Full width

Исландия- Земя на огън и лед -IV част

Исландия

Midnight sun….. прословутото “ среднощно слънце“, така бленувано от нас, превърнало се едва ли не във фикс идея, ни се изплъзваше ден подир ден. Появяваше се тук таме като призрак и изчезваше бързо като мираж. Има ли го? Съществува ли ? Тези и още куп други неизказани въпроси вълнуваха нашето битие, далеч преди да стъпим на исландска земя. И ето вече десетина дни продължаваше ловко да ни се изплъзва, подигравайки се на клетите му ловци. Но, всичко щеше да се промени през последните три дни на нашето исландско приключение.

Отправяме се на запад към най- красивата според мен част на Исландия- полуостров Snæfellsnesкъдето щяхме да прекараме три незабравими дни в едно малко градче наречено Грюндарфьордур ( Grundarfjörður ). Напускаме Blönduós рано сутринта. Синоптиците се оказаха прави, предвещавайки страхотно време през следващите няколко дни и още от ранна утрин слънцето вече не толкова срамежливо поглеждаше през пухкавите бели облачета, приканвайки ни да го следваме 🙂

Пътят минава близо до още един водопад от нашия списък “ Задължителни за посещение“ и без колебания се отклоняваме.

Hraunfossar– Неслучайно фигурира в топ 10 на най- красивите водопади в Исландия, според Guide to Iceland. Този дълъг 900 метра водопад се  оформя от поточета, преминаващи през поле от гореща лава и се влива в река Hvita, чиито буйни води стремглаво пресичат вулканичните камъни.

Hraunfossar

Hraunfossar

Само мога да си представя колко красив е този водопад с есенни багри

Hraunfossar

Hraunfossar

Без повече отклонения пристигаме в Грюндарфьордур. Не случайно бях избрал това малко рибарско градче за последните три денонощия от нашето пътуване. В непосредствена близост до него се намира най- фотографираното място в Исландия, а именно планината Киркюфел ( Kirkjufell ) с едноименния водопад Kirkjufellsfoss. Настаняваме се в Grundarfjordur Hostel– поредната страхотна къща за гости, в която отсядаме, след което се отправяме на кратка разходка из градчето.

Grundarfjordur Hostel

Grundarfjordur Hostel

В местното кафене с радост установяваме, че и тук се предлагат разходки с корабчета за наблюдение на пъфини, които по това време на годината гнездят на близък остров. Времето е хубаво, морето спокойно, а и нямаме за къде да бързаме, така че бързо купуваме билети и се отправяме на поредното приключение 🙂

На фотолов за пъфини

На фотолов за пъфини

Поради технически причини ( разбирай липса на хубав телеобектив) не мога да се похваля с кой знае какви кадри, но пускам един, за да се отчета 😀

Puffin

Превъзбудени от това морско преживяване, но и малко уморени, се прибираме в хостела. Имаме още няколко часа до залез и решаваме да поспим и да съберем сили. И ето ни няколко часа по- късно на заветното място-  Kirkjufell. Бързо разбираме защо това е най- фотографираното място в Исландия. Десетки фотографи вече са заели места в очакване на вълшебната светлина. Изненадани сме когато повечето си тръгват точно преди залез. Ето защо не обичам организирани екскурзии. Точно когато е най- подходящото време за снимки,  те приканват да събираш дисагите и да тръгваш 😀 Но злото за едни е добре дошло за други, в случая за нас. Поне няма да ни се пречкат 🙂

За голямо разочарование хубав залез нямаше. Що ли се учудвам с този наш късмет 🙁 Но имаше светлинка в тунела. Задаваха се хубави облачета тъкмо за изгрева, който се падаше след около час- два. Еми това му е готиното на “ белите нощи“, ако не хванеш залез, то изгрева е съвсем близо 🙂 Решаваме да пообиколим пристанището, хем да направим по някой кадър, хем и да се постоплим малко.

Grjundafjordur Harbour

Grjundafjordur Harbour

Ето на тези облачета разчитахме за хубав изгрев, но това което последва надмина всичките ни очаквания : ) Точно в два часа бяхме отново на предварително подбраните места. Други фотографи нямаше 🙂

Kirkjufellsfoss

Kirkjufellsfoss

И ето чудото започна. Небето избухна във всички нюанси на червеното. Щастливи, притичвахме от място на място и нямаше край. Светлината ставаше все по- добра и по- добра 🙂

Kirkjufell

Снимайки, забелязвам с крайчеца на окото как долу в ниското езерце се появяват страхотни отражения. Без да губя време нарамвам статива и бегом надолу. Не съм вярвал, че мога да тичам толкова бързо 😀 Усилието си заслужаваше!

