Full width

Будапеща- перлата на Дунав

Будапеща

Здравейте, отново 🙂 След дълга пауза музата отново ме навести и реших да споделя с вас драги ми „смехурковци“ за някои наши отминали пътешествия, за които до този момент не намирах време, а и желание да пиша. Е, няма да съм много обстоятелствен, тъй като времето е изтрило от съзнанието ми някои маловажни подробности 🙂

И те така, днес ще ви заведа до Будапеща– Перлата на Дунава, която посетихме в началото на май.

Будапеща е очарователен град, в който няма как да не се влюбиш, веднъж ако го посетиш. Столицата на Унгария представлява обединение на две населени места, разположени край бреговете на Дунав – Буда и Пеща. В края на 19 век те формират Будапеща, която днес е сред основните емблеми на Стария континент.

Будапеща- изглед от хълма Гелерт ( Gellert)

Ако човек все още не е посещавал този град, твърде вероятно е да се изненада, че става дума за място, което е почти толкова романтично, колкото Париж, Рим или Виена.

Едно е сигурно – в Източна Европа едва ли има друг толкова внушителен и великолепен град.

Атмосферата е пропита с духа на Австро-Унгарската империя и на 19 век, а във въздуха на града се носи чувство за уют.

Едни от най- хубавите гледки към града се откриват от терасата на Кралския дворец ( замъкът Буда ), който понастоящем е Национална художествена галерия, а също и от хълма Гелерт, където се намира Цитаделата.

Верижният мост Сечени и сградата на Парламента

Тъй като не случих на хубава светлина първата вечер се наложи да се връщам на тази позиция още един път 🙂

Будапеща

Будапеща

Верижният мост Сечени

От Буда се открива невероятна гледка и към друга основна забележителност в Будапеща, а именно Базилика Свети Стефан – Szent István-bazilika

Базилика Свети Стефан – Szent István-bazilika и Верижният мост Сечени- The Széchenyi Chain Bridge

Въпреки, че не е базилика в тесния смисъл на думата, унгарците обичат да наричат църквата“ Св. Стефан“ “ Базиликата“, заради внушителните й размери. Това е най- голямата църква в страната. Построяването й отнема повече от 50 години. Голямото забавяне се дължи на факта, че през 1868 г., куполът рухва. За наш късмет е построен наново и в момента от него може да се насладите на 360- градусова гледка към града 🙂

Но, не очаквайте да снимате изгрев или залез от там 😉 – работното време не ви го позволява!

Гледката от купола на “ Св. Стефан“

 От базиликата “ Св. Стефан“ започва и една от най- оживените и красиви улици на града- Андраси (Andrassy ut), която свързва църквата с  най-големия площад в столицата- Площада на героите (Hosok tere).
Площадът безспорно е красив и фотогеничен, но поради многобройните павилиончета и строителни работи в момента на нашето посещение- хубав кадър не направих 🙁 Бързо ми се изпари и желанието за снимки по изгрев на това място ( първоначалният план беше такъв ).

От площада започва и Градския парк, в който се намира Дворецът Vajdahunyad ( дори не си помислям да го произнеса на български 😀 ), небезизвестните термални бани Сечени, както и Зоологическата градина.

Vajdahunyad vár

Паркът е прекрасно място за отдих, особено в горещ слънчев ден

Термалните бани Сечени

Колкото и да ни се искаше да се отдадем на релакс и безгрижие в топлите басейни на Сечени, времето ни притискаше. Трябваше да се отправим към другия край на града и да изкачим хълма Гелерт, от който се открива невероятна гледка към целия град- чудесно място за снимки по залез 😉

Будапеща

Будапеща- изглед от хълма Гелерт ( Gellert)

Хубав кадър на Замъка Буда може да се направи и от страната на Пеща, непосредствено до моста Сечени. Е, нямах възможност да го снимам в “ синия час“, колкото и да бързах, но така е когато разполагаш с ограничено време и имаш по- приоритетни кадри 🙂

