Full width

Нашето френско приключение – Париж

Париж е любов. Париж е дух. Париж е романтика. Париж е история и култура. Париж- това са хората, които го населяват. Париж е всичко, което би желал. Бих се връщал безброй пъти в този град, който така грабна сърцето ми! Минаха два месеца от нашия престой там, но спомените са все още тъй живи и ярки.

Но да не се отплесквам, а да карам по същество 🙂 Пристигнахме в Париж в късния следобед. Явно хванахме час пик и задръстванията бяха неописуеми. Първоначалните намерения за посещение на Версай бързо се изпариха, защото не бяхме съобразили разстоянието от Нормандия до Париж- около 500 км, а също и тежкия трафик по магистралата. А като добавим и факта, че трябваше да върнем колите до 17:00 часа, мисията се оказа невъзможна. Няма нищо ,ще посетим Версай   следващия път 🙂  Шофирането в този мегаполис и то в час пик е ад, но все пак се добрахме благополучно до хотела ни в La Defence около 18 часа. Когато резервирахме този хотел цената за двойна стая беше 60 евро, а когато пристигнахме стаята вече струваше 90 евро, а 3 дни по- късно- 140 евро. Найс, а 😀  След като се настанихме  се отправихме към  Porte Maillot, където трябваше да върнем колите. Вече бяхме порядъчно закъсняли, но след кратко объркване в крайна сметка открихме заветното място 🙂 За наш късмет се отървахме без глоби за прoсроченото време. От тук нататък ни предстояха три дни обикаляне с метрото, включително и посещение на Дисниленд, за това си взехме карти Paris Visite по 48 евро всяка за възрастен и 24 евро за дете. Звучи скъпо, но си заслужава и в крайна сметка излиза по- евтино отколкото да си купуваш билет всеки път. Освен това покрива и зона 1-5, т. е включва и пътя до Дисниленд. Ако си вземете карта само за зона 1-3 тогава цената е на половина. Освен метро, може да се ползва и целия обществен транспорт. Като допълнителен бонус е и намалението от 10 до 20% от входната такса на редица музеи, а също и Дисни. Може да звуча като рекламен агент, но горещо препоръчвам, ако ще ползвате градски транспорт в Париж за няколко дни, да си вземете точно такива карти. А с нея върви и карта на парижкото метро, която се оказа безценна в откриването на всички малки и големи метростанции 😀

Парижкото метро

Metrosite

Metro1site

Времето напредваше, а ние още не бяхме видели нищо от този величествен град. Първа спирка Триумфалната арка- Arc de Triomphe и  прословутия булевард, пардон авеню- Champs-Élysées .

Триумфалната арка

ArchdeTriumphsite

Е и арката, както и още куп забележителности по време на нашия престой във Франция бяха в ремонт, но каквото такова е . Пусти късмет 😀 Тук е мястото да отбележа, че в тази публикация няма да се спирам на исторически факти за всяка забележителност в Париж. В нета има достатъчно информация за всяка една и който проявява интерес може да провери. От мен снимките 🙂

Ооо да и аз бях тук 🙂

ChampElise

Честно казано не останах впечатлен от Шанз-Елизе.  Наред с красивите сгради и безброй скъпи магазини и бутици се усеща и другото лице на града, а именно огромни тълпи туристи ( буквално не можеш да се разминеш с хората) и безчет шарлатани и мошенници, които се опитват да ти продадат нещо или пък да те преджобат.

Слънцето вече залязваше и беше време за следващата ни спирка- Лувърът 🙂

Лувърът  ( La Louvre)- Колкото и да бях чел за този величествен дворец, колкото и снимки да бях прегледал на това място, нищо не може да се сравни с гледката на живо. Буквално ми падна ченето щом влезнах в двора. Не ми стигат думи да опиша възхищението, което изпитах, цялото това великолепие, събрало толкова много история.

La Louvre

Louvresite

Louvre1site

Louvre2site

 

Часовете летят на такива места. Трябваше да се връщаме към хотела, а и бяхме ужасно прегладняли. Последни кадри за тази вечер и по леглата, че утре ни предстоеше голямо обикаляне 🙂

Hotel de Louvre

HotelLouvresite

Площад Конкорд / Place de la Concorde

Concordesite

Париж ден 2-ри

Новият ден ни посрещна с облаци и кратък дъжд, но в такива моменти просто си казваш  “ Еми Париж“ 🙂

Нашето кварталче- La Defence

LaDefencesite

Въпреки ранния час и факта, че беше почивен ден, метрото беше претъпкано.

