Full width

Моята 2012

Моята 2012

Е, приятели преживяхме края на света и е време за равносметки. Бих казал, че изминалата 2012 година бе ползотворна за мен- посетих отдавна жадувани места, участвах в няколко изложби, спечелих някоя и друга награда:)) Е, има много още какво да се желае, но времето е пред нас.

И така тази публикация ще бъде традиционната за края на годината, ревизия на най-доброто, което ми се случи през изминалите  дванадесет месеца.

Януари започна ударно и още на втори се озовахме на едно от най- любимите ми места- яз. Широка поляна.

Седмица по- късно вече бяхме в Калофер, за да снимаме традиционното мъжко хоро в ледените води на Тунджа по случай Йордановден.

Честно казано не останах много доволен от резултата, най- вече поради факта, че закъсняхме и едва намерихме позиция за снимане, но през следващата година определено ще повторим:)

В самия край на месеца се случи и този невероятен пловдивски залез:)

Февруари се очерта като скучен от към пейзажни кадри месец. Арктически студ беше сковал страната и дори не си помислях да гоня дивото. Но всяко зло, за добро. Реших, че е време да се науча и на студийна фотография, а какво по- добро време от това:)

Март- отново скука. Все пак по едно време  не издържах и се занесох до яз. Жребчево. Не се получиха шедьоври, но поне се махнах от Пловдив за няколко часа.

В края на месеца решихме да проверим какво е положението в Родопите и се отправихме към махалите над Аврамово- пролетта още я нямаше:)

Април, Април, Април, даже като го пиша ми става гадно:) Този месец започна ужасно за мен. Още на първи- на деня на лъжата, се отправихме към яз. Душанци. Няма как да забравя този ден. Първо ми хакнаха солен акт за превишена скорост, а капакът беше когато си изтървах новия апарат, заедно с любимия ми обектив и статив в язовира:((( Цяла седмица бях между земята и небето, но благодарение на Зентекс и Наско от фотобандата техниката ми оцеля!!! Алилуя- да не повярваш колко здрави са тез Никони:) Добре, че в този ден имах с мен и второ тяло та да  фотна едно кадро.

Като изключим разочароващото начало и след като си получих техниката, април се оказа един сносен откъм снимки месец. Първо, по идея на Галя посетихме яз. Смолско

След това подгоних ширещата се рапица

А накрая се върнахме отново в родопските махали

Неусетно дойде месец май, а заедно с него и маковете. Нямаше как да не се отчета и там

Но това, с което ще запомня май е трите дни, които прекарах на едно от най- красивите места- Метеора, Гърция. Съдбата ми се усмихна и случих на красиви изгреви и залези

 

През юни спретнахме традиционния за Фотобандата пленер на яз. Малък Беглик. Няма нищо по- приятно от срещите и разговорите с приятели, а ако се получи и някой добър кадър е те това е вече дар божи:)

Да не забравяме, че юни е и месеца на лавандулата

и една девойка сред лавандулата:)

Неусетно преполовихме годината и дойде моят любим сезон- лятотото, а с него и морето. Няма да крия- безкрайно обичам морето и съответно морските пейзажи са ми любими:) За мой късмет тази година имах възможността да го посетя не веднъж, а цели три пъти- яко а:)

Но да караме подред. Юли се оказа доста слаб месец. Отчетох се само с едни слънчогледи

Август- любим месец и то прекаран на любимо място- Созопол. Страното е, че посещавам Созопол повече от 15 години, а нямах читава снимка от това място. До този момент:)

През септември традиционно се провежда Фотоваканция. Тази година за първи път и аз участвах, даже спечелих и една от наградите:) Тук е мястото да спомена, че на въпросната фотовакнция Фотобандата изигра главна роля и обра повечето награди, а и купонът беше на макс. През четирите дни успях да пребродя голяма част от южното черноморие- Приморско, Ахтопол, Варвара и разбира се пак Созопол

 

 

