Full width

Исландия- Земя на огън и лед -I част

Исландия

Денят е 25 юни. Звън на аларма. Трябва да ставам и да се приготвям. След малко ще дойдат Минко и Огнян да ме вземат и да поемем на дълъг път към една мечтана дестинация- Магичната, извънземна Исландия. Колкото и снимки да бях разглеждал, колкото и пътеписи да бях изчел, колкото и информация да бях изровил, нищо не можеше да се сравни с видяното на живо. „Защо точно Исландия?“ ме питаха често- защо ли, ами защото това е раят за пейзажните фотографи. Земя на огън и лед, земя осеяна с безбройни водопади, вулкани, глетчери, лагуни. Земя отвъд реалността 🙂 Имах чувството, че сънувам, че не е реално. За бога предстояха ми две седмици в рая 🙂 Но и чувство на страх ме бе обзело- страх от предстоящите четири полета ( да, все още ме е страх от летенето 😀 ), страх от неизвестното, тъга за семейството, което оставаше в България- за съжаление те не можеха да дойдат с мен на това приключение 🙁 Клаксон на автомобил ме измъкна от моите мрачни мисли. Вече нямаше връщане назад. И така дойде времето да осъществим отдавна начертания план, а именно- две седмици в Исландия по време на “ белите нощи“ 🙂 Не случайно избрахме да пътуваме по време на исландското лято, най- вече искахме да видим и да се насладим на т. нар. Midnight sun, а не на последно място, че все пак се очаква да е по- топло през лятото, дори и толкова на север 🙂

Айде стига толкова отклонения, а да карам по същество 🙂 Потеглихме, първо да заберем и Здравко и после газ към Терминал 1, където вече ни чакаше последния член на нашата групичка- Алек. Предстояха ни два полета с Easy Jet– първо до Лондон ( Gatwick Airport ), а след това и до Кефлавик– международното летище на Исландия. Полетите минаха безпроблемно и макар с малко закъснение в 19:30 часа исландско време( 22:30 българско) благополучно кацнахме в Кефлавик 🙂 Да, Исландия е три часа назад спрямо нас, но само като часово време 🙂 По всички други показатели ние изоставаме далеч, далеч след тези благородни викинги. Най- вече като жизнен стандарт. Не мислех да го споменавам, но в Исландия е много, много скъпо. Ама както казва един приятел- „Кво са 10 евро за една бира“ :D. След първото прекрасно впечатление от летище Кефлавик, последва студена вълна- никой не ни чакаше на летището. По план представител на фирма Lotus( избягвайте тази фирма), от която бяхме наели джип, трябваше да ни посрещне. Да, ама не! Изморени от дългите полети стояхме и гледахме с навлажнели очи как всички се качват на наетите автомобили, а ние все още таяхме бегла надежда, че ще видим и нашия човек. След около час чакане и няколко телефонни обаждания се появиха две зализани момченца. Няма да се впускам в подробности за проблема, но в общи линии се оказа, че тяхната фирма вече не работила с Guide to Iceland– сайта чрез който бяхме наели колата. Разбрали, че не е добре да си имаш работа с ядосани и изморени българи, в крайна сметка ни дадоха едно очукано старо джипче Хюндай, с уговорката на другата сутрин проблемът да се разреши. Само ще отбележа, че още януари месец платихме 1850$ за джип Toyota. Щем не щем се натъпкахме като сардини в консерва барабар с багажа и най- накрая в 22 часа успяхме да се изнесем от летището и да се впуснем по безкрайната исландска шир 🙂 Добре, че първата нощувка беше само на 15-20 км от летището в Grindavik и съвсем близо до Синята лагуна, така че въпреки недоразумението и забавянето, все още имахме време за снимки. Нали все пак е лято и на тези географски ширини денят е 24 часа 😀 След около половин час пристигнахме в  къщата за гости, в която щяхме да прекараме първата си „нощ“ в Исландия- Guesthouse Grindavik. Въпреки неособено угледния си външен вид, къщата беше перфектна с всички необходими удобства. Дори ни дадоха три, вместо резервираните две стаи 🙂 А и домакините се оказаха много готини хора. В общи линии всички резервирани места за настаняване се оказаха повече от прилични и останахме много доволни и като цена, и като удобства и обслужване.

Исландия

Grindavik Guesthouse

А и гледката от къщата не беше никак лоша 🙂

Исландия

 

Не бяхме били толкова път, за да си почиваме, така че набързо се преоблякохме със зимните си дрехи, грабнахме фотораниците и беж към Синята лагуна. Да, правилно прочетохте- зимни дрехи, при това ветро- и водоустойчиви. Исландското лято да речем не е точно като нашето лято 🙂 И ако за местните температури от 10 градуса е жега и достатъчно основание да включат климатика в колата и да се пуснат по шорти и джапанки, то за мен си е студ. А като прибавим и ледения вятър на моменти ставаше направо мразовито. Имахме дни, в които живака падаше под 3-4 градуса. Добавете и дъжд, мъгла и вятър и ще добиете реална представа за времето. Местните обичат да казват, че времето през лятото е “ приятно нестудено“ 🙂 За мен си беше направо студено. Не искам да си представям какво е през зимата 😀

Имахме още време до залеза, така че решихме първо да хапнем и да възстановим енергийните си запаси. Не е много лесно да намериш отворено ресторантче в 23:30 часа и то в малко селце, но все пак успяхме. Още преди да тръгнем основното ми притеснение беше храната. Аз съм изключително злояд и се питах аджеба какво ще ям през следващите две седмици. В Исландия менюто се състои основно от риба и агнешко ( и двете не ги ям 🙂 ) Свинското е казуистика и се намира много трудно, при това само в големите хранителни магазини. Да не говорим за десетките храни със супер странни имена и гаден вкус по моите критерии. Та притесненията ми бяха основателни, но бързо се разсеяха. Оказа се, че исландците са майстори на бургерите и последните се предлагат почти навсякъде. Десертите им също се оказаха много вкусни. За калориите щях да мисля по- късно в България 🙂 Та срещу скромната сума от 2300 исландски крони (30 лева) мушнахме по един бургер с пържени картофки 🙂 Аз ви казах, че е скъпо 😀 В Исландия основната валута е исландската крона ( ISK ). Един лев е около 75 ISK. Може да плащате кеш в крони или с кредитна карта абсолютно навсякъде. В някои места за настаняване приемаха и кеш в евро.

