Full width

Йордановден в Калофер

Йордановден в Калофер

Какво по- добро продължение на разходката до Широка поляна от едно посрещане на Йордановден в Калофер, където традиционно местните играят прословутото мъжко хоро в ледените води на Тунджа.

Знаехме, че трябва да тръгнем много рано, за да хванем добри позиции за снимане. Уви това не се случи и когато пристигнахме в Калофер не само, че не намерихме добри позиции, но и хорото вече бе започнало. Все пак не се отчаяхме, не ни разколеба и дъжда, който започна да ръми, извадихме апаратите и трескаво започнахме да търсим удобно място за снимки. Тук е мястото да спомена за онези, които все още не са присъствали на това зрелище, че да си закъснял и да се наредиш на първи позиции за снимане е направо невъзможно- огромни тълпи от хора заобиколили от всички страни реката, всеки снимащ с фотоапарат или GSM. Някак си с малко нахалство и малко бутане успях да пробия тълпата. Гледката е невероятна. Мощен тътен от десетки мъжки гърла раздира долината на Тунджа.  Тъпаните предвождат хорото, държат строго ритъма. Гайдите извиват високо, ваят мелодията на песента. Отвсякъде се присъединяват нови и нови хора в народни носии ( и не само- доста ултраси на ФК Ботев- Пловдив също нагазваха в ледените води), порядъчно подкрепили се с вино и други спиртни напитки.

 

Йордановден

 

 

След около половин час хорото се премества на мегдана, където се провежда и традиционната богословия

Хорото продължава с пълна сила

Йордановден

ЙордановденНе знам защо, но преживяното събуди у мен спомена за “ Под игото“ и по- точно глава 16- “ Пиянството на един народ“

И ние сами, съвременници на описуемата епоха – отрезвели вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа, да се готви на борба с една страшна империя, с велики още военни сили? […] Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е вдигал до такава висота и надали ще се вдигне друг път…

Зимна приказка- Широка поляна 02.01.2012

Широка поляна

Широка поляна-Какво по- добро начало на новата година от една разходка до едно от най- красивите места в България- язовир Широка поляна и то насред зимата. И така, в ранната утрин на 02.01.2012 заедно със Сашо, един от членовете на прословутата и страховита Фотобанда, потеглихме към заветното място с надежда за срахотоно време и кадри. Всеки, който е имал шанса да пътува по пътя Батак- Доспат знае, че този път е истинско изпитание за нервната система на шофьора и здравината на колата, осеян с дупки като кратерите на луната. Но не и днес, за наш късмет падналият сняг беше покрил всички неравности и пътуването беше лесно и приятно. Стигнахме Беглика, където ни чакаше Арто и след кратка кафе пауза се отправихме към Широка поляна и от там към местността Кавал тепе. Каква красота, какво величие на природата. Времето беше страхотно с един единствен минус- нямаше ги така жадуваните облаци. Но без да се разколебаваме извадихме апаратите и започнахме да снимаме на воля.

           

 

Тъкмо се чудехме как ще продължим към самия язовир, когато за наш късмет се появи снегорин и разчисти пътя чак до Дженевра.

Искахме да стигнем до потопената къща, някога ловна резиденция на Цар Борис III, но уви това бе невъзможно. Задоволихме се с малко снимки, газене в дълбоките преспи и забавление с моторната шейна.

Широка полянаНа връщане забелязахме, че над язовира започва да пада мъгла. Ура, каква възможност за няколко последни хубави кадри.

Широка полянаШирока полянаЧудесен край на деня и невероятно начало на новата година!!!