Лятото свърши, а есента още я нямаше никаква. Октомври ми предостави възможността да посетя северното черноморие- приказни места, на които не бях ходил от детските си години. Първо Тюленово

 

а след това и нос Калиакра и прочутите ветрогенератори

 

 

Ноември- работата ме погълна и почти бях изпуснал есента. В един от малкото ми свободни уикенди посетихме отдавна мечтано място- село Борово. Е, не случих на време- нямаше ги магичните мъгли, залези и изгреви, но все пак се получи някой и друг кадър

Моята 2012

И така годината неусетно се изтъркули и дойде декември. Вече чаках снеговете и те не закъсняха. Годината завърши там където и започна- яз. Широка поляна

Моята 2012

 

Моята 2012

 

А точно по Коледа се случи и този кадър

яз.Батак

И накрая Ви пожелавам скъпи читатели и приятели много здраве и щастие през новата 2013 година. Специални благодарности на цялата Фотобанда. Благодаря ви приятели, че ви има!!! Весела коледа и Честита Нова Година !

“ Мечтай, мечтай, с вяра тръгни отваря безброй врати“- Ванеса Трифонова( моята малка принцеса)

Северно черноморие

Северно черноморие

Така се случи, че се отвори възможност да посетя нашето северно черноморие през октомври. Е, по работа- щях да участвам в 17- тата Национална конференция по хирургия, която се проведе от 11.10 до 14.10.12 в комплекс“ Слънчев ден“.  Каква по- добра възможност да съчетая полезното с приятното, а именно да поснимам на нашето северно черноморие.Преди две години пак бях там на конгрес, но тогава все още бях много бос във фотографията и снимки не се получиха. Още тогава разбрах, че “ Св.св. Константин и Елена“ не е моето място за снимки, т.е там няма нещо, което да ми грабне окото, освен един кей, но кейове вече снимах тази година, дори получих награда за това, но това е тема на друг разказ:)) И така този път бях решил- лекции до след обяд, а след това дим да ме няма към заветните места. Тъй като времето за снимане беше ограничено- около 2-3 часа по залез- за изгреви и дума не можеше да става, просто нямаше как- та за това трябваше предварително да планирам точните места за снимки, а такива на север има много. След ровене по фотографски сайтове и блогове на приятели вече бях сигурен, че на всяка цена трябва да посетя Тюленово и нос Калиакра, както и да снимам прочутите ветрогенератори.

Пътят от Пловдив до Варна беше приятен и без много движение по това време на годината. След настаняването в хотела и кратка почивка се канех да поема по пътя за снимки, но не се получи, както и идеята за нощни кадри. Но всяко зло за добро, защото същата вечер нямаше никакъв залез.

На другия ден след приключване на лекциите захвърлих костюма и духнах на север към Тюленово. Въпреки многобройните кадри на северното черноморие, които съм разглеждал гледката, която се откри по пътя направо ме изуми. Стотици ветрогенератори пръснати по цялото краебрежие, бясно порещи вятъра

северно черномориеПристигайки в Тюленово с малка помощ от slot machines online една вежлива женица първо спрях на рибарското заливче. Започнах да снимам като бесен от различни гледни точки и с различни филтри, но най ми хареса дългата 4 минутна експозиция, която постигнах с 10- стоповия ND филтър

северно черномориеОбичам го този филтър, постига невероятен ефект, особено при морски пейзажи.

След едночасаво снимане на залива се насочих към прословутата арка, която се намира за мой късмет на много достъпно място до самия път. И тук снимах с различни филтри и различни скорости, прескачайки от място на място:) За мой късмет имаше и готини облачета, което предвещаваше красив залез

северно черноморие

Докато снимах арката залезът стана невероятен. Облаците се обагриха с кървавочервен цвят. За зла участ не бях на правилното място за снимане. Качих се на колата и с бясна скорост отпраших към вертогенераторите с надеждата да стигна навреме, преди още цветът да е изчезнал. Е… не успях. Оказа се, че не е лесно да намериш подходящото място за снимане на ветрогенераторите, а и близо до Тюленово те са доста поразредени. Все пак се отчетох с няколко кадъра.