Kirkjufell

Мисията бе изпълнена. И сега, няколко месеца по- късно, още потрепвам от мисълта за тази вълшебна нощ. С чувство на радост и облекчение, че дългите часове прекарани в подготовка за това пътуване най- накрая се отплащат, решавам да пробвам и няколко други композиции.

Kirkjufellsfoss

Grjundafjordur

Слънцето наднича иззад “ Планината на църквата“ ( Kirkjufell се превежда буквално The church mountain)

Kirkjufell sunshine

Първите слънчеви лъчи огряват малкото рибарско градче

Исландия-Grjundafjordur

На връщане решаваме да направим по някой кадър и на градчето по време на “ златния час“. Това, което ме впечатли в Исландия, освен невероятната природа разбира се, бяха църквите. Във всяко едно градче църквата се отличава със своя собствена индивидуалност и невероятна архитектура. Просто няма две еднакви сгради. Grundafjordur не бе изключение от това правило.

Grjundafjordur Church

Уморени, но доволни се отдаваме на блажен сън. По- скоро дрямка, защото само след няколко часа отново сме на крака за поредния дълъг ден 🙂

Днес нямаме някакъв конкретен план. Решаваме да обиколим полуострова и да набележим места за снимки за през нощта. Първо попадаме в съседното градче- Olafsvik. Оказва се, че има някакъв празник и целия град е украсен с розови балони, панделки и кукли. Купонът тече на макс. Из целия град се усеща еуфория. Деца играят и се забавляват, находчиви търговци са разпънали сергии и продават всякакви щуротии, лее се бира и звучи як рокендрол 🙂

Местни рокаджии забиват мощтно

Местни рокаджии забиват мощно

Отново уникална църква

Исландия-Olafsik Church

Продължаваме на запад към малко селце наречено Hellisandur, където спираме в местен музей, за да снимаме малки елфически къщи.

ELFS

До самия край на полуострова зърваме в далечината самотен фар, гордо извисяващ се над скалите. Не губим време и поемаме по черен път, който първо ни извежда до красив плаж. Неколцина смелчаци се потапят в ледените води на океана. Ние не сме сред тях 😀

Я, в Исландия имало и други, освен черни плажове :)

Я, в Исландия имало и други, освен черни плажове 🙂

Скоро стигаме и до самия фар. Оказва се, че тук гнездят  доста птици. Запознаваме се с немски фотограф- птичар, който е тук от седмица, в очакване на перфектния кадър 🙂

Lighthouse

Ние не смятаме да стоим тук цяла седмица и продължаваме по пътя си. Отбиваме с в местност известна като Londrangar, а след това и в малкото селце Budir, известно със своята черна църква. И двете места са  много фотогенични и решаваме, че тук ще гоним залеза по- късно през нощта.

На път към дома се отбиваме в местния супермаркет да заредим провизии. Оказва се, че Оги е уловил около 10 пъстърви, но благородно ги е подарил на местните рибари за ужас на другите от групата 😀  Затова, Здравко се заема с приготовление на вкусна свинска кавърма, от която буквално си облизваме пръстите. Така де, гладна мечка хоро не играе 🙂 Още един дълъг ден е пред края си, но ни предстои поредна дълга и безсънна нощ. Нощ, в която разбрахме аджеба колко дълго време продължава т. нар. „Midnight sun“ 🙂

Всичко започна някак невинно и на шега. Първо се отбихме до скалите Londrangar.

Londrangar

Londrangar

Londrangar

После изминахме още 50 км до Budir и неговата черна църква.

Budir

Черната църква

Budir

Небето ставаше все по- огнено и по- огнено и по всичко личеше, че тази магия няма да свърши скоро 🙂

След около два часа се озоваваме отново на нашето любимо място- Kirkjufell.

Kirkjufell

„Oh, what a night“ се пее в небезизвестната песен и този рефрен дълго отеква в съзнанието ми, докато спя дълбоко, сгушен под топлите завивки на моето легло 🙂

Последен ден на полуострова. Ден за отдих и блаженство. Късно ставане и дълга закуска, мързеливо сърфиране из нета. Все пак по някое време решаваме да се разходим до едно малко селце на има няма стотина километра 😀 – Arnarstapi.

Arnarstapi

A sculpture of Bardur Snaefellsas

A sculpture of Bardur Snaefellsas

Минко и Здравко решават, че ще снимат птици, докато аз релаксирам на по биричка в местното ресторантче 🙂

Arnarstapi

За повече залези и изгреви нямаме сили, а и време. Трябва да се наспим добре, защото утре ни чака много дълъг ден и нощен полет обратно към дома.

Напускаме Грюндарфьордур около 10 часа сутринта и поемаме посока Рейкявик. Имаме предостаъчно време до полета, който е в един през нощта и решаваме да посетим забележителностите, които пропуснахме през първия ден на нашия престой.

Първи по ред е национален парк Тингвелир ( Thingvellir national park).  Този парк е част от така нареченият златен кръг на исландските забележителности. Тук е основан първият исландски парламент през 930-та година-Althingi .