Замъкът Буда ( Кралският дворец) и мостът Сечени

Рибарските кули

В Будапеща винаги има какво още да видите и къде още да отидете, но Рибарските кули (  Thе Fisherman’s Bastion ) са едно от задължителните за посещение места. Да, това наистина означава много туристи, събрани на едно място, но гледката определено си заслужава да ви настъпят няколко пъти по кецовете 🙂

The Fisherman`s bastion

 

Ако искате да сте сами тогава навийте алармата и се измъкнете от леглото призори. Бъдете сигурни, че няма да съжалявате 🙂 Още повече, че за да стигнете до наблюдателните кули се заплаща такса. Но, преди изгрев слънце няма кой да ви вземе парите и се наслаждавате на гледката абсолютно безплатно- Найс, казано по български 😀

Кулите са седем. Те символизират седемте маджарски (унгарски) племена, заселили се на Карпатския басейн през 896г. Името на бастиона идва от средновековието, когато група рибари защитили и опазили зданието. Гледката оттам е наистина изумителна.

Budapest

Парламентът видян от Рибарските кули

 

В непосредствена близост до бастиона ( точно зад него) се намира църквата “ Св. Матияш“. Забележителната архитектура и ключовото ѝ място, въпреки че никога не е била най-голямата църква в Унгария, я правят много популярна. Славата си дължи на двете сватби на крал Матиаш Хуниади (1458–1490) в нея с Катерина Подебрадска, дъщеря на краля на Бохемия, която умира при раждане, а след нея с Беатрис Арагонска, дъщеря на крал Фернандо Неаполитански. Но друга интересна церемония в тази църква е и коронацията на австро-унгарския император Франц Йосиф и баварската принцеса Елизабет, известна повече с галеното си име Сиси. А, по времето на Османската империя е била и джамия – цели 160 години от 1526 до 1686 година.

Църква “ Св. Матияш“ ( Matthias Church )

Унгарският парламент

Няма по- голяма забележителност и по- красива сграда в Унгария от Сградата на Парламента. Унгарският парламент (Hungarian Parliament)  е най – голямата сграда в Унгария, и вторият по големина парламент в Европа. Строежът на зданието започва през 1885г и завърша през 1904г. Размерите му наистина са внушителни – дължина 268м и широчина 123м. Сградата разполага с 691 стаи, 29 стълбища, 27 порти и 13 асансьора. Доста впечатляващо.

Сградата е изключително красива. Изпълнена е в неоготически стил. Основната фасада на парламента гледа към река Дунав, а официалния вход се намира на площада от другата страна на сградата. Общият брой на скулптурите вътре и вън са 242. На самата фасада има статуи на унгарски и трансилвански управници и военни личности. Над прозорците са изобразени различни гербове на крале и дюкове.

Гледката нощем към парламента, окъпан в светлина, е спираща дъха.

Hungarian parliament

Е, това беше края на нашето кратко унгарско пътешествие. Със сигурност има още много какво да се види и напише за този невероятен град. Определено Будапеща остави трайна следа в съзнанията ни  и ще бъде завинаги в сърцето ми!

Моята 2016

Моята 2016

Неусетно, като на един дъх, премина и тази година- Моята 2016. Срам ме е да си призная, но малко занемарих блога в последно време и така като гледам последната ми публикация е ретроспекцията за 2015 🙂 Но, обещавам да се поправя и в най- скоро време да се стегна и да споделя с вас за нашите приключения в Италия, Словения и Черна Гора.

И така, тази публикация ще бъде традиционната за края на годината, ревизия на най-доброто, което ми се случи през изминалите  дванадесет месеца. Година изпълнена с няколко интересни пътешествия до близки и по- далечни дестинации, с много интересни преживявания, с много снимки и интересни запознанства, но и година с някои напълно безплодни от фотографска гледна точка месеци 🙂 Но нека започнем от начало.