Първата ни спирка за деня беше- Шатле и Халите ( Chatelet- Les Halles)

Hotel de Ville

HoteldeVillesite

Church1site

Centre Pompidou

Pompidusite

Някои си почиваха, докато чакат своя ред да влезнат в център Помпиду 🙂

Sleepingsite

Следваща спирка- Островите и по- специално една от най- красивите катедрали в света- „Парижката Света Богородица“ ( „Notre-Dame de Paris“)

Желанието ми да се кача до камбанарията бързо се изпари от километричната опашка от туристи, които напираха да влезнат в катедралата.

Cathedrale  Notre- Dam de Paris

NotreDamsite

NotreDam1copy

NotreDam2site

NotreDam3site

Pont des Arts- съвсем близо до катедралата се намира този прочут мост на катинарчетата, където всяка влюбена двойка заключва любовта си с катинарче. Тук изкарахме голям късмет, тъй като на следващия ден част от моста се срути и го затвориха за посещение 😀

PontArtssite

Колелетата са на почит и в Париж 🙂

Parisbikesite

biseclessite

На близо се намира и един от най- красивите и стари мостове в Париж- Pont Neuf

PontNeufsite

Краката вече ме боляха зверски, но тепърва имахме още толкова много места за посещение. Съвет от мен- винаги ходете с удобни обувки. Е, аз не бях с такива и след няколкочасово тромбоване вече едва стъпвах 🙁

Напред към Латинския квартал, където се намира една голяма забележителност- Пантеонът, както и Сорбоната.

Разбира се и Пантеонът беше в ремонт 🙂

Pantheon Paris

Panthenonsite

По тесните, уютни улички на латинския квартал

Parisstreetsite

Следващата точка в плана беше Люксембурската градина. Там прекарахме няколко часа на пълен релакс и тотално размазване под ярките слънчеви лъчи.

LuxemburgGardensite

PalaisdeLuxemburg2site

PalaisdeLuxemburgsite

За съжаление дворецът е затворен за посещения, тъй като там заседава Сенатът. Градината заедно с двореца са построени през XVII век от кралица Мария Медичи и е точно копие на парка в родната й Флоренция. Градината е пълна с брястове, ябълкови и крушови дървета и красиви цветни лехи, както и със стотина статуи, включително умалено копие на Статуята на свободата.

PalaisdeLuxemburg1site

Luxemburggarden1site

Някои събират слънчев тен 🙂

Luxemburggardensite

След като отпочинахме и хапнахме се отправихме към най- голямата забележителност не само в Париж, но и в цяла Франция- Айфеловата кула ( Tour de Eiffel )

Е, на самата кула не се качихме- не бяхме резервирали предварително билети, а на място опашките бяха меко казано огромни, но пък имахме билети за друга кула, от която се открива най- красивата гледка на Париж, но за нея малко по- късно 🙂

Tour de Ejffel

EifelTower1site

Най- добрата позиция за снимки на Айфеловата кула не е откъм Марсово поле, а от двореца Шайло, зад който пък се намира площад Трокадеро.

EifelTowersite

Едно селфи 😀

Selfiesite

След като отснехме забележителност №1 от всички възможни позиции ( не че се получиха кой знай какви кадри де) се отправихме към Tour  Montparnasse, която се намира в едноименния квартал. Тук вече бяхме закупили билети няколко месеца предварително- 15 евро на човек и не ни се наложи да чакаме на опашка. Качихме се на 56 етаж, а от там на панорамната площадка. Както може да се предположи не бяхме сами. Стотица фотографи бяха заели позиции в очакване на залеза и на включването на светлините на Айфеловата кула. С повече нахалство и ние си намерихме добри местенца за снимане 🙂 А гледката си заслужаваше, ама много си заслужаваше. Точно в 22 часа светлините се включиха и Айфеловата кула засия в пълния си блясък, а час по- късно се получи и този кадър.