Althingi

Твърдят, че църквата е запазена от онези времена.

Althingi Church

Тук е мястото на разлом между  Европейската и Американската тектонични плочи. Всяка година скалите се раздалечават с няколко милиметра и напрежението между тях е източник на солидни земетръси.

Thingvelir

Следваща спирка по пътя е кратера на вулкана Kerið. Входът е две евро.

Kerid

И с това последната задача от нашата програма максимум бе отметната. Като на сън преминаха две седмици. Време недостатъчно да се разгледа и опита всичко, което тази извънземна земя предлага. Земя, отвъд реалността. Земя на огън и лед. Земя на мир и бушуващи стихии. Земя, в която категорично властва майката Природа.

Исландия…… оставаш дълбоко в сърцето ми. И да, ще се върна пак някой ден, за да видя и усетя нещата, които този път скри от мен !

Но, за момента остава път до Рейкявик за малко шопинг, после летище Кефлавик за среднощен полет до Париж, а оттам полет до София след шестчасов престой 🙂

Е, приятели това беше нашето пътешвествие. Надявам се, че съм ви направил поне малко съпричастни към него, че сте усетили красотата на тази магична страна, наречена Исландия!

Исландия- Земя на огън и лед -III част

Исландия

Как бързо лети времето! Сякаш вчера бяхме пристигнали на летище Кефлавик, а ето вече преполовихме нашето пътешествие.  Днес ни предстоеше път на изток, към източните фиорди. Да си призная по предварителен план, въобше не възнемерявах да ги посещаваме, тъй като те отстъпват по красота на останалите части на Исландия, дори през по- голямата част от зимата са почти напълно изолирани и непрестъпни. Но нямаше как, пътят ни към водопадите на север минаваха през тях, следвайки Главния път ( The ring road). Естествено, можехме да ги избегнем като преминем директно през исландските Highlands, които през това време на годината бяха отворени за 4х4 автомобили, какъвто беше и нашият,но решихме да не рискуваме чак толкова 🙂 Последното се оказа много правилно решение поради една основна причина- Времето! Последното толкова се скофти, че в следващите няколко дни слънце не видяхме, само дъжд, мъгла, а по високите места и сняг. Абе, ако това е лято, тури му пепел  😀

И така след закуска, и след като заредихме колата догоре, поехме на изток. В началото времето беше що – годе прилично и таяхме  надежда, че все пак ще направим някой и друг читав кадър. Пътят виеше и виеше неспирно покрай първите фиорди, които достигнахме.

 East

Малко по- късно рязко свърна нагоре към планините. Решихме, че има някаква грешка и сме се объркали на едно разклонение, което подминахме, но GPS-а твърдеше, че това е правилната посока 🙂

Исландия

Това е в самото начало на изкачването. Вижда се пътя, който прилича повече на черен, отколкото на главен път 🙂 По- нататък мъглата така ни обгърна, че за снимки беше немислимо, а и нямахме желание. Искахме колкото е възможно по- бързо да мине тази мъка. В Исландия времето се мени бързо, казват местните. Еми, така е- от лято, през есен и изведнъж зима, в целия й блясък и всички екстри- вятър, студ, сняг и мъгла. Добре, че поне пътят беше почистен 🙂 Часовете минаваха, а ние едва пъплехме нагоре по склона, проклинайки късмета си. И както се казва по български- тегли му една майна, че да се оправят нещата, и ето превалихме планината и започнахме да се спускаме към главния град на Източна Исландия- Egilsstadir. Оказа се нелошо градче 🙂 Трябваше да убием няколко часа, тъй като бяхме оставили нашия рибар на едно езерце наблизо- за пореден път. Докато седяхме и хапвахме  в една пицария ( да, и в Исландия има такива ) се отдадохме на философски размисли, а екзистенциалния въпрос, който ни мъчеше бе следния- Аджеба, кои са по- луди- фотографите или рибарите? 😀  Напълнили стомасите и заредили се с провизии от местната бакалия ( разбирай хипермаркет), забрахме нашия пети елемент и се отправихме към поредната ни резервирана къщурка за вечерта- Sólbrekka Guesthouse, намираща се накрая на един от фиордите- Mjóifjördur. Отново изкачване по планините и последващо спускане в гъста мъгла. като за капак и дъжда се усили 🙁

Къщата за гости се оказа в буквалния смисъл на края на света. Дори и за GPS-а бе трудно да я открие 🙂

Solbrekka- Исландия

Sólbrekka Guesthouse

Отвън може и да изглежда като голяма барака, но беше много добре обзаведена и уютна. Дефакто се разполагахме сами в цялото това пространство, тъй като други луди в това селце нямаше 🙂 Не спря да вали цял ден и нощ. Естествено снимки няма как да има, но поне си починахме, а и Wi-Fi  беше добър 🙂

Пишем го дъждовно

Пишем го дъждовно

На сутринта отново мрачно и мъгливо, поне дъждът беше спрял. За първи път откакто бях в Исландия с радост си тръгвах от дадено място. Определено източните фиорди не оставиха страхотно впечатление у мен, за което спомогна и времето разбира се. Може би при добра светлина нещата щяха да са други.  За изпроводяк няколко бързи кадри на едно изоставено корабче, което открихме още вчера, но поради лошите метеорологични условия  не спряхме.