 

Януари

Още в първите дни на новата година си спретнахме кратка разходка до село Борово

Буквално ден по- късно се озовах на Асенова крепост за кадър, който ми се изплъзваше през последните зими 🙂

Едва ли ще се изненадате, но на 6-ти се отправих към Калофер за  снимане на прословутото мъжко хоро в ледените води на Тунджа по случай Йордановден. Миналата година пропуснах, което се оказа голяма грешка. Този път не изневерих на традициите и в ранната януарска утрин  окупирахме заветното мостче. Само, че се дислоцирах на малко по- различна позиция, която в този случай се оказа най- правилната 😉

!Прословутото мъжко хоро по случай ЙордановденВ края на месеца станах свидетел на много рядко срещащо се през последните години явление- сняг в Пловдив, който даже се задържа за седмица 🙂 Нямаше как да пропусна да го снимам 😀

Зимен Пловдив

 

 

Февруари

Малък сечко ми донесе едно пътуване до яз. Жребчево, където заедно с курсистите на Photoschol.bg се потопихме в дебрите на зимната (  и много студена ) нощна фотография 🙂

 

 

Март

Вече няколко месеца не бях излизал извън пределите на нашата мила татковина и жаждата за пътешествия пак ме затегли към чужбината 🙂 Не знам при вас как е, но когато пътувам зад граница се чувствам истински жив и щастлив ! И така в началото на месеца се отправихме към Словения и по- специално езерото Блед и околността. За съжаление времето не бе напълно с нас и не се получиха умопомрачителни залези и изгреви 🙁

Lake Bled

 

Jamnik

По план трябваше да посетим и други места в Словения, но времето рязко се влоши, така че се прибрахме преждевременно 🙁

Април

Финансовата криза след словенската ни авантюра ме закотви в Пловдив за целия месец 😀 Но хубавото на града ни е, че когато гладът за снимки те обземе, винаги можеш да се качиш на някое от тепетата и да поснимаш градски пейзажи 🙂

Plovdiv

 

 

Май

Май дойде и си отиде толкова бързо, че улисан в работа не остана време за снимки. Е, снимах няколко фотосесии и абитуриенти, но не пътувах никъде 🙁

Юни

Започнах месеца с един воаяж до Рилските езера. И докато долу в ниското лятото набираше скорост, то тук зимата все още не беше отпусналата своята мразовита хватка.

По- късно през месеца подгоних лавандулата чак до село Блатница- едно много фотогенично и все още непознато за повечето фотографи поле 🙂

 

 

Юли

През юли осъществихме основния ни воаяж за годината, а именно едно мащабно планирано пътуване през Италия. Обещавам, че ще намеря време да опиша по- подробно нашите преживявания там, както и по- подробна информация относно местата за снимки, нощувки, транспорт и прочие.

Започнахме с Рим– Вечният град, столица на Италия и на могъщата Римска империя. Може да посетите града безброй пъти, да живеете в него дълги години, но величествената му светлина, цветовете, неговата хармония, очертанията на покривите му, винаги ще ви карат да затаите дъх.

Замъкът Сант Ангело ( Castel Sant~Angelo) величествено се издига край бреговете на Тибър

Castel Sant`Angelo and Ponte Sant`Angelo

Римският форум ( Foro Romano)-  Зад хълма Капитолий ( Monte Capitolino) и в подножието на хълма Палатин ( Palatino ), почти на километър площ се простира Римският форум- сърцето на Древния Рим, мястото, откъдето хиляди години се управлява огромната империя.

Foro Romano

Фонтанът Ди Треви ( Fontana di Trevi) – може би най- известния фонтан в света и една от основните забележителности на Рим. Това произведение на изкуството, дело на Николо Салви, е особено магнетично нощем и рано сутрин, когато обичайните тълпи от туристи ги няма и имате възможността да се насладите на това великолепие в целия му блясък.