NightParissite

Страхотен край на един прекрасен ден. Щастливи се прибрахме в хотела. Утре ни чакаха още готини преживявания.

Ден трети от нашия престой в Париж беше посветен основно за забавления за децата. Все пак досега изтърпяха постоянните ни прищевки за безспирно обикаляне без да се оплачат 🙂 Рано сутринта потеглихме към Дисниленд, където прекарахме почти цял ден. Снимки от там няма да пускам, защото не са нищо особено, а и основно се забавлявахме там. Е, ако да чакаш на безкрай опашки е голямо забавление. Но децата бяха щастливи, дори 206 евро, които платихме за вход си заслужаваха само и само да видиш радостта в детските очи.

Вечерта бяхме предвидили посещение на друг бележит квартал- Монмартър ( Montmartre), но преди това трябваше да изпълним още едно обещание, което бяхме дали на Ванеса- пазаруване от магазина на Дисни, който се намира на Champs-  Elysees. Докато жените се отдадоха на шопинг, аз успях да издебна тази влюбена двойка до Триумфалната арка 🙂

LoveB&Wsite

След успешния шопинг вече беше време за тесните романтични улички на Монмартър и най- голямата забележителност тук- църквата Sacre Coeur, от която се открива невероятна гледка към целия град.

Sacre Coeur

SacreCoeursite

И отвътре е толкова внушителна, както и отвън.

Париж- Sacre Coeur

По уличките на Монмартър

Париж-SacreCoeur

Париж-Monmartre

Прибрахме се доволни от преживяванията през деня, но и с мъничко тъга. Утре ни беше последния ден във Франция, но все пак, заради вечерният ни полет имахме време за още малко обикаляне. Последният ден оставихме за Маре и Бастилията, където се намира един от най- красивите площади в Париж- площад Вож, където са живели доста знаметиности като Виктор Юго и кардинал Рошельо.

Place de Vosges

Париж-PlaceVosge

Още няколко часа обикаляне по моловете и беше време да се разделим с Париж и Франция, за да се върнем в грозната българска действителност.

Сбогом, не довиждане Париж, защото непременно ще се върнем в този велик град, в който всички се влюбихме.

До нови срещи Париж.  Au revoir !!!

Нашето френско приключение- Нормандия III част

Нормандия

Неусетно дните ни в Нормандия се изтъркулиха. Времето летеше с бясна скорост, а ние препускахме от място на място в опит да посетим всички невероятни места, които тази област на Франция ни предлагаше.

Първото нещо, което излиза, когато напишеш „Normandy“ или Нормандия  в Google, това е денят 6 юни 1944г-по- известен като  D-Day. Денят , когато започва битката за Франция. Денят, в който загубват живота си десетки хиляди британски, американски и канадски войници в името на свободата, в името на победата над фашистка Германия. Всяка година този ден се отбелязва с големи тържества, а през тази се навършват 70 години от десанта и навсякъде цареше трескава подготовка. Това го усетихме още от първия ни ден във Франция, независимо, че все още се намирахме на стотици километри от нормандските брегове.

Нямаше как да не посетим тези  исторически места. Земя напоена с кръвта на хиляди знайни и незнайни войни. Последният ни ден в Нормандия се оказа най- емоционалния за нас- ден на среща с ветерани от войната, ден на посещение на знакови исторически места, ден на почит към героите, загубили живота си в името на свободата.

“ Денят се познава от сутринта“, казват мъдрите хора и се оказват прави :). В предпоследната сутрин на нормандското ни приключение решихме да проверим този афоризъм, в резултат на което се излюпихме рано рано от леглата и бегом на лов за изгрев. Предварително си бях набелязал едно местенце на около 20 километра от нашето къще, но пустият му мързел ни отказа от тези намерения и се озовахме в старата част на Saint Malo. Отливът беше в стихията си и водата се бе отдръпнала на стотина метра от брега.

Тъкмо разгънахме стативите и небето избухна. Ами сега? Няма читав преден план. Заподскачахме от камък на камък с надеждата да намерим нещо интересно 🙂

Нормандия Normandy sunrise

Слънцето изгря, а ние все още се лутахме от камък на камък, като мухи без глави 😀

Норманди- SMfortress

Още малко кадри в „златния“ час

Нормандия-Saint Malo Fortress

 

Нормандия-Saint Malo beach sun

 

Saintmalobeachsunsite

 

Пристанището на Saint Malo, окъпано от първите слънчеви лъчи

SMHarboursite

Французите не са много ранобудни и само тук таме някой се лута в ранния час.