Синята лагуна, The blue lagoon (Icelandic: Bláa lónið)

 Точно на време за залеза пристигнахме в Синята лагуна. Синята лагуна е единствена и уникална в цял свят. Описанията за нейната вода варират от гореща до леденосиня. Температурата никога е около 40 градуса и има лековити способности.
Синята лагуна е уникално геотермично образувание, естествен комплекс от геотермални басейни на обща площ от 5000 кв.м. Разположен е само на 40 км от столицата Рейкявик и на 25 км от Кефлавик. Това е и една от основните причини да изберем Grindavik за първа нощувка- само на 5 км е от нея. Дължи името си на уникалния цвят на водата там, която е смесица от морска и сладка вода – 2/3 морска и 1/3 сладка – изключително рядко срещана комбинация. Дъното и стените на лагуната са покрити с 60 хил. парчета лава, което я прави да прилича на естествено творение на природата. Водата на „Синята лагуна“ е известна по целия свят с лековитите си съставки: минерални соли (с успокояващ ефект), синьо-зелени водорасли (за подхранване и омекотяване на кожата) и бяла глина (с почистващ и ексфолиращ ефект).

През 1976г. лагуната възниква като част от проект на Исландската служба по регионално отопление. Построената на това място станция, която съществува и в наши дни, използва геотермалната вода, извираща от 2000 метра дълбочина и с температура до 240 градуса, за производство на електроенергия. След което, охладена до 37-39 градуса, водата се изхвърля в лагуната. Години наред тези изкуствено създадени басейни с топла вода остават неизползвани. Но постепенно местните жители започват да се къпят в този „отпадъчен басейн“ и установяват лековитото влияние на водата върху човешката кожа. И през 1987г. тук отваря врати първия спа център в Исландия.
В почивния комплекс има медицински центрове, ресторант, бистро, сувенирни магазини. Една от причините Исладия да е „най–щастливото и зелено“ място в Европа за 2007г. е именно това невероятно кътче.  А, и да не забравя- удоволствието да се топнете в тези прекрасни води ще ви струва само 60 евро. През зимата е малко по- евтино- около 35 евро 🙂

The blue lagoon

The blue lagoon

За наше голямо съжаление лагуната беше вече затворена за посещение и се задоволихме със снимки само отвън, но поне спестихме малко евра.

 

The blue lagoon

The blue lagoon

Е голям кеф е да снимаш в 12 часа през нощта и залезът да продължава с часове 🙂

The Blue Lagoon

The blue lagoon

Е, стига толкова за днес. Преуморени и премръзнали се прибрахме, за да поспим няколко часа. Как се спи като навън е ден, направо не знам. И щорите не помагат 🙂 В седем часа се излюпих като новороден. Предстоеше ни нов дълъг и изпълнен с множество преживявания ден, но първо трябваше да решим проблема с колата.

Както и предполагахме в 8 часа никой не ни се обади, затова трябваше да предприемем по- радикални мерки. След десетки прозвънявания и безмислени разговори, в крайна сметка ни казаха, че трябва да отидем в Рейкявик в офиса на Guide to Iceland, където щели да решат проблема. Всичко това доста обърка палновете ни за деня. Точно в този ден програмата ни беше много натоварена. Имаше много места за посещение, но уви явно трябваше да прекроим плана 🙁

Отново се натъпкахме в Хюндайчето и потеглихме към столицата. Пристигнахме в офиса на въпросната фирма готови за кавга. Хората се оказаха доста отзивчиви. Явно бяха много притеснени от случилото се или пък ние доста сме ги стреснали, но ни компенсираха като ни дадоха чисто нова Toyota Landcruiser 🙂 Имаше само един малък проблем- трябваше да чакаме до един часа. Айде пак забавяне. Но когато живота ти поднася лимон, направи си лимонада 🙂 Използвахме времето, за да си направим една хубава разходка из Рейкявик и да накупим малко сувенири.

 

Рейкявик

Рейкявик- столица и най- голям град в Исландия, всъщност се оказа много китно и приятно градче. Разположен е на югозападната част на страната, в залива Факсафлой на Атлантическия океан. За първи заселник се смята Инголфур Арнарсон, който през 874 г. се настанява в района на днешен Рейкявик. Именно той дава името на града, след като вижда геотермалните пари. Името на града означава „Залив на парата“.

Една от най- известните забележителности в града е катедралата Hallgrímskirkja, видима от всички точки на града. Църквата Халгримск е по своята същност лютерански храм на Рейкявик. Разположена е в централната част на исландската столица и днес се счита за религиозната емблема на града, както и за уникално произведение на архитектурата. Построена е през 1986 г. от Гудьон Самюелсон – външният вид напомня гейзер, каквито често се намират в Исландия, но изглежда сякаш извадена от старинна легенда.

Hallgrímskirkja

Украсата на храма е оскъдна, както повеляват лютеранските традиции. Най-голямо впечатление във вътрешността на Халгримск прави огромният красив орган.

Hallgrímskirkja

 

Друга атракция за посетителите е възможността да се качите с помощта на асансьор  до камбанарията на църквата, от където се открива невероятно красива гледка към града. Това удоволствие ни струва по пет евро на калпак, но си заслужаваше всеки цент.