Има десетки легенди, свързани с Ди Треви. Например, ако хвърлите монета във фонтана, се смята, че отново ще се върнете в Рим. Ако пък хвърлите монета, заедно с любимия, ще ви споходи семейно щастие.

Хубавото на Рим е, че всички основни забележителности са разположени близко една до друга и ето, че на две преки от Fontana Di Trevi е друга не по- малко известна сграда- Пантеонът 🙂

Пантеонът ( The Pantheon)- първоначално езически храм, превърнат по- късно в християнска църква- се смята за образец на класическата архитектурна хармония. Това е и най- старата съхранена сграда в Рим- има няма три хиляди години 🙂

Площад Навона ( Piazza Navona)– един от най- красивите площади в света и величествените барокови фонтани, свързани с легендарното съперничество между Бернини и Боромини

Piazza Navona

И ето след още няколко пресечки се озовавате пред една от най- внушителните гледки в Рим.

За повече кадри от Рим, посетете Галерията

След Рим, наситени с история и архитектура, се отправихме към италианското крайбрежие и по- специално Cinque Terre ( “ Петте земи“ )

Колкото и да не е за вярване, все още има хора, които имат щастието да живеят в тиха и спокойна атмосфера, далеч от напрегнатия ритъм на големите градове. Едно от тези приказни кътчета е Cinque Terre. В превод името му ще рече „Петте земи“. Намиращото се на каменистото крайбрежие на Италианската Ривиера, Чинкуе Тере е мястото, където хората в миналото са успели да създадат пет селища на самия праг на морето, далеч от цивилизацията .

Заради смайващата си красота и най-вече заради издръжливостта му в надпреварата с модерния свят, то е включено в списъка на ЮНЕСКО. Всяко едно от петте селища на Чинкуе Тере (Риомаджоре- Riomaggiore, Манарола- Manarola, Корнилия- Corniglia, Вернаца- Vernazza и Монтеросо ал Маре- Monterosso al Mare) е съхранило своя старинен чар и  атмосфера на блажено спокойствие, което местните хора предават и на своите гости.

От фотографска гледна точка най- интересни са Manarola, Vernazza и Riomagiore.

Manarola

 

Vernazza

 

Riomaggiore

За повече кадри от Cinque Terre, вижте Тук

Спомняте ли си детството ( да, онова детство, в което нямаше компютри и интернет и игрите бяха истински 😉 ), когато през летните ваканции след морето ни водиха и на планина ? Ако отговорът е Да, то тогава не се учудвайте, че след морето се отправихме високо в Италианските Алпи- прословутите и безбожно красиви Доломити 🙂

Започнахме със Санта Мадалена ( Santa Maddalena)

Моята 2016

Santa Maddalena

през Lago di Braies

Моята 2016

Lago di Braies

до езерото Мисурина ( Lago di Misurina)

Моята 2016

Lago di Misurina

и от там високо към национален парк „ Tre Cime di Lavaredo „, където прекарахме една незабравима нощ 🙂

Tre Cime di Lavaredo

Повече кадри от тези невероятни места ще намерите в Галерията

Август

Любим месец и време за море. След дълги колебания и няколко сменени резервации, в крайна сметка се оказахме в Синеморец. Бях се зарекъл да не почивам повече на нашето мило родно черноморие и за пореден път се оказах прав в това мое решение 😀 Хубави кадри не се получиха, само един плах опит за млечен път над фара на Ахтопол. За капак се наложи да стегнем куфарите преждевременно, поради сериозен личен проблем 😉

Септември

Тъй като през септември не съм снимал пейзажи, ще постна няколко портрета от една фотосесия 😉 Да, случва ми се от време на време да снимам и портрети 😀