Исландия

Исландия

Без да губим време се мятаме на колата и отпрашваме на север. Не спираме никъде, с изключение на едно крайпътно кръчме за кратък обяд. Постепенно пейзажът се променя към все по- сюреалистичен и извънземен 🙂 В далечината се виждат пушеци, а през отворените прозорци на колата долавяме специфичната миризма на сяра. Навлизаме в местността Námaskarð– наричана от местните “ Предверието на ада“. Едва ли има по- сполучливо име от това. Бях чел доста за тази местност и бях подготвен що годе за това, което ни очаква, но гледката далеч надмина въображението ми.

Земята на Намаскард  прилича на Венера – врящи кални ями, серни изпарения и суха, напукана пръст. Точно обратното на зеления, спокоен пейзаж, с който визуализираме Рая.

Namasкard

Namasкard

Тук липсва растителност. Големият температурен диапазон и постоянният дим са направили почвата напълно стерилна и кисела, без каквато и да е флора и фауна. Газовете са отровни дори и за хората. Районът е център на вулканична и геотермална активност и притежава изключителни геоложки и биоложки стойности.

Namasкard

От ямите се чува приглушено бълбукане на едри кални балони. Серните пари идват от дълбочина един километър, където температурата им надхвърля 200 градуса.

Namaskard

Последен кадър на красивия S- образен път в съседство и да се махаме от това прокобно място, че серните изпарения започнаха да ни се отразяват 🙂

Исландия-Road

Тъкмо преваляме близкия хълм и пак спираме. Намираме се пред най-старата в Исландия геотермална електроцентрала –  Geothermalkraftwerk Bjarnaflag. Цветът на водата и тук като на Синята лагуна  е изумрудено син.

Namaskard Plant

Местността Намаскард е разположена в северната част на мистичното езеро Миватн (Myvatn), което е най- голямото езеро в Исландия. За да го разгледате обстойно ще са ви нужни поне два- три дни. Ние не разполагахме с подобно време, затова без да спираме се отправихме към следващата си цел за деня- водопадът Dettifoss.

Детифос

Исландците с право наричат Детифос местната Ниагара. Малко са думите, за да се опише грандиозната картина и звук, която съставят мощно падащите водни маси на Детифос. Особено внушителна е гледката през топлите месеци от годината, когато топящите се ледове засилват водната струя, в резултат на което тук се образува заглушителен шум.

Водопадът Детифос се намира в националния парк Йокулсарглюфур в Северна Исландия. Той принадлежи на реката Йокулса а Фйолум, която минава през ледника Ватнайокул. Водопадът е широк 100м и е висок 44м, но през него минава огромно количество вода – 200куб.м./сек. Той се  счита за най-мощният водопад в Европа.

Dettifoss

Dettifoss

До водопада се стига само по черен път- около 14 км след отбивката. Първото нещо, което виждате след като тръгнете по добре маркираната пътека е изключително красивия каньон- Йокулсарглювур. Той е приблизително 25 км. дълъг, половин километър широк, а на места дълбочината му достига до 100 метра. Йокулсарглювур се е формирал от бурните води на река Йокулса, която води началото си от северните части на ледника Ватнайокул.

Каньонът Йокулсарглювур

Каньонът Йокулсарглювур

По течението на тукашната река има няколко водопада – Селфос, висок 10 метра, Хафрагилсфос, чиито водни маси падат от 27 метра, Ретарфос, висок 7 метра и най-накрая е величественият Детифос.

Dettifoss

Тези, които се осмелят, могат да застанат и до самия ръб на водопада. Трябва много да се внимава, защото едно подхлъзване и Конец фильма 😀 Добавете и степента на ерозия и рискът се увеличава, но пък си струва 😉