 Reykjavik

Изглед от камбанарията на Халгримск

Прави впечатление колко спокоен  град е Рейкявик. Не случайно Исландия е на първо място по безопасност в света. Страната с най- малка престъпност. Доказателство за това е и липсата на каквато и да е охрана пред американското посолство. Е, посолството не съм го снимал по разбираеми причини 😀

Reykjavik

По улиците на Рейкявик

Изумително е колко много хора все още вярват в елфи, тролове, джуджета и прочие. Т. нар. скрит народ е на особена почит. Последните изследвания на фолклориста от Исландския университет Тери Гюнел доказват, че повече от една трета от населението на страната вярва в съществуването на свръхестествени създания. Неповторимата, сурова и добре запазена природа на Исландия крие в себе си неизразима сила. Вярата в елфи, феи, тролове и джуджета е израз на респекта на исландците към дивата природа. За исландците те не са измислица. Не са и точно фолклор, а нещо като общоизвестен и неоспорим факт от действителността, с който всеки е наясно и се съобразява.

Нямаше как да пропусна да се снимам с два трола в центъра на Рейкявик 🙂 Кой знае може пък да само три трола на снимката 😀

Trolls

Обратно в офиса на Guide to Iceland. Проблемът вече бе разрешен и можеше да потеглим с новото си джипче 🙂 Но първо да се щракнем за спомен с може би най- известния исландски фотограф Iurie Belegurschi. Да, имахме възможността да се запознаем с него, даже и да си поприказваме малко.

IMAG1475

Снимката е правена с телефона, сори 🙂

Хайде стига толкова снимки за спомен и да потегляме, че стана обяд. Предварителният план за днес беше първо да посетим т. нар. “ Златен кръг “ на забележителности в Исландия ( Golden circle“), който включва Националният парк Тингвелир (Þingvellir), водопадът Gullfoss и геотермалният район на гейзерите, след което да се насочим към хотела ни за следващите две нощувки- Hotel Edda Skogar, настаняване, вечеря и гонене на залез при някой от водопадите в съседство. Поради огромната загуба на време, планът трябваше да се прекрои. Решихме да оставим Националния парк за последния ден и се отправихме директно към гейзерите. В Исландия няма магистрали. Главният път Route 1 или по- известен като The Ring road, обикаля целия остров в кръг. Голяма част от забележителностите са в непосредствена близост до този път и следователно са лесно достъпни. Максимално разрешената скорост е 90км/ч, но не и за нас 🙂 За да наваксваме време редовно се движехме с 120-140 км/ч ( към момента на писане на тази статия все още не сме получили честитки, та може и да ни се е разминало )

Бяхме решили да не спираме никъде преди гейзерите, но в Исландия това май не е възможно. Навсякъде има какво да се снима, дори и по сред бял ден:)

PyramidsНе знам защо, но на доста места по пътя попадахме на равнини изпълнени с подобни пирамидки, явно дело на човешка ръка. А, може пък са дело на “ малките хора“ 🙂 В далечината се вижда най-големия остров в езерото  Þingvallavatn, разположено на границите на парка Тингвелир (Þingvellir)

The Ring Road

The Ring Road

Приближавайки гейзерите от далеч се виждат пушеци в небето.  Всичко ври и кипи буквално под краката ни. Това е долината Хаукадалур.

Geysir area

Думата Гейзер произлиза от наименованието на един от гейзерите на това място – Geysir или Great Geysir – или от старонорвежкия глагол geysa, означаващ избликвам. Въпросният Geysir от доста време насам вече не изригва, освен при земетресения. В миналото, а записи за него има от 13 век, е бил доста активен, като при една от активностите си е изхвърлил вода на колосалните 122м.   На площадката са разположени близо 30 топли извора, малки и големи, но повечето от тях не предлагат фантастичната гледка, която всички очакват.

За щастие на туристите един от тях е Strokkur, който радва окото на всеки 4-5 минути, макар и едва на трийсетина метра.

Strokkur

Strokkur

Само на 20 км от долината на гейзерите се намира другата основна забележителност от т. нар. Златен кръг- магическият водопад Гълфос (Gullfoss). В буквален превод  означава Златният водопад, наричан така най-вече заради драматично красивата картина, която се разиграва тук по залез слънце – тогава цветът на водата прилича на злато благодарение на падащите слънчеви лъчи. Е, ние не дочакахме залеза, но и така гледката си беше много величествена.

Gullfoss

Gullfoss

Освен с красотата си, Гълфос впечатлява и с грандиозните си размери. Състоящ се от два отделни водопада, разположени един над друг, той има обща височина 32 метра и широчина 20 метра. Горната каскада е по-ниската от двете – 11 метра, а долната – 21. Мощния воден поток се стичат в 70-метровото корито на широкия 2,5– километров каньон на глетчеровата река Хвита, наричана още Бялата река. Скоростта с която водата тече през Гълфос е приблизително 80 куб.м./сек. през зимата и около 140 куб.м./сек. през лятото. Максималната измерена падаща водна маса от водопада е поразителните 2000 куб.м./сек.

Gullfoss

Горната каскада на Gullfoss

Именно тези цифри подтикнали преди години исландското правителство да мисли за построяването на водоелектрическа централа на Гълфост. Те били наясно, че водопада има капацитета да произвежда голямо количество електроенергия, но за щастие плана им не бил реализиран и вместо това е изграден природен резерват, където хората да се наслаждават на природния феномен, обявен за най-пленителната гледка в Исландия. И до ден днешен се носи легендата за младата жена, която била твърдо решена да запази девствената красота на местността и дори заплашила да се хвърли в мощната водна стихия.

Gullfoss

Gullfoss

Следваща точка от плана- настаняване в хотела. Предстояха ни около 150 км. Към 19 часа благополучно пристигнахме в Hotel Edda Skogar. Макар и малко скъп, основното удобство на хотела е непосредствената му близост до два от най- красивите водопади в Исландия- Skogafoss и Seljalandsfoss от една страна и градчето Вик (VIK) от друга, известно със своите красиви черни плажове и скални образувания. Имахме още време до залеза, така че вечеряхме в ресторанта на хотела, после и малко подремнахме и в 22:30 бяхме отново на линия:) На Skogafoss нямаше смисъл да се гони залез ( поради разположението му), за това се насочихме към Seljalandsfoss, намиращ се на 20 км от нашия хотел в западна посока, т. е на идване го бяхме подминали.