Октомври

Случвало ли ви си е да пътувате  в гонене на един единствен кадър? На мен да 🙂 И ето в една ранна октомврийска утрин поехме на път към Черна Гора с една единствена цел- да снимам прословутия Которски залив. Пътят до Черна Гора е тежък и решихме да го разделим като пренощуваме в Сърбия. След консултация с приятел сърбин, решихме, че няма да минем по основната пътна артерия към Черна Гора, а ще по-заобиколим през Златибор. Да, но какво да снимам там, се чудех докато избирах мястото за нощувка. Отговорът не закъсня 🙂 На има няма 50-60 км от Златибор , на самата Сръбско- Босненска граница се намира едно малко, почти никому известно градче, където местните са сътворили едно малко фотографско бижу 🙂 Градчето е Bajina Basta, а бижуто е една малка дървена къщурка, кацнала на камък насред река Дрина 😀

Жалко, че не случих на залез 🙁

Ден по- късно вече сме в Котор. По- точно вечер, защото незнайно как се замотахме по пътя и ни отне 10 часа да  вземем разстоянието от Bajina Basta до тук 🙂

Разположен в най-южния фиорд в Европа – Которския залив (Boka Kotorska), Котор (Kotor) не би могъл да се радва на по-контрастни пейзажи. Укрепеният стар град се е сгушил в подножието на хълма Свети Иван и планинския масив Ловчен, а улиците като лабиринт ви изненадват с кафенета, църкви и ресторанти на скритите площади. Надвисналите сякаш планини осигуряват защита на целия залив, а морето е мастиленосиньо.

Котор и Которски залив

 

Пераст, Которски залив

 

Ноември

Есента си отиваше, а от работа нямах възможност да пътувам. Все пак успях да се занеса до познатия Ситовски водопад. Пробвах късмета си и на Сливодоското падало, но там кадри не се получиха.

Ситовски водопад

 

Декември

И така годината неусетно се изтъркули и дойде декември. Празничната еуфория ме обзе, а като добавим и многобройните партита и празненства и време за снимки не остана. Сори 🙂

Е, това беше моята 2016г. Бих казал доста успешна откъм пътувания и приятни изживявания. Надявам се новата година да ми донесе още много хубави моменти и приключения по света и у нас :) А на вас скъпи читатели и приятели много здраве и щастие през новата 2017 година. Специални благодарности на семейството ми и на всички приятели. Благодаря ви , че ви има!!! Весела Коледа и Честита Нова Година !

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Моята 2015

Моята 2015

Неусетно, като на един дъх, премина и тази година. Колко бързо лети времето и сякаш вчера беше, когато писах ретроспекцията за 2014г.

И така, тази публикация ще бъде традиционната за края на годината, ревизия на най-доброто, което ми се случи през изминалите  дванадесет месеца. Година изпълнена с много пътешествия до близки и по- далечни дестинации, с много интересни преживявания, с много снимки и интересни запознанства, но и година с някои напълно безплодни от фотографска гледна точка месеци 🙂 Но нека започнем от начало.

Януари

Още в първите дни на новата година се озовахме в Копривщица, където за разлика от моя мил, роден Пловдив, зимата се бе настанила удобно.

Моята 2015-Koprivstica

Koprivstica1site

E, коминчетата не пушат

 

Традиционно вече свързвам този месец с посещение на Калофер за  снимане на прословутото мъжко хоро в ледените води на Тунджа по случай Йордановден. Този път обаче ме домързя и се задоволих с хвърлянето на кръста от моста на река Марица. Грешка голяма 🙂 Повече такава глупост няма да направя 😀

Jordandaysite

Февруари

Малък сечко ми донесе едно пътуване до една отдавна бленувана дестинация, а именно Венеция- град от приказките, едно от най- очарователните и най- невероятните творения на човешката ръка.

