Full width

Нашето френско приключение- Нормандия I част

Нормандия

Идеята за обиколка на Нормандия се зароди веднага след екскурзията ни до Тоскана. Разглеждайки снимки попаднах на кадър на Mont Saint Michel, който веднага ме грабна и реших, че това е мястото на нашето следващо приключение. Не трябваше много време да убеждавам Минко и Сашо и така се роди идеята за семейно пътешествие до Франция, и по- специално Нормандия. Е, нямаше как да пропуснем и Париж, за това удължихме престоя с още 4 дни. Планът включваше да прекараме 5 дни в Нормандия и 4 дни в Париж. Последваха месеци на проучване, планиране, резервиране на полети, хотели и коли под наем.

Неусетно времето се изтъркули и дойде 1 юни- денят на нашето заминаване. До този момент не бях летял със самолет и изпитвах лек ( абе бая страх си беше 😀 ) страх от предстоящия полет, но всичко мина благополучно и с полет на Wizz Air  кацнахме на летище  Beauvais  в късния следобед. Летището е малко, което има своите предимства като бързо преминаване на паспортната проверка и взимане на багажа. Не ни отне много време да намерим и офиса на Europcar, от където трябваше да вземем предварително наетите коли. Още когато запазвахме колите се бяхме разбрали да ги вземем от летището, но да ги върнем в Париж, тъй като не възнамерявахме да шофираме в големия град 🙂 Целият наем ни струваше 200 евро на кола за 5 дни+ 750 евро, които ти блокират от картата в момента на взимане на колата ( към момента на тази публикация още чакам да ми ги разблокират 😀 )  Всичко мина благополучно и само след десетина минути вече фучахме по френските пътища с три чисто новички малки колички 🙂

IMAG0984[1]

 

Е, фучахме е доста силно казано, защото във Франция, а и навсякъде по Европата хората си спазват правилата за движение и ограниченията за скорост. Предстояха ни два часа и половина шофиране до нашата първа цел- градчето Honfleur. Поради късното ни кацане във Франция  бяхме решили да не губим цял ден, а да пренощуваме първата вечер някъде по средата на пътя между Париж и Сейнт Мало, мястото където щяхме да прекараме 5 дни. След кратко ровичкане избрахме едно малко и евтино  мотелче в началото на Honfleur – Premiere Classe Honfleur, което ни струваше 35 евро на стая. Пристигнахме към 11:30 часа вечерта. Естествено рецепцията не работеше 🙂 Както разбрахме по- късно във Франция никой не си дава много зор за работа и извън Париж след 7 часа вечерта отворени магазини няма, да не говоря за бензиностанции, рецепции на хотели и прочие. Но… има машини- вкарваш си кредитната карта и плащаш. Така беше и тук- след кратка борба с машината, вече имахме потвърдена резервация и платена стая и машинарията вежливо изплю картите за нашите стаи 😀 Изморени от пътя се отдадохме на сладка дрямка, за някои по- дълга, за други по- кратка 🙂 Бяхме се разбрали да посрещнем изгрева на Etretat- едно от местата, които влизаха в графа задължителни за посещение. И тъй като това място беше само на 40 км от нашето хотелче, първата сутрин от нашия престой във Франция бе най- подходяща за посещение, преди да се отправим към Saint Malo. И така в 4 часа сутринта вече се бяхме накачорили на колата и газ към заветното място, докато жените и децата сладко, сладко си поспиваха.

На изгрев не случихме 🙁  Но чувството да си на това прекрасно място е неописуемо. Прескачахме от място на място и трескаво снимахме. Тук за първи път видях и какво е това чудо океански отлив 🙂

Etrtat1site

Etrtat4site

Ах ,тези стръмни нормандски брегове

Etrtat2site

Etrtatsite

Само до преди половин час това място беше под вода 🙂

Etrtat3site

Натъкнахме се и на доста немски бункери, спомен от Втората световна война, но не ги снимах. За бункерите и войната ще пиша в друга публикация, когато посетихме плажа Омаха и Американското гробище там.