Dettifoss

Снимка за спомен пред каньона и дим да ни няма 🙂

_DSC5978

Отправяме се към поредното хотелче- Fossholl Guesthouse. Макар и по- скъп от другите места, на които бяхме нощували досега, този хотел имаше едно огромно предимство- намираше се само на 500 метра от една от основните атракции на Исландия, а именно “ Водопадът на боговете“ ( Godafoss).  Пристигаме в късния следобед. Отново валеше, а и наоколо  гъмжеше от туристи. Решаваме, че ще снимаме водопада по- късно вечерта, когато няма да има кой да ни се пречи, а кой знае можеше и времето да се подобри. Решаваме да се отправим към пристанищния град Хусавик ( Husavik ), където популярна дейност е наблюдаването на китове. Искахме да се качим на корабче и да заснемем тези величествени бозайници. Агенциите, откъдето може да резервирате билети за морска фоторазходка, са пръснати буквално из целия град, като цените почти навсякъде са еднакви. Ако сте малко по- нахални, можете да си издействате и отстъпка 🙂 За наше голямо съжаление, поради лошото време в този момент всички корабчета бяха здраво привързани към пристана и за снимане на китове и дума не можеше да става 🙁

Husavik

Husavik

На връщане към Godafoss с радост отбелязваме, че повечето туристи вече са си заминали, а и дъждът вече бе преминал в леко, макар и неприятно ръмене. Е, мъглата не искаше да си ходи, колкото и да я умолявахме 🙂 Не беше това времето, на което се надявахме. За пореден път прословутото среднощно слънце ни се изплъзваше 🙁

Godafoss

Goðafoss е един от най-впечатляващите водопади в Исландия . Широк е около 30 метра и висок 12 метра. Историята на името му е следната- През 999 г. Þorgeir Ljósvetningagoði въвежда християнството в Исландия. За да отбележи това, на връщане от Alþingi, той изхвърля статуите на скандинавските богове във водите на водопада, от там и името- Водопадът на боговете.

Godafoss

Godafoss

За разлика от много други водопади, тук има изградено мостче, така че може да се снима и от двата бряга. Последва няколкочасово обикаляне от двете страни на водопада в търсене на най- добри позиции, снимане с по- бърза и с по- дълга експонация и прочие. Абе, въобще голямо забавление падна 🙂

Godafoss

Снимките продължиха и на сутринта, но отново без особен успех по отношение на желаната светлина. Решаваме да не си губим повече времето тук и продължаваме на север към град Акурейри ( Akureyri )– северната столица на Исландия. Но, преди това нямаше как да не се отклоним към едно скрито бижу, намиращо се само на 40 км от Годафос, а именно водопада Aldeyjarfoss. Този водопад, скрит далеч от хорските очи, е малко известен и рядко посещаван туристически обект, но по нищо не отстъпва на по- известните си събратя. Даже, напротив. Липсата на хора и спокойствието, което цареше наоколо, още повече засилваха неговия чар и обаяние 🙂

Aldeyjarfoss

Aldeyjarfoss

Неслучайно този водопад присъства в Топ 10 водопади в Исландия според Guide to Iceland.

Aldeyjarfoss

Следваща спирка по пътя ни град Акурейри. Наистина красив град, но нямахме много време да му се наслаждаваме. Бързо хапване в местния Subway, бързо пазаруване ( включително червеи за стръв на черно за 30 евро 😀 ) и отново на път към следващата ни спирка за нощуване- Blönduból Room and Cottages, намиращи се в градчето Blönduós.

Akureyri

Akureyri

Пейзажът отново се променя драстично. Започват да се пявяват все по- зелени и тучни ливади. Сеното е грижливо окосено и балите чакат да бъдат прибрани. Слънцето срамежливо започва да наднича през доскоро гъстата облачна пелена.

Исландия

И докато Южна Исландия беше царството на овцете, то тук в северната част властваха конете. Последните бяха навсякъде, свободно пасящи и галопиращи на воля.

Horses

Horses

Тези кончета не бяха никак срамежливи, щом ни видяха веднага полюбопитстваха кои сме ние и за какво се борим 🙂

Horses

Айде и един backstage кадър как снимаме тез красавци 😀

ZC8B4382

Пристигаме в Blönduós в късния следобед. Малко градче, брулено от вятъра.  Ще спим в две малки бунгалца, построени на самия бряг. В общи линии тези бунгалца бяха най- зле като битови условия от всички резервирани места, но пък гледката беше страхотна.

Blundous

Основната причина да избера това градче за нощувка бе една- в непосредствена близост ( около 30 км ) се намираше една 15- метрова скала, издигаща се като чудовище от морските дълбини и носеща благозвучното име- Hvitserkur 🙂 Приличаше страшно много на динозавър пиещ вода. Легендата гласеше, че е трол, вкаменен от изненадалите го първи слънчеви лъчи. Надявахме се, че ще снимаме скалата по време на отлив и красив залез. Да, ама не. Съдбата отново ни обърна гръб. Първо, до самия морски бряг ни посрещна свиреп леден вятър, който проникна до мозъка на костите ми ( аз и без друго бях настинал). После вместо отлив заварихме як прилив ( грешка в изчисленията 😀 ) И за капак отново мъгла покри небето, но само в посоката, в която снимахме. От двете ни страни  в далечина, небето беше кърваво червено. В този момент бяхме сигурни, че някой ни е проклел да не видим читав залез в Исландия 🙁 Естествено кадър не се получи, но пускам един, само за да добиете представа за това природно чудо.