Селяландсфос ( Seljalandsfoss)  за мнозина е може би най- красивия водопад не само в Исландия, но и в целия свят. Зад сложното за произнасяне (поне за нас) име се крие спускаща се от 60 метра водна стихия, която образува незабравими гледки благодарение и на приказния пейзаж наоколо. Водопадът е и един от най-популярните в Исландия, като за това спомага фактът, че се намира близо до главния път и е лесно достъпен. Въпреки това наоколо няма и следа от оживена човешка дейност – природата е запазена непокътната, така че всеки може на спокойствие да се любува на приказното място.

Едно от предимството на дългите, безконечни дни е, че около 23 часа вече ги няма потоците от туристи, които като мравки щъкат наоколо и щракат с таблети и смартфони 🙂 Така, че имахме цялото време на света да се позиционираме където искаме, без да се притесняваме, че някой объркан турист ще ми застане на преден план и ще ми развали снимката 🙂

Времето се беше скофтило яко и за залез и дума не можеше да става, дори се опитваще да ръми.

Seljalandsfoss

Seljalandsfoss

От вятъра и водните пръски, които непрекъснато те обливат, навсякъде е много хлъзгаво и кално, така че трябва много да се внимава. Към безспорната красота на мястото трябва да добавим и възможността да минеш зад прохладните пръски на водопада, откъдето гледката още повече спира дъха.

Seljalandsfoss

Докато чаках другите реших да пообиколя малко и да намеря друга гледна точка към водопада.

Seljalandsfoss

Е, стига толкова за днес. След толкова много преживявания ни трябваше малко почивка. Починете си и Вие, драги читатели, защото във втора част ви чакат още много спиращи дъха пейзажи, когато ще посетим места като Вик, Лагуната на айсбергите и плажа на диамантите, ще ни подуха вятъра на едно от най- красивите места в Исландия- Stokksnes и още много 🙂

От Венеция с любов

Венеция- град от приказките, най- нереалният  в света, а защо не и най- красивият. Но нейната тайственост, обърканост, дори клаустрофобичност често стряскат посетителя. Въпреки това Венеция е едно от най- очарователните и най- невероятните творения на човешката ръка. Венеция, еднакво обичана и мразена, тя се носи като мираж, блещука и трепти във водните отражения. Но зад красотата й в миналото се е криела сила. Векове наред Венеция е вдъхвала колкото възхищение, толкова и страх. Била е независима държава, владеела е политиката и търговията в цялото Средиземноморие. Историята за това, как неколцина търговци и рибари са успели да постигнат върховна власт, а след това я изгубят напълно, е още по- невероятна от факта, че същите са построили цял град насред морето. А стане ли дума за изкуство, Венеция е ненадмината. Музеи, църкви, манастири, дворци- градът представлява най- богатата сбирка на творби. Самият град е произведение на изкуството. А какво остава за романтиката- милиони влюбени двойки се стичат всяка година във Венеция, за да се врекат в любов и вечна вярност. Ние също присъствахме на едно от най- романтичните предложения за брак на площад Сан Марко 🙂

Rialto- sunset

View from Rialto bridge

Много отдавна копнеех да посетя този град на любовта и ето, че мечтите се сбъднаха, дори и по време на прословутия карнавал- едно от най- бележитите събития във венецианския календар. А какво по- хубаво, ако споделиш преживяното и с най- любимите си хора 🙂

Да не се отплесквам повече, а да карам по същество 🙂 И така на 04 февруари потеглихме по маршрут Пловдив- Загреб- Венеция. Както и при предишното ми посещение в Италия, първата нощувка бе отредена да бъде в Загреб. За този град съм писал по- подробно в пътеписа за Тоскана, но продължава да ме изумява красотата и очарованието му. Този път наблегнахме на малките капанчета и кръчми, не толкова на снимките, а и времето не предразполагаше към дълго шляене по улиците. Беше студено и прехвърчаше сняг. Малка увертюра към това, което ни чакаше през следващите два дни в Италия 😀 Е, не мога да не спомена хотелът ни в Загреб-  Hotel Rebro, един невероятен хотел и като условия и цена, но и като обслужване. Тук е момента да благодаря на организаторите на това фотоприключение от Фотоваканция, в лицето на Емо Трейман и на фирма 4 Seasons Travel за добрата организация по отношение на транспорт, настаняване и културна програма. След кратката почивка отново на път. В ранния следобед пристигнахме и се настанихме в хотела ни в Тревизо-  Al Foghèr. Времето беше ужасно- проливен дъжд, придружен с леден вятър. А във Венеция  беше още по- зле-валеше сняг и беше цялата наводнена. За разходка до там изобщо не можеше да става и въпрос. Задоволихме се с кратка обиколка из Тревизо и неговите магазини, след което побързахме да потърсим топлината на уютното ни хотелче. Венеция все още не ме допускаше до себе си 🙁  А и прогнозата за времето не предвещаваше нищо добро и за следващия ден.