Още едно кадро от красивия плаж

Etrtat4site

 

Самото градче е малко, но много красиво, издържано в типично нормандски стил.

Etretatcitysite

Времето напредна, а ни чакаше доста път. На връщане към Honfleur се отбихме да купим закуски от типична френска фурна- boulangerie. Невероятни са френските кроасани, направо се топят в устата 🙂

Точно преди влизане в Онфльор се преминава през един адски красив мост- Pont de Normandie ( естествено платен). Вечерта когато пристигнахме не можахме да го видим добре, но сега ни се разкри с цялата си прелест. Не успяхме да намерим най- добрата позиция за снимане на този мост, както нямахме и време, да не говорим за добра светлина, но щрахнахме по едно кадърче за спомен.

PontNormandiesite

Нормандия-Pont Normandy

 

След като напуснахме хотела решихме да се разходим за малко из Онфльор. Грехота беше да не посетим едно от най- красивите пристанища във Франция, а и трябваше да напълним стомасите 🙂 Тук за първи път се сблъскахме с цените по френските ресторанти. И както казва един приятел “ В момента, в който напуснеш България започват да хвърчат евра“. Е ,тук хвърчаха в изобилие 😀

Пристанището на Honfleur

Нормандия-Honfleur

Honfleur1site

 Обратно на път към Сейнт Мало, където щяхме да прекараме следващите 5 дни. По принцип резервирам хотели чрез booking.com, но този път се доверихме на airbnb.com и не сгрешихме. Наехме цяла къща за 75 евро на ден. Найс а 😀 Самата къща беше в едно тихо кварталче, само на 3 минути с кола от центъра на града. Saint Malo  се намира в област Бретан, почти на границата с Долна Нормандия и е само на 50 км от Le Mont Saint Michel, което бе основната причина да го изберем. Самият град сам по себе си е атракция и е много красиво курортно градче. Съдейки по крепостната стена, която опасва старата градска част, в средновековието е играл важна търговска и военна роля.

Нашата къщичка 🙂 

Ourhousesite

След като се настанихме и отпочинахме, решихме да опознаем малко  крайбрежната ивица и околните плажове. Времето не предвещаваше нищо добро. Гъсти облаци покриха небето и всякаква надежда за красив залез се изпари. Но каквото такова 🙂

В близост до градчето попаднахме на такива плажчета

SaintMalobeachsite

При отлив се получават интерсни фигурки по брега

SaintMalobeach1site

Време е да си поиграем и с дългите експонации 🙂

SaintMalobeach2site

Времето се разваляше и по всичко личеше, че ще вали, но все пак имахме още малко време за кратка разходка по крайбрежната ивица на Saint Malo.

SaintMalosite

SaintMalobeach3site

Залез нямаше да има, но пък облаците бяха убийствени.

SaintMalobeach4site

Ние си мислехме, че пак сме хванали отлива, но се оказа  прилив 😀 Скоро водата започна да ми мокри обувките. Време беше да напуснем плажа, защото само след половин час такъв вече нямаше 😀 За капак и заваля, така че само още няколко кадъра и бегом към дома, където жените бяха приготвили страхотна вечеря 🙂

SaintMalonightsite

SaintMalostreetsite

Бързахме да се скрием от дъжда, когато видях тази влюбена двойка. Нямаше как да не извадя апарата и да ги снимам

Нормандия-Saint Мalo

Вкусна вечеря, кратък разбор на деня и по леглата. Утре ни чакаше нов ден, изпълнен с интересни преживявания и най- вече легендарния Le Mont Saint Michel.

