Hvita, чиито буйни води стремглаво пресичат вулканичните камъни.

Hraunfossar

Hraunfossar

Само мога да си представя колко красив е този водопад с есенни багри

Hraunfossar

Hraunfossar

Без повече отклонения пристигаме в Грюндарфьордур. Не случайно бях избрал това малко рибарско градче за последните три денонощия от нашето пътуване. В непосредствена близост до него се намира най- фотографираното място в Исландия, а именно планината Киркюфел ( Kirkjufell ) с едноименния водопад Kirkjufellsfoss. Настаняваме се в Grundarfjordur Hostel– поредната страхотна къща за гости, в която отсядаме, след което се отправяме на кратка разходка из градчето.

Grundarfjordur Hostel

Grundarfjordur Hostel

В местното кафене с радост установяваме, че и тук се предлагат разходки с корабчета за наблюдение на пъфини, които по това време на годината гнездят на близък остров. Времето е хубаво, морето спокойно, а и нямаме за къде да бързаме, така че бързо купуваме билети и се отправяме на поредното приключение 🙂

На фотолов за пъфини

На фотолов за пъфини

Поради технически причини ( разбирай липса на хубав телеобектив) не мога да се похваля с кой знае какви кадри, но пускам един, за да се отчета 😀

Puffin

Превъзбудени от това морско преживяване, но и малко уморени, се прибираме в хостела. Имаме още няколко часа до залез и решаваме да поспим и да съберем сили. И ето ни няколко часа по- късно на заветното място-  Kirkjufell. Бързо разбираме защо това е най- фотографираното място в Исландия. Десетки фотографи вече са заели места в очакване на вълшебната светлина. Изненадани сме когато повечето си тръгват точно преди залез. Ето защо не обичам организирани екскурзии. Точно когато е най- подходящото време за снимки,  те приканват да събираш дисагите и да тръгваш 😀 Но злото за едни е добре дошло за други, в случая за нас. Поне няма да ни се пречкат 🙂

За голямо разочарование хубав залез нямаше. Що ли се учудвам с този наш късмет 🙁 Но имаше светлинка в тунела. Задаваха се хубави облачета тъкмо за изгрева, който се падаше след около час- два. Еми това му е готиното на “ белите нощи“, ако не хванеш залез, то изгрева е съвсем близо 🙂 Решаваме да пообиколим пристанището, хем да направим по някой кадър, хем и да се постоплим малко.

Grjundafjordur Harbour

Grjundafjordur Harbour

Ето на тези облачета разчитахме за хубав изгрев, но това което последва надмина всичките ни очаквания : ) Точно в два часа бяхме отново на предварително подбраните места. Други фотографи нямаше 🙂

Kirkjufellsfoss

Kirkjufellsfoss

И ето чудото започна. Небето избухна във всички нюанси на червеното. Щастливи, притичвахме от място на място и нямаше край. Светлината ставаше все по- добра и по- добра 🙂

Kirkjufell

Снимайки, забелязвам с крайчеца на окото как долу в ниското езерце се появяват страхотни отражения. Без да губя време нарамвам статива и бегом надолу. Не съм вярвал, че мога да тичам толкова бързо 😀 Усилието си заслужаваше!

Kirkjufell

Мисията бе изпълнена. И сега, няколко месеца по- късно, още потрепвам от мисълта за тази вълшебна нощ. С чувство на радост и облекчение, че дългите часове прекарани в подготовка за това пътуване най- накрая се отплащат, решавам да пробвам и няколко други композиции.

Kirkjufellsfoss

Grjundafjordur

Слънцето наднича иззад “ Планината на църквата“ ( Kirkjufell се превежда буквално The church mountain)

Kirkjufell sunshine

Първите слънчеви лъчи огряват малкото рибарско градче

Исландия-Grjundafjordur

На връщане решаваме да направим по някой кадър и на градчето по време на “ златния час“. Това, което ме впечатли в Исландия, освен невероятната природа разбира се, бяха църквите. Във всяко едно градче църквата се отличава със своя собствена индивидуалност и невероятна архитектура. Просто няма две еднакви сгради. Grundafjordur не бе изключение от това правило.

Grjundafjordur Church

Уморени, но доволни се отдаваме на блажен сън. По- скоро дрямка, защото само след няколко часа отново сме на крака за поредния дълъг ден 🙂

Днес нямаме някакъв конкретен план. Решаваме да обиколим полуострова и да набележим места за снимки за през нощта. Първо попадаме в съседното градче- Olafsvik. Оказва се, че има някакъв празник и целия град е украсен с розови балони, панделки и кукли. Купонът тече на макс. Из целия град се усеща еуфория. Деца играят и се забавляват, находчиви търговци са разпънали сергии и продават всякакви щуротии, лее се бира и звучи як рокендрол 🙂

Местни рокаджии забиват мощтно

Местни рокаджии забиват мощно

Отново уникална църква

Исландия-Olafsik Church

Продължаваме на запад към малко селце наречено Hellisandur, където спираме в местен музей, за да снимаме малки елфически къщи.