На следващия ден отново поех по познатия вече път, но този път целта беше нос Калиакра и разбира се отново ветрогенераторите, където се надявах на по- добри резултати.

Нос Калиакра е едно от местата, които те карат да се чувстваш истински горд, че си българин. Място, пропито с толкова много история и обвито с мистериозни митове и сказания. То е и едно много красиво място със страхотните си скалисти брегове, с отсечени като с нож скали, простиращи се чак до Шабла.

Увлечен от тази красота и история не усетих как бързо, бързо настана залез и облаците отново се обагриха в кръв. И този път изпуснах най- подходящото време за снимки на ветрогенераторите, но все пак успях да намеря една старина, която да ми послужи за преден план. Естествено, преди това успях да направя и едно кадро с моя милост на преден план:))- поне да е сигурна жена ми, че съм бил там:))

Какъв късмет изкарах с този залез.

Отправих се към ветрогенераторите. Този път знаех къде искам да се ситуирам, но пак не се получиха желаните кадри:)

След около 20 минутно снимане реших да потеглям. Тръгнах си удовлетворен, все пак първо идване по тези места, не лоши кадри и два невероятни залеза. По пътя все пак спрях за един последен кадър

Пътувайки обратно към Пловдив вече планирах следващото ми идване на север .. все пак не успях да посетя красиви места като Шабла, Камен бряг, Болата и прочие:))

 

 

 

 

Fair motoshow

Fair motoshow Пловдив

За втора поредна година смятах да посетя въпросното мотошоу, което се организира в Международен панаир- Пловдив. Миналата година бях възхитен, а тази организаторите обещаваха още по- голямо зрелище, включително нощно огнено дрифт шоу.

За тези, които не са запознати какво точно се случва на тези мероприятия ще обясня накратко- родни състезатели показват различни трикове и каскади с мотори и коли, което си е доста опасно, а и самото гледане така ти вдига адреналина, че едва ли не си готов и ти да скочиш на мотора и да полетиш с 200 по пътищата:))

И така да си дойдем на думата. Типично по български състезанието не започна в 10ч както бе обявено, а в 11ч. През това време феновете се забавляваха на тренажори, други се ободряваха с енергийни напитки, явно попрекалили от предната вечер, а влюбени тинейджърки трескаво снимаха със смартфоните  любимите си рокери

 

Първи на “ арената“ се появиха скутерчетата. Не съм предполагал, че с тези малки машинки могат да се правят такива трикове

След тях дойде и реда на батковците. То не беше рев на мотори, запалване на гуми и прочие

 

 

 

 

И понеже само със снимките не може да получите пълна представа за какво става въпрос ще си позволя да кача и няколко клипчета, без да претендирам за невероятно качество

_DSC4682

Докато се усетя и беше станало 14 часа, а жена ми вече изнервена ме чакаше повече от половин час. реших, че е време за малка следобедна дрямка, така де трябваше да съберем сили за нощното изпълнение.

Точно в 20ч отново бяхме в панаира,  но този път групата беше подсилена с моята малка принцеса и Сашо. И докато се отправяхме към мястото на действие и се чудехме аджеба кой точно обектив да ползваме, и за чий съм помъкнал статива, пред нас се появи страховита гледка. Е не в смисъл на някое страшно животно, а стотици хора, които бяха заели вече скъпоценните за снимки места.  Запазих самообладание и с малко нахалство заехме предни позиции:))

Шоуто си заслужаваше. Първи стартираха колите, които така нажежиха обстановката, че не можеше да се диша в буквален и преносен смисъл. Не знам малката как издържа на този шум и цялата тази пушилка и миризма на бензин, изгорено масло и гуми

Fair motoshow

Fair motoshow

 

Fair motoshow

След тях дойде ред и на гвоздея в програмата- Золтан The hell rider

Fair motoshow

 

Достоен край на целодневното шоу!