Streetsite

Удовлетворени от сутрешните кадри се натоварихме на колите и поехме по дългия път към Colleville-sur-Mer, където се намира Американското гробище, кацнало над прочутия Omaha beach.

Еуфория цареше навсякъде. Хиляди хора, облечени в униформи на съюзниците от Втората световна война, щъкаха наоколо. Безброй палаткови лагери, танкове, джипове, камиони бяха изпълнили всяко едно свободно пространство. Бомбадировачи и изтребители  летяха  небето. Чувството бе неописуемо да си на това място и по това време.

Tanksite

Jeepsite

 

Американското гробище, Нормандия- веднага се усеща, че си на американска земя 🙂

American1site

Americansite

cimetrysite

Да срещнеш ветерани от войната- чест и привилегия. Направи впечатление как младите хора напираха  да се снимат с тях и да им благодарят за проявената саможертва.

veteransite1

veteransite

Следващата ни спирка беше Pointe de Hoc – мястото на една от най-ожесточените битки по време на инвазията на 06.06.1944г.

Но преди това кратка разходка по Omaha beach.

Omahasite

Omaha1site

Pointe de Hoc – скален масив разположен на 30 метра над водата, най- високата точка между Utah beach на запад и Omaha beach на изток. Този нос е играл ключова роля в германската защитна линия- Атлантическата стена и е бил допълнително укрепен с голям брой бункери и картечни гнезда, както и с ракетна батарея. На 6.06.1944г. група американски рейнджъри атакуват нос Хок, катерейки се по отвесните склонове и с цената на много жертви успяват да го завладеят.

PontdeHocsite

PontdeHoc1site

Хмм…. интересна форма има този паметник 😀

PointedeHoc2site

Как си ги построили тези бункери, че да устоят на безброй бомбадировки и да се запазят непокътнати до наши дни.

 

Bunker1site

Bunkersite

След посещението на нос Хок планът за деня беше изпълнен, но аз имах нужда от още глътка нормандски въздух и за това потеглихме далече на запад към Cape de la Hague– най- западната точка на Франция.

Предстояха ни около 200км шофиране по френските пътища и то без GPS, но във Франция просто няма как да се изгубиш 🙂 За разлика от България, там пътните табели са буквално през няколко километра. Пристигнахме около 20 часа. Толкова бяхме близо до Англия, че телефоните ни преминаха на английски мобилен оператор 😀 Мястото си заслужаваше усилията.

CapedelaHague2site

Представям си колко щеше да е гот по залез, но нямаше как да останем толкова дълго време при положение, че ми предстояха 350 км до дома, а и умората започна да взима своя дан.

И къщите някак изглеждаха британски

CapedelaHaguesite

Последен кадър и отново на път.

CapedelaHague1site

Прибрахме се късно вечерта. Последна нощ в Нормандия, а утре ни чакаха 450 км до нашата следваща цел- Париж, градът, в който се влюбихме.

P.S  На път за Париж все пак се отбихме в още едно бретанско градче- Vitre.

Vitresite

Vitre1site

Нашето френско приключение- Нормандия II част

Нормандия

Ден трети от нашия престой в Нормандия беше посветен изцяло на Le Mont Saint Michel.

Преди да се впусна в описание на нашето преживяване там ще ви разкажа малко история за това легендарно място и защо е атракция № 2 във Франция след Айфеловата кула 🙂

Le Mont Saint Michel

Нареждан сред чудесата на западния свят, укрепеният остров-град Мон Сен Мишел, кацнал върху гигантска гранитна оголена скала, издигаща се от морското дъно, е скалист приливен остров и комуна в департамент Манш, регион Долна Нормандия, Франция. Абатството на острова е посветено на Архангел Михаил и е разположено е на около 1 км от брега, близо до устието на р. Куено. Комуната има население от 43 човека. Всяка година Мон Сен Мишел се посещава от над 3 000 000 души. Статуята на Архангел Михаил, поставена на върха на църквата се извисява на 170 метра над водата.