Trevizo

Тревизо

Ден 3-ти

Времето отново не беше с нас. Очертаваше се един много, много студен ден, както се убедихме в последствие 🙂 Разстоянието от Тревизо до Венеция с влак е около 30 минути, като цената на  двупосочен билет е 6 евро. Още с пристигането на гара Santa Lucia закупихме карти за местния воден транспорт Vaporetto – 40 евро на човек за 72 часа. Разбира се Венеция може да се обиколи и пеша, но пък няма да можете да посетите съседните острови, да не говорим, че е и много изморително 🙂 И така въоръжени с билети яхнахме първото корабче и потеглихме по Canale Grande-главната „улица“ на Венеция, символ на нейната красота и величие. Големият канал не минава направо, а лъкатуши, показвайки града на малки хапки. по цялото му протежение са наредени внушителни дворци, символ на огромното богатство на венецианските фамилии, високи църковни куполи и безброй камбанарии. Бях като хипнотизиран, потопен в хилядолетната история на този град. Пред мен оживяваха мечтани гледки. Разбира се за хубави снимки и дума не можеше да става, заради лошото време 🙁  Пръски ледена вода ме извадиха от моето опиянение и ме върнаха обратно в реалността. А тя не беше никак розова- студен дъжд, леден вятър, наводнени улици и площади.  Очевидно за местните това не беше нещо необикновено и гордо крачеха с гумените си ботуши, а за нас простите туристи находчиви търговци продаваха  найлонови ботуши по 10 евро. Екипирахме се и започнахме да джапаме сред “ високите води“ ( aqua alta) на Сан Марко.

San Marco high water

Площад Сан Марко под вода

Очевидно трябваше да променим плановете си за лежерна разходка из Венеция и се насочихме към островите, където положението беше малко по- добро (  поне не бяха наводнени). Отново на корабчетата и първа спирка остров Мурано. Тук ще спомена, че ако нямате карта, еднопосочен билет за vaporetto е 7 евро, т.е само за един ден ние си избихме картите по 40 евро. Найс а 😀

Мурано

Остров Мурано е известен с производството на стъкло. Островът е дал името си на прочутите изделия от стъкло дело на майстори като Венини и Сегузо.  Стъкларството е още живо, макар че са останали малко на брой манифактури и се правят предимно ежедневни предмети и демонстрации за туристи.

Murano

Мурано

 

Murano-glass-making

Демонстрация от майстор- стъклар

Следваща спирка- остров Бурано.

Бурано

Бурано, както и Мурано има дълга история. Векове наред основен поминък за местните бил риболовът, но Бурано станал известен и като един от производителите на най- фина дантела. Днес обаче основното средство за препитание на местните е туризма. Да видиш жени- дантелиерки е късмет, а при лошо време, както при нас- изключено. Но не дантелата привлича фотографите в Бурано, а нещо друго 🙂  Нещо друго, което за обикновения турист изглежда по- скоро като кич, но за фотографите е манна небесна 🙂 Да, говоря за прочутите шарени бурански къщи, боядисани в ярки цветове. Веднъж положили боята, собствениците им вече нямат право да променят цвета.

Burano-houses

Шарените къщи на Бурано

В Бурано, както и във Венеция също има канали.

Burano

Burano

А и тесни улички 🙂

Burano-bike

Бурано

Една от най- големите забележителности на Бурано е наклонената кула на църквата „ Св. Мартин„, а на площадчето до нея се намира паметника на най- известната личност от Бурано- композиторът Балдасаре Галупи.

Burano-church

Църква “ Св. мартин“

Galupi

Паметник на Балдасаре Галупи

Времето лети безмилостно и е време да се откъснем от този фотографски рай и да се върнем в чувствената Венеция. А там времето вече се бе подобрило. Нямаше ги дъждът и леденият вятър, само гъсти облаци затуляха небето.

Castello

Кастело

Сан Марко вече не беше под вода и можехме да му се полюбуваме, макар и в късния час.

San Marco

площад Сан Марко през нощта

За венецианците “ Сан Марко“ може да се отнася до всяко от следните неща: светеца покровител на града, главният градски площад, златната катедрална базилика, старата венецианска република, общината и прочие. Той винаги е бил най- ниското място в града и винаги се е наводнявал, нещо, в което и ние се убедихме 🙂 На “ Сан Марко“ може да видите всичко най- важно във Венеция- Дворецът на дожите, катедралната базилика “ Св. Марко“, старата и новата прокурация, Камбанарията- Campanile, Часовниковата кула- Torre dell` Orologio,  както и едни от най- скъпите магазини и кафенета. Според Наполеон този площад е “ най- красивата гостна в Европа“. Сан Марко е събрал в себе си най- невероятното съчетание от архитектурно разнообразие и изумителна история.

Още няколко нощни кадъра и бегом към гарата.

San Julian

Църква “ Св. Юлиян“

San Rocco

Голямото братство “ Св. Роко“

Уморени, простудени, но щастливи се прибрахме в хотела. Беше дълъг, студен и изтощителен ден, но предстояха още два дни във Венеция, а синоптиците предсказваха по- добро време. Все още не бях направил кадрите,които бях планирал, а и не бяхме видяли нищо от карнавала. Но, това щеше да се промени скоро, много скоро 😀

Венеция- ден 4 ти

6:30. Трескаво гледам през прозореца. Уви и днес няма да има изгрев, но поне няма да вали 🙂 8:15. Време за закуска. Кеф голям, Слънчо взе да наднича срамежливо през облачетата. Отново познатата процедура- на бегом към гарата да не изпуснем влака за Венеция в 9:05. В 9:35 вече сме там, мятаме се на корабчето и отново по Canale Grande. Но днес е различно. Слънцето весело надничаше и озаряваше дворците, разкривайки цялата им красота и величие. До вчера сиви и мрачни, днес те направо блестяха.

Pallazo Vendarmin-Callergi

Pallazo Vendarmin-Callergi

 

Ca D`oro

Златната къща- Ca D`oro

 

Mochenigo

Palazzo Mochenigo

 

San Stae

San Stae

 

Ca Foscari

Ca Foscari

Гондолите- символът на Венеция, бяха напуснали своя пристан и  нежно пориха вълните, а песните на гондолиерите огласяха града.

Gondola-Grand canal

Gondolier

и още малко гондоли 🙂

Gondola

Gondola

За днес имах план да разгледаме някои от кварталите, като обърнем основно внимание на Сан Марко и неговите забележителности. За това слязохме от корабчето и продължхме пеша през безброй малки каналчета, тесни улички, малки и по- големи площади, безброй църкви, коя от коя по- красива.