Venice

San Marco & San Giorgio Maggiore

Венеция, еднакво обичана и мразена, тя се носи като мираж, блещука и трепти във водните отражения. Но зад красотата й в миналото се е криела сила. Векове наред Венеция е вдъхвала колкото възхищение, толкова и страх. Била е независима държава, владеела е политиката и търговията в цялото Средиземноморие. Историята за това, как неколцина търговци и рибари са успели да постигнат върховна власт, а след това да я изгубят напълно, е още по- невероятна от факта, че същите са построили цял град насред морето. А стане ли дума за изкуство, Венеция е ненадмината. Музеи, църкви, манастири, дворци- градът представлява най- богатата сбирка на творби. Самият град е произведение на изкуството. А какво остава за романтиката- милиони влюбени двойки се стичат всяка година във Венеция, за да се врекат в любов и вечна вярност.

Rialto- sunset

View from Rialto bridge

Venice sunrise

View from Ponte dell Academia

Венеция

Castello

Кастело

Отдавна копнеех да посетя този град на любовта и ето, че мечтите се сбъднаха, дори и по време на прословутия карнавал- едно от най- бележитите събития във венецианския календар.

Venice Carnaval

Venice carnavale

Venice Carnaval

Още за нашите преживявания във Венеция може да прочетете Тук, както и да се насладите на още много кадри от това приказно място.

Март

Не бяха изминали и две седмици от нашия италиански воаяж и пак ме затегли към чужбината 🙂 А къде по- близо от съседна Гърция. И ето в навечерието на националния ни празник се озовахме в Кавала. Не е много патриотично ще кажете, но в своя защита ще спомена, че Кавала е била и българска 😀 Не че, в момента също не е така. Целият град е пълен с български туристи, половината магазини се държат от наши сънародници, а местните даже ни поздравяваха за празника на чист български 🙂

NightKavalasite

Нощна Кавала

Kavala-daysite

Kavalaportsite

Април

В началото на месеца си спретнахме сбирчица на Фотобанда в с. Чала. Зимата беше отпуснала своята мразовита хватка, но пък от пролетта нямаше и следа високо в Западните Родопи 🙂

Моята 2015-ChalaHouses

с. Чала

DospatLogosite

Залез на яз. Доспат

EagleEyesite

Орлово око

По- късно през месеца подгоних пролетта по тракийските полета

Peachessite

Springcopy

Springtree1site

 

Май

През май посетихме едни от най- красивите възрожденски селца- Лещен и Ковачевица. Колкото и странно да е, но досега не бях идвал по тези места.

Kovachevicasite

Ковачевица

Kovachevica1site

Kovachevica2site

Прочутите каменни къщи в Ковачевица

Leshten1site

Лещен

Omayasite

Колко дух и колко история има по тези места!

LeshtenHousesite

Leshtensite

 

Юни, Юли

Защо юни и юли ли? Ами, защото тогава се състоя основното събитие за годината. Едно дълго планирано и очаквано пътуване до Рая за пейзажните фотографи- Магичната, извънземна Исландия. Земя на огън и лед, земя осеяна с безбройни водопади, вулкани, глетчери, лагуни. Земя отвъд реалността 🙂 Две седмици изпълнени с много снимане, с много пропътувани километри, с много сюреалистични пейзажи, но и с малко сън и повечко студ 🙂

Kirkjufell

Midnight sun at Kirkjufell mountain

 

Kirkjufell

Budir

Budir

Godafoss

Godafoss

Исландия-Road

Namasкard

Namasкard

Diamond Beach

Плажът на диамантите

Jokulsarlon

Jokulsarlon

Reynisdrangar

The blue lagoon

The blue lagoon

Lupins

Seljalandsfoss

Seljalandsfoss

Skogafoss

Skogafoss

Skogafoss

Londrangar

Londrangar

и разбира се любимия ми кадър 🙂

Stokksness

Stokksness & Vestrahorn

Доста неща изписах за Исландия, така че ако искате да научите повече за нашето исландско приключение, за местата, които посетихме, за организацията за самото пътуване, вижте Тук, а също прочетете и другите три фотопътеписа. А за повече кадри от Исландия посетете Галерията.