През 6 и 7 век Мон Сен Мишел се използва като крепост на римско-британската култура и власт, до превземането му от франките. Според легендата Архангел Михаил се е явил на Св. Обер, епископ на Авранш през 708 г. и му е дал наставление да построи църква на скалистия остров. Обер пренебрегва наставлението докато архангелът продупчва черепа му с пръст. През 709 г. започва да се строи и селото около абатството. През 933 г. островът е анексиран заедно с Котантенския полуостров от херцог Гийом I Нормандски. През 1067 г. манастирът Мон Сен Мишел дава подкрепата си на Уилям Завоевателя. В резултат на това манастирът получава земи и имоти в Англия, а също е изобразен на гоблена от Байо. По време на Стогодишната война англичаните неколкократно се опитват да го превземат, но не успяват. След Френската революция абатството е затворено и превърнато в затвор, първоначално за духовници, които се противопоставят на новия режим. След като влиятелни фигури, включително Виктор Юго, започват кампания за възстановяване на статута на Мон Сен Мишел, през 1863 г. занданът е затворен и през 1874 г. островът е обявен за исторически паметник. Мон Сен Мишел и неговият залив са обявени от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство през 1979 г.

Мон Сен Мишел е вдъхновението за архитектурата на Минас Тирит във филма  Властелинът на пръстените: Завръщането на краля.

Много впечатляващи са опасните „галопиращи“ приливи, при които разликата между връхната точка на прилива и най-ниската точка на отлива достига 15 метра. Когато приливът се отдръпне, 16 км пясъци се оголват, оставяйки построеното в готически и романски стил абатство, уединено на фона на драматично небе.

Другият шедьовър на островчето са подобните на суфле омлети в ресторант „Ла Мер Пулар“, чиято „тайна рецепта“ има нещо общо с готвене в меден тиган върху открит огън от дъбови дърва. От 1888 г. този ресторант/странноприемница е най-доброто място за вечеря или пренощуване. Легендата мълви, че Мадам Пулар е измислила този специален омлет преди много векове, за да може да нахрани хилядите пелигрини, които пристигали всеки ден, с набързо приготвена и евтина храна ( за това колко точно е евтин този омлет след малко 😀 )

И така след кратка закуска се натоварихме на колите и потеглихме към прословутото абатство. От Сейнт Мало до Монт Сейнт Мишел са 50 км, но решихме да минем по крайбрежието, от една страна за да видим и други красоти по пътя, а и защото имахме достатъчно време 🙂

Първото място на което се отбихме  беше един красив плаж с малко островче в океана 🙂 Не знам защо, но му отделихме прекалено много време, но само един кадър се оказа читав 😀

Нормандия- Normandy

Следваща спирка- La Pointe du Grouin. Едно много красиво място, намиращо се само на няколко километра от курортното градче Cancale. Е, хубави снимки не се получиха, но ще постна един кадър само за да добиете малка представа за него.

Нормандия-Point de Gruine

 

Неусетно часовете се изтъркулиха и стомасите ни даваха явни сигнали, че е време за обяд 🙂 Намерихме си едно малко ресторантче в Канкале, където  само за 5 евро хапваш сандвич с патладжани, тиквички и някакви други гадости. Отврат. Тва французите хич не ги бива в направата на сандвичи да знаете, ама хич 😀 .  Е, самото градче е малко, в типичен нормандски стил и разбира се с малка спретната катедралка 🙂

Cancale

Нормандия- Cancale

Обратно на път. Малко преди да пристигнем до заветното място, погледът ми бе привлечен от нещо, което се случва на плажа. Нямаше как да не спра и да снимам.