Venice

Романтичните канали на Венеция

 

San Giovanni

Площад San Giovanni

 

Venice Gondolas

Скоро се сблъскахме и с първите маскирани участници в карнавала. Не се поколебах и ги наснимах на момента, а те се оказаха доста отзивчиви. Както се оказа в последствие, това важеше за всички празнуващи 🙂

Carnavale

Carnavale

“ Всички пътища водят към Рим“. Отнесено до Венеция този цитат ще рече, че всички пътища водят към Сан Марко 🙂 И ето скоро се озоваваме там. Още по- красив и внушителен е на дневна слънчева светлина.

San Marco

Piazza San Marco

Проява на лош късмет или пък не, но където и да отида все някоя забележителност ще е в ремонт. Така беше и в Нормандия, така беше и в Париж, така беше и тук 🙁 Един от куполите на главната базилика бе в ремонт 😀 Но нямах време за повече размисли, а и не базиликата ме привличаше. Още преди тръгването  ми се въртеше един кадър в главата, а именно- да размажа гондолите пред Двореца на Дожите на фона на величествената катедрала San Giorgio Maggiore 🙂 А сега беше най- подходящото време за това- относително рано , добра облачност и  лек ветрец. Но докато бързах на там, ненадейно пред обектива ми изскочи „английската кралица“, дори ми показа среден пръст 😀 Веднага в съзнанието ми изплува песента на Sex Pistols- “ God save the Queen“ 🙂

Queen

God save the Queen

 

Минута по- късно вече бях на заветното място и толкова бях увлечен в подготовката на кадъра, че не обърнах внимание на най- романтичното предложение за брак, което съм виждал. Поне кадъра се получи 🙂

Venice

San Marco & San Giorgio Maggiore

А за капак и маскирана “ моделка“ доволно позираше на метри от моята позиция 🙂

Carnavale

Costume

Доволен, вече можех да обърна внимание и на другите главни забележителности, като започнем с “ моста на въздишките“, свързващ двореца с новия затвор. Наричат го така, тъй като се смята, че това е последното място откъдето затворниците могат да зърнат лагуната за последен път, преди да бъдат хвърлени в мрачните килии.

Ponte de Sospiri

Ponte de Sospiri

И пак същия мост, но от другата страна.

Ponte de Sospiri

Ponte de Sospiri

Дворецът на Дожите

Едва ли е нужно да споменавам, че е грехота да си във Венеция и да не разгледаш този дворец– символ на венецианското величие, мощ и безмерно богатство. Входът за възрастен е 17 евро, но ние взехме фамилен билет, който излиза 30 евро за тримата. В специално помещение оставяте багажа си и само с апарат в ръка започвате обиколката.

Palazzo Ducale

Palazzo Ducale

 

Palazzo Ducale

Palazzo Ducale

 

PalazoDucaleinsidе

PalazoDucaleinside

На излизане от двореца последен бърз поглед към вълнолома и двете големи колони със статуите на св. Теодор и на лъва на св. Марко. Между тези две колони са се извършвали екзекуциите в древността.

San Marko

След толкова много история и изкуство имахме нужда да се ободрим. А какво по- добро от кафе в най- старото кафене в света, посещавано от личности като Хемингуей- кафене Флориан. Е, и едно от най- скъпите 🙂

Florian

Cafe Florian

След кафето дойде и време за шопинг:) И докато съпругата и дъщеря ми се мотаха по магазините, аз тръгнах да търся един дворец, известен със своята вита стълба- Palazzo Contarini del Bovolo ( буквално се превежда- Дворецът с витата стълба), скрит сред многобройните малки улички на Западен Сан Марко. След кратко лутане го открих, но беше в ремонт. Все пак успях да направя един кадър през предпазната мрежа.

Palazzo-Contarini-del-Bovolo

Palazzo Contarini del Bovolo

Още в Пловдив си бяхме поставили три задачи за Венеция. Джелато вече ядохме, пихме кафе във Флориан, а сега остана да изпълним и третата- разходка с гондола 🙂 Всяко удоволствие се заплаща, а точно това ни струваше 80 евро за 30 минути 😀 За серенада се доплащат още около 40 евро. Но, да ви кажа честно- заслужаваше си 🙂

Gondolier

Да се повозим на гондола

 

Докато маневрирахме през тесните канали, не спирах да се чудя как нашия гондолиер така умело гребе и взима завоите, а в същото време не спря да ни разказва за историята на града- горд венецианец! А аз се опитвах и да снимам.

canale

Каналите на Кастело

 

Този дворец се продаваше. Не ми достигаха няколко милиона 🙂

canales

Времето напредваше, а аз исках да снимам залеза от моста Риалто– най- известният мост във Венеция. Докато вървяхме натам имаше време за още няколко кадъра.

Black Angel

Black Angel

 

CampoSanGiovanni

Campo San Giovanni

 

Да заемеш добра позиция на Риалто е доста сложна задача. Много, ама наистина много селфита се правят там 🙂 , но с малко бутане нещата се получиха и след около час чакане се получи любимия ми кадър.

Rialto- sunset

View from Rialto bridge

Мисията за деня беше изпълнена. Можеше да се прибираме към хотела. Но точно в този момент някой ми подшушна, че ще има заря на доковете в Арсенале. Еми какво чакаме, ще почиваме когато се приберем в България 🙂 По пътя на там нямаше как да не снимам перфектно осветените катедрали.

Rialto

Ponte de Rialto

Една от най- бележитите катедрали във Венеция е „ Св. Богородица на изцелението„. Тя има изключително значение и като архитектура, и като спомен. През 1630 г. градът е завладян от чумата, която отнася една трета от населението. Сенатът дава обет, че ако Дева Мариа се застъпи за Венеция, той ще построи великолепна църква в нейна чест. Скоро чумата отминава и клетвата е изпълнена с построяване на този несравним бароков храм.