Hvitserkur

Hvitserkur

Изморени и премръзнали, проклинайки неудачата си, се прибрахме в малките си и неособено уютни бунгалца. Но утре предстоеше нов ден, с нови надежди и приключения. Отправяхме се на запад, към полуостров Snaefellsnes- едно безумно красиво място, изпълнено със зашеметяващи пейзажи.

За това, какви ги сътворихме там и как най- накрая съдбата ни се усмихна, очаквайте в следващата част 🙂

To be continued…..

 

 

Исландия- Земя на огън и лед -II част

Исландия

Здравейте отново 🙂 Спомняте ли си докъде бяхме стигнали в края на първа част ? Точно така, намираме се в Южна Исландия до един от най- красивите водопади- Skogafoss 🙂

Добро утро. Явно вече се бяхме аклиматизирали и се събудихме доста отпочинали. Нямаше за къде да бързаме, така че си позволихме малко излежаване в леглото и сърфиране в нета. Абе друго си е да има Wi-Fi навсякъде 😀 След като проверихме кой какво е закусвал във Фейса, време беше и ние да се поразмърдаме малко, че щяхме да изпуснем  нашата закуска 😉

Вече енергезирани се отправихме към водопада- първа спирка за деня. Бях ли споменал на какво разстояние е от хотела ни?- на 500 метра. Найс а:D След 5 минути вече бяхме там и разучавахме позициите за снимане. Поради ранния час все още ги нямаше тълпите от китайски туристи и можеше да снимаме на спокойствие без някой постоянно да ти влиза в кадър.

Скогафос ( Skogafoss)  се счита за един от най- красивите водопади в Исландия като граничи по известност с водопади като Gulfoss и Godafoss. Неговата живописност е наистина впечатляваща – той пада от 60 метра височина, разпръсквайки водни пръски, които през слънчевите дни образуват единична или двойна ярка дъга.  Ширината му достига 25 метра. Водопадът  се е формирал по течението на река Скогара, а над него могат да се видят още 20 други очарователни водни каскади в по-малък размер. Намира се в югоизточната част на страната, на 5 км от село Скогар, в скалите, които някога са били брегова ивица. След отдръпването на морето те остават и заедно с близките възвишения ясно очертават границата между крайбрежните низини и планините на Исландия.

Skogafoss

Skogafoss

Около Скогафос витае и една мистична легенда, която разказва, че под водите на водопада е заровено съкровището на викинга Thrasi Thorolfsson – първия заселник в района. Той скрил имането си в една пещера зад водопада. Историята разказва, че през годините много хора са правили безуспешни опити да се докопат до ковчежето със златни монети, докато най-накрая един мъж успява. Макарата, която е използвал по-късно е послужила за направата на вратата на църквата в Скогар, а днес е една от атракциите на тамошния музей.

Е, ние съкровище не намерихме, но това не ни помрачи настроението 🙂

Skogafoss

Друго си е да има човешко присъствие в кадъра

Встрани от водопада има изградени стълби с парапети и се стига до самия връх на водопада. На върха, там където започва пада на реката в бездната, има изградена наблюдателна площадка.  Грохота е оглушителен, а гледката величествена, но за снимка не е особено подходящо 🙁

Skogafoss

За сметка на това, малко по надолу, извън основната пътека има друга, необезопасена и явно нелегална, която води до място спиращо дъха. Там ви посреща “ Пазителят на водопада“ 🙂

Skogafoss

Времето напредва, а Оги започва лекичко да се изнервя. Тук е мястото да споделя, че не всички в групата сме фотографи. Оги е рибар и хич не го е еня за светлина, дълги експозиции и прочие. Той просто иска да го закараме и оставим до “ близкото“ езеро, за което е платил да лови пастърва 😀  Казвам “ близкото“ езеро, защото последното се оказа на 100 км от хотела ни, а не на 15 км, както ни уверяваше нашия 5-ти елемент 🙂 Простено му е, все пак всеки луд с номера си 😀 То и без друго времето се скофти много, заваля и задуха ураганен вятър.

Но всяко зло за добро. По пътя към въпросното езеро попаднахме на толкова мистични места, като че ли от друга планета.  Първото – осеяна с каменни пирамидки равнина. До където ти стигат очите пирамидки, явно сътворени от елфическа ръка 🙂

Исландия

Равнината на пирамидките

Следва равнината на елфите. Всичко е покрито с десетсантиметров мъх, мек като персийски килим.  Няма дървета и нищо не разсейва погледа, безкрайна зелена равнина.