Август

Любим месец и време за море. Този път избрахме да почиваме в съседна Гърция. Причините да изневеря на нашето мило, родно черноморие са повече от очевадни 😀 Спряхме се на един от най- красивите, но по- малко известни гръцки острови- Scopelos (Скопелос). За тези, които се чудят аджеба какъв е този остров само ще спомена, че тук е сниман филма “ Mamma Mia„.

Скопелос е остров в Егейско море, част от островната група Северни Споради. В миналото островът е бил известен с прекрасното си вино. В наши дни на острова се отглеждат и произвеждат маслини, зехтин, сирене фета, мед, сушени сини сливи. Скопелос е най-зеленият остров в Егейско море. Освен със зеленината, островът пленява и с живописните си плажове и тюркоазносиня вода. И макар, че се отдадохме на пълен релакс, нямаше как да не направим и някой друг кадър 🙂

Skopelos

Столица на остров Сцопелос е едноименния град- Scopelos

На острова има над 360 църкви и параклиси.

Skopelos2site

Skopelos1site

Skopelosnightsite

Fishermansite

В края на месеца предприехме едно пътуване с предимно образователна цел- да покажем на малката старите столици на България, плюс някои други исторически забележителности. Използвах момента да посетя крепостта Овеч. Отдавна й бях хвърлил око, но чак сега се отдаде жъзможност за снимки 🙂

Ovechsite

Септември

Пишем го нулев откъм кадри. Бях поканен като лектор на традиционната Фотоваканция, която се провежда всяка година в началото на септември в ММЦ- Приморско. Имах идеи за няколко морски пейзажа, но съдбата ясно ми показа, че няма да е тази година 😀 Причината банална- счупена водна помпа на колата, последвана от няколкодневен престой в сервиз в Приморско. В резултат бяхме яко закотвени в ММЦ-то 🙂 Е, поне се наслушах на лекции и упражнения 😀

Октомври

През този месец подгоних есента и я стигнах чак в Белоградчик 🙂 При предишното ми посещение по тези места времето не ми позволи да направя читави кадри, но този път извадих късмет. Е, не че случих на страхотни изгреви и залези, но есента беше в разгара си и короните на дърветата бяха обагрени в златисти цветове. Като добавим и една- две сутрешни мъглички и нещата се получиха 🙂

BelogradchikRocks1site

BelogradchikRocks3site

BelogradchikRocksNightsite

BelogradchikRoadsite

foggymorning1site

Моята 2015-Fog

На връщане се отбихме и през Черепишки манастир

Cherepishsite

Ноември

Ноември дойде и си отиде толкова бързо, че улисан в работа не остана време за снимки. А, и времето беше толкова шашаво- температури до 25 градуса не се срещат често по това време на годината 🙂 За да не съм напълно валат ще постна един “ син час“ от Пловдив.

Моята 2015-Plovdiv

Декември

И така годината неусетно се изтъркули и дойде декември. Вече чаках снеговете, а те не идваха и не идваха. Даже напротив времето ставаше все по- топло и по- топло. Зима ли бе, пролет ли 🙂 И като ме налегна един пролетен мързел, като добавим и празничната еуфория и съвсем не остана време за снимки 😀 Все пак в самия край на годината се засенох до едно водопадче в близост до Лилково. Колко народ се изреди да го снима въпросното водопадче, а аз за резилите до сега не бях стъпвал там, нищо че е само на 30 км от Пловдив. Не, че не съм ходил няколко пъти до Лилково, но все съм го подминавал транзит 🙂

Моята 2015-Waterfall

Е, това беше моята 2015г. Бих казал доста успешна откъм пътувания и приятни изживявания. Надявам се новата година да ми донесе още много хубави моменти и приключения по света и у нас :) А на вас скъпи читатели и приятели много здраве и щастие през новата 2016 година. Специални благодарности на семейството ми и  цялата Фотобанда. Благодаря ви приятели, че ви има!!! Весела Коледа и Честита Нова Година !