Santa Maria dela Salute

Basilica de Santa Maria dela Salute

 

Не по- малко завладяваща е и църквата “ Св. Георги Големи“, издигаща се над едноименния остров в началото на залива Сан Марко.

San Giorgio Maggiore

San Giorgio Maggiore

 

Най- накрая се добрахме до Арсенале. Заря така и не дочакахме. Оказа се. че ще е на следващата вечер. Греда 🙂

Arsenale

Arsenale di Venezia

Достоен завършек на вечерта, а след няколко часа щях да ставам за изгрев.

Ден последен във Венеция. Ставане рано за гонене на изгрев. Гонене в буквалния смисъл на думата. След известни перипети се добирам до предварително набелязаното място- Ponte dell Academia, откъдето се открива невероятна гледка към залива. Красив изгрев нямаше, така че след първоначалния кадър си поиграх малко с Big Stopper-а за дълги експонации.

Venice sunrise

View from Ponte dell Academia

 

Venice sunrise

View from Ponte dell Academia

 

Макар и в този ранен час на моста имаше и други фотографи. Течеше  фотосесия, в която и аз се включих 🙂

Venice carnavale

Насочих се към площад Сан Марко. Рано сутринта липсваше тълпата от туристи и беше идеалния момент да си попълня колекцията от портрети. Време за карнавал.

 Venice Carnaval

 Venice Carnaval

 Venice Carnaval

 Venice Carnaval

 Venice Carnaval

 Venice Carnaval

Бързо ми омръзна, а и площада започна да се изпълва с народ. Днес беше кулминацията на карнавала, а именно “ Полетът на ангела“ и се очакваше стълпотворение от хора. Исках да избегна блъсканицата и се насочих към другите квартали.

Едно от хубавите неща да ставаш рано сутрин, освен страхотната светлина, е факта, че почти напълно избягвате тълпите от туристи и може да направите кадри, които няколко часа по- късно вече са невъзможни. Както тези например

Венеция-Campo Manini

Campo Manini

 

Венеция-Campo Manini

Campo Manini

След това се насочих към Кастело. Бях си набелязал няколко църкви там, които влизаха в графа “ задължителни за посещение“ :). Първата от тях беше църквата “ Св. Захарий“- внушителна цьърква, основана още през VII век.

Венеция- San Zaccaria

San Zaccaria

Даже присъствах и на неделна меса там 🙂

Венеция-San Zaccaria

San Zaccaria

За разлика от нашите църкви, тук не е забранено снимането и не е необходимо да се криете, за да направите някой и друг кадър.

Следваща в списъка бе една от най- величествените катедрали във Венеция- „ Св. св. Йоан и Павел„. Често я наричат “ Пантеонът на Венеция“, защото в нея са погребани едни от най- големите герои на града.

Basilica dei Santi Giovanni e Paolo

Basilica dei Santi Giovanni e Paolo

Съвсем близо до църквата се намира и площад “ Санта Мария Формоза“ с едноименната църква.

Венеция- Santa Maria Formoza

Campo de Santa maria Formoza

За да избягате далеч от туристическата тумба и да усетите спокойствието на Венеция, живота на местните, трябва да посетите Канареджо. Това е един от първите заселени райони- близо е до материка, въпреки това тук се запазва усещането за покрайнина. Поради липсата на много забележителности, този квартал не е предпочитано място от обикновения турист.

Cannaregio

Cannaregio

 

Cannaregio

Спокойната Сенса

 

Венеция- Gesuiti

Площад “ Джезуити“ и едноименната църква

 

Ех, не исках да свършва, но нямаше как 🙁 Времето ни във Венеция беше към края си и трябваше да се отправим към гарата. Последно качване на vaporetto. Последен поглед към лагуната.

San Marco

 

San Giorgio Maggiore

San Giorgio Maggiore

Последен залез

Венеция

Венеция

Е, това беше края на нашето приключение, наречено Венеция. Последва 20- часов нощен преход и благополучно прибиране в България.

„Ciao“ Венеция, ще се видим пак!

Моята 2014

Моята 2014.

Неусетно, като на един дъх, премина и тази година. Колко бързо лети времето и сякаш вчера беше, когато писах ретроспекцията за 2013г.

И така, тази публикация ще бъде традиционната за края на годината, ревизия на най-доброто, което ми се случи през изминалите  дванадесет месеца. Година изпълнена с възходи и падения, с някои напълно безплодни от фотографска гледна точка месеци, но и година с много и интересни преживявания 🙂 Но нека започнем от начало.

Януари- традиционно вече свързвам този месец с посещение на Калофер за  снимане на прословутото мъжко хоро в ледените води на Тунджа по случай Йордановден. И  този път не изневерих на традициите и в ранната януарска утрин  пристигнахме първи и окупирахме заветното мостче :) Този път успях да хвана и доста интересни моменти.

Cross

Horonachalo

Horo3site

Horo

В края на месеца се отправихме за пореден път към язовир Жребчево за снимане на прословутите сухи дънери. Този път нямахме голям успех със залеза 🙂

Jrebchevo1site

 

Февруари- Малък сечко ми донесе едно пътуване до Белоградчик. За първи път стъпвам на това място и бях много развълнуван, че ще видя едно от чудесата на света- Белоградчишките скали. Уви, майката природа не бе благосклонна към нас, но все пак за момент мъглата се разтвори и природата разкри своето невероятно творение.

Belogradchiksite

Е, снимахме и крепостта разбира се 🙂

Fortressite

 

През март се провеждат  традиционните за Тодоровден кушии.  Този път, за разлика от последните три години не бяхме на Ново село 😀  и сбъркахме, абе луда работа. Озовахме се на място, на което даже не помня и името 😀 Нямаше как, трябваше поне един кадър да направим, ей така да отсрамим пътуването 🙂

Todorovdenblack1site

По- късно през месеца се озовах в Ямбол, където се провеждаше традиционната Кукерландия.