Пролетно моренце

Пролетно моренце

С настъпването на майските празници, докато мнозина предпочитат да странстват по света, аз реших да се отправя към нашето южно черноморие. От години се каня да посетя морето именно през пролетта, когато все още няма хора, а природата се връща към живот. За изходна точка избрах Ахтопол. След кратко ровене в booking.com  избрахме  семеен хотел “ Шарената къща“. Горещо го препоръчвам на всички, които смятат да прекарат почивката си в Ахтопол. Планът беше да прекараме три дни на това място с посещение основно на Синеморец, Резово и Арапя. Тези места не са избрани случайно. До сега не съм посещавал и съответно нямам кадри от Синеморец, а от фара на Ахтопол имах още какво да искам 🙂  Прогнозата за времето обещаваше доста динамично време и аз предчувствах така желаните големи вълни 🙂

И така в ранното утро на първи май се отправихме към морето. Очаквах интензивен поток от коли, но не бе така. Магистралата беше спокойна и за няма два часа вече пиехме кафе в Бургас 🙂 След още около час и бяхме настанени в хотела. Нетърпеливи се отправихме за разходка из градчето. Спокойствието цареше навсякъде. Нямаше туристи, само от време на време се виждаха местни, които трескаво стягаха къщите си за наближаващия сезон. Цъфнали дървета, цветенца и песента на птичките, мириз на море и водорасли- идилия. Не бях идвал в Ахтопол от години ( ако не броя Фотовааканция 2012, когато го посетих една ранна утрин за снимки на фара). Прави впечатление, че за разлика от другите курорти по морето, тук липсват големи луксозни хотели. Някак си Ахтопол е останал назад във времето.

 

Стара къща на брега на морето в центъра на Ахтопол. Такава гледка в друг  морски курорт едва ли ще видите

Housecopy

 

Стигайки до кея се смразих- от така желаните вълни нямаше и спомен. Морето беше гладко като тепсия. Но каквото, такова 🙂 Е, направих няколко разузнавателни  кадъра, колкото да не съм валат.

_DSC4329copy

_DSC4334copy

Тези графити много ми харесват

Graphitescopy

Малката и тя ги хареса и с радост позира за снимка 🙂

Vanessacopy

След кратка дрямка предстоеше разходка до Синеморец, където смятах да посрешна залеза на „Корабите“. Но, неприятна изненада- малката се събуди с висока температура 🙁 Така е, когато си с деца- плановете бързо се променят. След като успяхме да я свалим все пак взехме решение да останем поне една вечер и да видим как ще е на сутринта.  Жена ми остана с малката в хотела, а аз отпраших към Синеморец.

Бях много развълнуван когато пристигнах, като малко дете в сладкарница 🙂 Обикалях, търсех позиции за кадри. За разлика от Ахтопол, тук имаше вече доста почиващи. Следвайки едни от тях се озовах до плажа при устието на река Велека, един от най-красивите плажове на България. Реката си проправя път през пясъчната коса на плажа и рисува незабравима гледка. Е, косата не успях да снимам, защото дотам се стига по друг път, който проучих впоследствие. Е,  добър повод за още едно посещение 🙂

Плажът при устието на Велека

Velekacopy

Не губих много време и се отправих към “ Корабите“. Намерих ги след като се изгубих за кратко и след като местните ме упътиха 🙂 . Колкото и снимки да гледате, нищо не може да се сравни с гледката на живо. “ Корабите “ са две скали, които приличат на корабокруширали кораби, откъдето идва името им и се намират в севеврния край на Синеморец. За да слезете до тях трябва да се спуснете по опасен сипей и трябва да сте много внимателни, защото белята става бързо. Самият аз, подценявайки ситуацията и подскачайки от камък на камък в търсене на позиции за снимане, ударих крака си, което ми костваше около десетина минути болки и опити да се изправя и да стъпя 🙁 Слава Богу нищо страшно и счупено.

Красив залез така и не се случи, както и ги нямаше жадуваните от мен вълни, но бях щастлив 🙂 Играех си с различните филтри- ту дълги експонации с Big Stopper-а, ту различни градиенти

TheShipscopy

Е време е и за задължителният вече кадър с мен, все пак си имам личен проект 🙂

Me&Shipscopy

На запад гледката беше такава

Sinemoretccopy

Така и така по- красиво нямаше да стане, събрах багажерията и обратно по скалите към колата.