Исландия

Хубавото в цялата история е, че утре пак щяхме да минем покрай тези места, но нямаше да губим ценно време да ги снимаме отново. Оставили Огнян, обратно към Vik и неговите черни плажове. Първо се отбихме на място наречено Dyrhólaey– малък полуостров на южното краебрежие на Исландия, недалеч от Vik. Предварително знаех, че това е едно от местата, където могат да се видят пъфини, както и че се открива страхотна гледка към черния плаж Reynisfjara. Още щом спряхме на паркинга и слязохме от колата разбрах, че тук ветровете не се шегуват или ако мога да цитирам моята приятелка Галя Велева– “ Непоканени се натресохме на световния конгрес на ветровете“. И това въобще не е преувеличено 🙂 И аз не можех да си представя как 80 кг мъж ще се облегне свободно назад и вятърът ще го държи прав. Невероятно, но факт.

Тук се опитвам да падна :)

Тук се опитвам да падна 🙂

Беше толкова студено и ветровито, че всички пъфини се бяха сгушили между процепите на скалите, далеч от хорските очи и фотоапарати 🙂 Аз и без друго не обичам да снимам птици, така че поне да снимам плажа. За статив въобще и не си помисляйте на това място, освен ако не закачите към него торба с камъни.

Reynisfjara beach

Reynisfjara beach

Докато другите все пак правиха плахи опити да снимат кайрите, аз реших да пообиколя мястото, но кадри не се получиха. Още ме яд, че не видях известната на това място арка 🙁

Виждате ли скалите в заден план на горната снимка? Това са известните скали Reynisdrangar. Легендата гласи, че това са тролове, вкаменени от изгряващото слънце. За да се доближите по- близо до тях, единият начин е да се върнете на главния път от Dyrhólaey  и след около 15 км да хванете пътя в ляво към плажа Reynisfjara. Няма как да се объркате. Пътчето води до добре обособен паркинг.

Reynisfjara

Reynisdrangar

Не се получи хубав кадър, но поне  са ми направили готин backstage кадър как снимам 🙂

DSC05646

Обрулени от вятъра, премръзнали и изгладнели, се отправихме към град Vik. Спряхме на първата видяна кръчма и настървени се нахвърлихме на бургерите, обилно поляти с бира 🙂 Но сърце фотографско не трае. Гледката беше толкова красива, че не се сдържах и грабнах апарата.

Vik

Тези цветя се наричат лупини и се срещат из цяла Исландия. Толкова много приличат на лавандула, че се шегувахме, че ако не в България, то поне тук в Исландия ще я снимаме 🙂 Тесен черен път ви отвежда до красивия черен плаж, откъдето се открива зашеметяваща гледка към скалите  Reynisdrangar

Reynisdrangar

На тръгване решаваме да направим и по един панорамен кадър на Vik. Мястото е предварително проучено и не губим време в търсене на подходящата позиция. Само където я няма желаната светлина. Впоследствие установихме, че почти целогодишно времето в тази част на Исландия е ветровито, мъгливо и дъждовно.

Vik

Vik

Улисани в снимки съвсем забравихме за нашия другар- рибар. Нови 100 км до езерото, където го бяхме оставили преди повече от 6 часа 🙂 Намерихме го премръзнал, но щастлив. Имал е слука 🙂

ZC8B2729

И както в приказките, всички щастливи и доволни се прибрахме в хотела, където прекарахме остатъка от вечерта в сладки приказки, гарнирани с бира и исландско мезе 😀

Нов ден, нови 250-300км 🙂 Вече не ги брояхме. Днес се отправяме към Югоизточна Исландия, където имаме резервирани две нощувки в Stafafell Hostel, намиращ се на около 30 км от град Höfn. Предстояха ни доста километра, така че без много размотаване натоварихме багажа в джипката, закусихме обилно и отново хванахме пътя 🙂

Не случайно казват, че това е най- красивата част от Исландия. Пейзажите се сменят един след друг, кои от кои по- красиви. Първо- равнината на пирамидките, после равнината на елфите- добре, че вече ги бяхме снимали, поне там да не губим време. Изведнъж черна пустиня. Накъдето и да погледнеш полета от лава. А небето едно такова красиво, драматично. Няма как ще се спира и ще се снима 🙂

Исландия

Последва и малка фотосесия на пътя 🙂

Minkosite

ZC8B2879

Да не забравяме и любимото ни джипче

Ама какво небе

Ама какво небе

Айде едно кадро на цялата група и да потегляме, че още много има 🙂

TheGroup

Тъкмо тръгнахме и…. поредната красива гледка. Няма как, който е пътувал с фотографи знае какво е 😀

Mountainssite

 

Съвсем близо до това място се намира Националния парк Skaftafell, който е част от Национален парк Ватнайокул. Основна забележителност там е водопада Свартифос ( Svartifoss) наричан още “ Черният водопад“, заради черните колони от лава, които го обграждат. Следвайки главния път се отклонявате на ляво към Националния парк и след около 20 км сте на паркинга в началото на парка. Следва около километър изкачване по неособено стръмна пътека, добре маркирана, така че няма как да се объркате и Voila- водопадът в цялата му прелест.