Kukerland9site

Kukerland3site

Kukerland11site

 

В самия край на месеца се качихме до Белмекен да проверим дали пролетта е дошла. Е, не беше 😀

belmekensite

През април цъфти рапицата. Хубаво е, че около Пловдив все още се намират подобни полета и не е необходимо да обикаляш много, много.

rapecopy

 

Малко по- късно посетих и яз. Леново с надеждата за снимане на пролетни цветя.

Lenovodamsite

В края на месеца отпразнувахме юбилея на приятел от Фотобандата в едно от най- красивите места в Източни Родопи- с. Пресока.

Rhodopi5copy

Rhodopi1copy

Rhodopi6copy

Rhodopi2copy

 

Май- още не беше започнал месеца и поехме към южното черноморие с основна цел- снимане на прословутите “ Кораби“ край Синеморец. Колкото и странно да е, но до момента не бях стъпвал там. Така се извъртяха нещата, че посетих “ Корабите“ цели три пъти през тази година 😀  Но, преди Синеморец нямаше как да пропусна и фара на Ахтопол 🙂

Lightinghousecopy

Ahtopolcopy

“ Корабите“- в тази публикация може и да ви омръзне от техни снимки 😀

TheShipscopy

Shipscopy

Ships1copy

Няколко дни след като се върнахме от морето, времето рязко се влоши и ние решихме да пробваме късмета си на Аневско кале. Тъкмо пристигнахме там, когато се разрази буря, за щастие кратка, но какво последва по време  и след нея. Буквално сияехме от щастие какво ни предоставя природата 🙂

Anevokalecopy

Anevokale1copy

AnevokalePanoramacopy

 

През остатъка от май не се случи нищо повече. А, и нямаше как, тъй като трескаво се приготвях за основното събитие за мен през тази година- Франция 🙂

И ето, че дойде юни, а с него и дългоочакваното пътешествие из Франция, по специално Нормандия и разбира се Париж. Доста неща изписах за Франция, а и доста снимки се получиха, така че в тази публикация няма да се спускам в подробности. Който желае може да прочете в блога фотопътеписите за Франция 🙂

Etretat

Etrtat1site

Etrtat2site

Etrtatsite

Красивото пристанище на Honfleur

Honfleursite

Saint Malo

SaintMalosite

SaintMalosunrisesite

SaintMalobeach4site

И пак Saint Malo 🙂

Normandysunrisesite

SaintMaloFortressite

Saintmalostreetsite1

Главната цел на визитата ни в Нормандия бе величественото абатство- Mont Saint Michel

MontSaintMichelsite

MontSaintMichel2site

MontSaintMichellightssite

Няма как да си в Нормандия и да не посетиш местата на съюзническата инвазия, още повече, че случихме времето когато честваха 70 години от десанта.

Omaha beach

Omaha1site

Omahasite

Американското гробище

Americansite

American1site

След Нормандия посетихме и Париж. Град на история и култура. Град на любов и романтика. Град, в който се влюбихме. Град, в който непременно ще се върна, а защо не и да живея там.

Париж

NightParissite

Louvresite

 

EifelTowersite

 

И още от Париж

PontArtssite

LoveB&Wsite

И още, и още 🙂

SacreCoeursite

 

Спирам до тук с Париж, макар и да не ми се иска. Спомени, спомени!

Както и да е, след Франция, още не се беше изтъркулил месеца, а аз заминах за Берлин 😀  По работа, но и за малко снимки.

Berlin2site

Berlin1site

Reichstagsite

BerlinDomsite

Юли- След бурния юни, бе време за почивка. Все пак отскочихме до Смолян, за да снимаме Каньона на водопадите.

CanyonWaterfallsite

Август- любим месец и време за море. Този път избрахме да почиваме на Арапя. До сега при всичките ми почивки там, все не успявах да направя читав кадър 🙁

Арапя

stormsite

Arapiasite

Царево- скачайки от камък на камък, не разбрах как изпуснах апарата, в резултат на което се разделих с бутона за преглед на кадрите. Кофти греда 🙁

Seasite

 

В началото на септември отново се озовах в Синеморец. Бях поканен за лектор на фотопленер на Никон, организиран от Фотопавилион и Профайлд. Имахме неразчистени сметки с “ Корабите“, а намерих и други красиви места 🙂

Korabite1site

Korabitesite

Ахтото

Ahtotosite

Плаж Липите

Lipite1site

Lipitesite

Към края на месеца посетихме и друго непознато за мен място- Мелнишките пирамиди. Отново времето бе благосклонно към мен и след кратката, но мощна буря, светлината бе вълшебна.

Melniksite

Melnik1site

На връщане се отбихме и до Рилски манастир.

RilaMonastarysite

 

Октомври- есента вече бе в разгара си, а аз още нямах читав есенен кадър. С надеждата за такъв се отправихме към Витоша и нейните  морени.

Morenisite

Към края на месеца спретнахме традиционния за Фотобанда пленер на Беглика. Зимата ни изненада, за зло или за добро 🙂

GolyamBegliksite

SmallBegliksite

Ноември бе изключително постен откъм снимки. От работа нямах време за обикаляне. Все пак намерих една сутрин да отскоча до Асенова крепост за последен есенен кадър.

AsenovaKrepostsite

И така годината неусетно се изтъркули и дойде декември. Вече чаках снеговете, а те не идваха и не идваха. Даже напротив времето ставаше все по- топло и по- топло. Изключително тъпо време за пейзажи. От скука и жажда за снимане реших да направя последни опити за банални залези над Пловдив 🙂

Plovdivsite

Plovdiv1site

Е, това беше моята 2014г. Надявам се новата година да ми донесе още много хубави моменти и изживявания по света и у нас :) А на вас скъпи читатели и приятели много здраве и щастие през новата 2015 година. Специални благодарности на семейството ми и  цялата Фотобанда. Благодаря ви приятели, че ви има!!! Весела Коледа и Честита Нова Година !