Чудесно забавление по време на отлив

Нормандия-windsurf

Само още няколко километра… и ето го него- великолепният, величествен Mont Saint Michel. Още с пристигането осъзнах, че всички снимки, които съм виждал от това място вече са в историята и не могат да бъдат направени , т.е всичко вече е различно, е почти всичко. Първо  не може да се стигне до самия замък с кола, както е било преди. Сега се паркира на паркинг на няколко километра ( 12 евро на ден). От там се натоварваме на шатъли, които те карат до самото абатство ( безплатни, много редовни и работещи до полунощ, както научихме впоследствие). Малко след като се качихме на шатъла разбрах и причината за далечното ни паркиране и ме обля студена пот. Знаех, че предстои ремонт на абатството, но по план трябваше да започне през 2015г, но явно французите са решили да избързат. Ударно се строи нов път, успореден на стария и за това не се допускат лични автомобили. Построен е нов мост над реката като наблюдателна площадка към замъка, но на 2 километра от него ( ще ми трябва 800/2.8 обектив 😀 ). Самата фасада също беше в ремонт и два големи багера усърдно се трудеха пред централния вход. Ужас!!! Ами сега какви снимки ще направим? За капак и времето кофти. Еми, каквото такова е 🙂

Строителните дейности са в разгара си

MSMremontsite

Веднага след като се влезе през централния вход се намира прословутият ресторант „Ла Мер Пулар“ – спомняте си  омлетите, за които писах в началото, нали 😀

LaMerePoulardsite

Само като видях как са облечени келнерите и ми стана ясно защо е празен 😀 После видях и цената на този толкова прословут омлет- 30 евро за обикновен омлет. Точно така- 30 евро 🙂  И това за обикновен, т.е само с яйца. Ако случайно искате добавки като кашкавал и прочие, цената скача до 60 евро. Пфуууу, бати омлетчето 😀 😀

По обясними причини снимка на омлета няма как да пусна, но ще ви покажа поне яйцата, от които се приготвя 🙂

Eggssite

Продължаваме разходката си по тесните улички на градчето, които невероятно много ни напомнят за San Gimignano. Безкрайно много магазинчета за сувенири, ресторантчета, пекарни.

MSMbulangeriesite

Следваме тълпата от туристи и се оказваме пред вратите на самото абатство.

MontSaintMichelinside4site

На влизане се заплаща входна такса от 9 евро и се преминава проверка през скенер, но гледката определено си заслужава.

MontSaintMichelinside

Всичко е изцяло в готически стил.

MontSaintMichelinside1site

MontSaintMichelinside6site

MontSaintMichelinside5site

MontSaintMichelinside2site

MontSaintMichelinside3site

От терасите се открива невероятна гледка към цялата околност.

Едно манекенче- освен да се снима, трябва и малко да се позира 😀

Selfi

Заразена от моя пример, млада французойка се настани на самия край на терасата и започна да пее под звуците на китарата, докато приятеля й старателно заснемаше видео. Това не продължи дълго, тъй като само след две минути охраната любезно я помоли да слезе.

Singersite

Времето напредна, а и децата се поизмориха от дългото скитане, така че се разделихме на две групи, като ние с Минко останахме да чакаме залез, а останалите се прибраха към Сейнт Мало.

Започнахме трескаво да обикаляме около абатството в търсене на позиции. Беше отлив и малко се притеснявахме кога точно ще дойде прилива да ни залее 🙂

Небето беше супер

MontSaintMichelsite

След около час обикаляне решихме да се пробваме на мостa, изграден специално като наблюдателна площадка. Порядъчно мокри се качихме на шатъла  и след около километър се озовахме на мостчето, където вече бяха заели позиции десетки фотографи. Мястото се оказа доста неподходящо- достатъчно далеч от крепостта, а и предният план не беше нищо особено. Последва буквално пропълзяване под една ограда и прескачане на друга, след което около десет минутно газене през мокра трева, докато си харесаме позиция. Защо ли се сетих за Тоскана, където отново прескачахме огради и нарушавахме частна собственост само и само да се доберем до добрия кадър 😀

MontSaintMichel1site

Облаците се сгъстиха, а не след дълго и заваля. По един последен кадър и отново пълзене в калта под оградите 🙂

MontSaintMichel2site

Прибрахме се неудовлетворени от направените кадри, но следващата вечер отново се върнахме с надеждата за нещо по- добро. Този път времето бе по- благосклонно, независимо, че духаше силен и много студен вятър.

MontSaintMichellights1site

Към 23 часа ( когато се стъмваше във Франция) запалиха светлините на крепостта.

MontSaintMichellightssite

Добър завършек на вечерта, а утре ни предстояха страхотни моменти на Omaha beach, където цареше трескава подготовка по повод 70- годишнината от инвазията на съюзниците през Втората световна война- D-Day.