Още едно последно кадърче, но този път отгоре

Ships1copy

Сутринта се излюпих в 5;30 и се отправих към фара. Както винаги хубавата светлина идва бързо и още по- бързо си отива, а аз подскачах от скаличка на скаличка в търсене на интересни композиции. И пак- морето беше гладко като тепсия, но пък имаше интересни облаци, които не се оцветиха в огненочервени цветове, но пак си бяха красиви.

Ahtopol1copy

Ahtopolcopy

Ahtopol2copy

Слънцето се показа и само след миг гъстата облачност го погълна. Вълни няма, ама пък какво огледало се получи 🙂

Lightinghousecopy

След минути отново проби облаците и даде чудесна светлина.

Ahtopol3copy

И чудесни отражения

Lightinghouse1copy

Fishermancopy

Все още не беше отминал златният час и реших да се пробвам отново при “ Корабите“. Там ме посрещна колега фотограф с думите “ Колега май си се успал“- Да бе да, мечтай си 🙂

Облаците бяха перфектни. Ех, какво ли щеше да бъде, ако бяха обагрени в червено.

Shipscopy

Доволен се прибрах в хотела, но не било писано да останем още ден и плановете за още морски залези и изгреви се изпариха, както и кадър на “ Косата на Велека“. Събрахме на бързо багажа и потеглихме. Все пак решихме да си направим разходка до Резово и Созопол.

Потокът от коли към Резово беше убийствен- колони от коли и автобуси пъплеха по тесния път към това забранено за посещения до скоро селце.

Резовска река, която тук се влива в Черно море и е граница между България и Турция

Пролетно моренце-Rezovo

Прави впечатление липсата на каквото и да е движение откъм турска страна, за разлика от многобройните туристи в Резово, както и строящата се АЕЦ на самия морски бряг 🙁

Обратно на път през Арапя, където резервирахме вила за лятната ни почивка и любимият ми морски град- Созопол.

Созопол беше обичайно пълен с туристи, но улиците бяха толкова разкопани за полагане на нова канализация, че не виждам как ще смогнат да се оправят до началото на активния сезон 🙂

пролетно моренце-Sozopol

boatscopy

Ех, моренце, моренце! Ще се видим пак след няколко месеца, но сега обратно в Пловдив.

 

Жребчево

Жребчево

Жребчево-Има нещо магично в това място, което ме кара да се връщам там всеки път. Дали е историята за потопената църква, която между другото отдавна не е във водата, дали са дърветата гордо извисяващи се над водата не знам, но с течение на времето яз. Жребчево се превърна в едно от любимите ми места в България.

В тази публикация ще се опитам да ви покажа най- добрите си кадри от това място, една своебразна компилация от всичките ми досегашни ходения 🙂

При първото ми посещение случих на добър залез. За мое съжаление църквата беше далеч от нивото на водата, а и фотографските ми умения все още бяха на много аматьорско ниво 🙂

Жребчево

При следващото ми ходене търсих по- различни гледни точки. А и нивото на водата беше много ниско и църквата беше далече от водата, така че нямаше как да се получат добри кадри там.

Жребчево-Jrebchevo

Кеф голям- нивото на водата се е покачило много и църквата отново е във водата. Е не може всичко да е перфектно и залезът го нямаше никакъв, но пък има и „Син“ час 😀

Жребчево-Jrebchevo

Всяка година през февруари нивото на водата пада значително и тогава е времето за снимане на прословутите дънери, които излизат на повърхността. А на какъв залез случихме, каква огнена магия бушуваше в небето. Думите не достигата да се опише това величие на природата.

 

dam lake

Jrebchevo3site

Това си остава най- хубавият залез, който съм виждал.

Jrebchevosite

В началото на тази година отново се отправихме към язовира. Нивото беше ниско, даже прекалено ниско. Дънерите гордо се извисяваха, но залезът не се случи красив. Е пробвахме малко дълги експозиции с неособено добър ефект, но каквото такова е 🙂

Jrebchevo1site

Е това е засега. Това е магията наречена Жребчево. Сигурен съм, че ще се връщам на това прекрасно място още много пъти и всеки път ще е различно и неповторимо!