Svartifoss

Svartifoss

Следващата ни цел- Jokulsarlon Glacier lagoon, но преди да стигнем до нея поредната красива гледка 🙂

 Lupins

Още няколко километра и ето я и нея- Ледниковата лагуна Йокулсарлон (Jokulsarlon glacier lagoon). Ледниковото езеро Йокулсарлон е една от най-внушителните гледки, които могат да се видят в Исландия, а всъщност и никъде другаде по света. Лагуната стои в основата на най-гигантския европейски ледник Ватнайокул. Лагуната на езерото Йокулсарлон се образува, когато Ватнайокул започва да се отделя от континенталната част на Исландия през 1950 година. Крайният резултат е лагуна със 100 метра дълбочина, изпълнена с ледена вода и огромни айсберги. Цветовете и формите на ледниковото езеро Йокулсарлон са толкова удивителни и не е чудно, че те са един от най-удивителните пейзажи на тази южна част на Исландия.

Jokulsarlon

Jokulsarlon

Посетихме лагуната в два последователни дни. Имахме надежда да снимаме залез на това място, но времето не се смили над нас. Така, че не се учудвайте, ако снимките се различават като време 🙂

Jokulsarlon

Jokulsarlon

Срещу 50 евро може да направите обиколка на езерото с лодка- амфибия, но ние решихме, че не си заслужава. Първо беше много студено и второ- толкова много хора имаше, че възможността да направиш читав кадър от лодката бе минимална.

Jokulsarlon

Огромни ледени късове плуват в реката и бавно  вървят към своята последна среща с океанските вълни

Jokulsarlon

На 100 метра от лагуната, там където ледената река среща океана се намира най- красивият плаж, който съм виждал- Плажът на диамантите. Нарича се така, заради многобройните ледени късове, които го осейват по цялото му протежение.

Diamond Beach

Плажът на диамантите

Както и лагуната, така и този плаж бе посетен от нас в два последователни дни, но по- добри кадри от горния не се получиха 🙂

Времето напредваше бързо и се притеснявахме за настаняването ни. Така, че този път без никакви спирания, газ към Stafafell Hostel, където щяхме да прекараме следващите две нощи. Пътят минаваше точно през град Hofn, където се отбихме в хипермаркета Bonus, за да презаредим хранителните си запаси, а и за да си купя малко свински пържолки 🙂 Кой казваше, че в Исландия нямало свинско 😀

Пристигнахме в къщата към 19 часа. Беше отворена и празна. От домакина ни нямаше и следа, но изведнъж отнякъде изникна Емил от Льонебере :)- Да, хазяинът ни приличаше досущ като него. Бяхме запазили две стаи, но ни дадоха три. Въобще всички къщи за гости, които посетихме бяха повече от перфектни. Тази не правеше изключение. Така, че горещо я препоръчвам на всички, които смятат да пътуват до Исландия.

Исландия

Гледката от къщата ни 🙂

Оставихме Оги да се погриже за скарата, а ние се отправихме към едно от най- красивите места, които някога съм виждал- Vestrahorn Stokksness.  Това беше най- трудното откриваемо място при предварителното проучване, но който търси- намира. В крайна сметка успях да го локализирам с абсолютна точност и то беше съвсем близо до нашата къщичка 🙂 За да не се лутате като мен ще ви разкрия така усърдно пазената от много фотографи тайна, а именно как да стигнете до това извънземно място- След като подминете град Hofn, точно преди тунела свивате в ляво. Добре утъпкан черен път ще ви заведе до една военна база. Не влизайте в последната 😀 Мястото е точно преди нея. Посетихме го общо пет пъти за два дни. На залез не случихме, но пък на третото ни посещение бяхме възнаградени с хубава светлина 🙂

Stokksness

Stokksness & Vestrahorn

Това е любимият ми кадър от цялото ни исландско приключение. Мястото е просто магично. Някаква необяснима сила ви привлича и не ви пуска, кара ви да се връщате и пак, и пак. Дори и ураганния вятър не можа да ни спре, нито постоянно влизащия в очите ми черен пясък 🙂

И така прекарахме два незабравими дни в Югоизточна Исландия. Освен горепосочените кадри снимахме още…. кончета

Horses

Icelandic Horses

изоставени ферми 🙂

Old Farm

разни други красоти по пътя

Iceland

и разбира се пристанището на град Hofn и то по време на “ белите нощи“ 🙂

Hofn Harbour

Hofn Harbour

За момента това е от мен: ) Вече почти преполувихме нашето пътуване. В следващата част се отправяме към източните фиорди, а после на север към големите водопади 🙂

До нови срещи приятели!