ELFS

До самия край на полуострова зърваме в далечината самотен фар, гордо извисяващ се над скалите. Не губим време и поемаме по черен път, който първо ни извежда до красив плаж. Неколцина смелчаци се потапят в ледените води на океана. Ние не сме сред тях 😀

Я, в Исландия имало и други, освен черни плажове :)

Я, в Исландия имало и други, освен черни плажове 🙂

Скоро стигаме и до самия фар. Оказва се, че тук гнездят  доста птици. Запознаваме се с немски фотограф- птичар, който е тук от седмица, в очакване на перфектния кадър 🙂

Lighthouse

Ние не смятаме да стоим тук цяла седмица и продължаваме по пътя си. Отбиваме с в местност известна като Londrangar, а след това и в малкото селце Budir, известно със своята черна църква. И двете места са  много фотогенични и решаваме, че тук ще гоним залеза по- късно през нощта.

На път към дома се отбиваме в местния супермаркет да заредим провизии. Оказва се, че Оги е уловил около 10 пъстърви, но благородно ги е подарил на местните рибари за ужас на другите от групата 😀  Затова, Здравко се заема с приготовление на вкусна свинска кавърма, от която буквално си облизваме пръстите. Така де, гладна мечка хоро не играе 🙂 Още един дълъг ден е пред края си, но ни предстои поредна дълга и безсънна нощ. Нощ, в която разбрахме аджеба колко дълго време продължава т. нар. „Midnight sun“ 🙂

Всичко започна някак невинно и на шега. Първо се отбихме до скалите Londrangar.

Londrangar

Londrangar

Londrangar

После изминахме още 50 км до Budir и неговата черна църква.

Budir

Черната църква

Budir

Небето ставаше все по- огнено и по- огнено и по всичко личеше, че тази магия няма да свърши скоро 🙂

След около два часа се озоваваме отново на нашето любимо място- Kirkjufell.

Kirkjufell

„Oh, what a night“ се пее в небезизвестната песен и този рефрен дълго отеква в съзнанието ми, докато спя дълбоко, сгушен под топлите завивки на моето легло 🙂

Последен ден на полуострова. Ден за отдих и блаженство. Късно ставане и дълга закуска, мързеливо сърфиране из нета. Все пак по някое време решаваме да се разходим до едно малко селце на има няма стотина километра 😀 – Arnarstapi.

Arnarstapi

A sculpture of Bardur Snaefellsas

A sculpture of Bardur Snaefellsas

Минко и Здравко решават, че ще снимат птици, докато аз релаксирам на по биричка в местното ресторантче 🙂

Arnarstapi

За повече залези и изгреви нямаме сили, а и време. Трябва да се наспим добре, защото утре ни чака много дълъг ден и нощен полет обратно към дома.

Напускаме Грюндарфьордур около 10 часа сутринта и поемаме посока Рейкявик. Имаме предостаъчно време до полета, който е в един през нощта и решаваме да посетим забележителностите, които пропуснахме през първия ден на нашия престой.

Първи по ред е национален парк Тингвелир ( Thingvellir national park).  Този парк е част от така нареченият златен кръг на исландските забележителности. Тук е основан първият исландски парламент през 930-та година-Althingi .

Althingi

Твърдят, че църквата е запазена от онези времена.

Althingi Church

Тук е мястото на разлом между  Европейската и Американската тектонични плочи. Всяка година скалите се раздалечават с няколко милиметра и напрежението между тях е източник на солидни земетръси.

Thingvelir

Следваща спирка по пътя е кратера на вулкана Kerið. Входът е две евро.

Kerid

И с това последната задача от нашата програма максимум бе отметната. Като на сън преминаха две седмици. Време недостатъчно да се разгледа и опита всичко, което тази извънземна земя предлага. Земя, отвъд реалността. Земя на огън и лед. Земя на мир и бушуващи стихии. Земя, в която категорично властва майката Природа.

Исландия…… оставаш дълбоко в сърцето ми. И да, ще се върна пак някой ден, за да видя и усетя нещата, които този път скри от мен !

Но, за момента остава път до Рейкявик за малко шопинг, после летище Кефлавик за среднощен полет до Париж, а оттам полет до София след шестчасов престой 🙂

Е, приятели това беше нашето пътешвествие. Надявам се, че съм ви направил поне малко съпричастни към него, че сте усетили красотата на тази магична страна, наречена Исландия!