Full width

Крушунски водопади и Деветашка пещера

Деветашка пещера и Крушунски водопади

 

Крушунски водопади-В разгара на лятото и в края на отпуската реших да посетя тези прекрасни места. От две години се каня да сторя това, но пусто все не оставаше време 🙁 Да, знам, че лятото не е най- подходящото време за снимане на водопади, поради малкото вода, но няма как- реших да пробвам късмета си, пък каквото- такова 🙂

И така в ранната съботна сутрин натоварих домочадието и газ към водопадите. Добре, че жена ми не знаеше колко точно ще пътуваме, иначе щях да съм си сам 😀 Сметките показаха, че от Пловдив до Крушуна са точно 190 км. За тези, които не обичат да използват GPS устройства, а и не им се рови по карти, ще спомена, че след Ловеч трябва да хванете пътя към Левски и след 20-тина километра е табелката за Деветашка пещера 🙂

Деветашка пещера

Пристигнахме при пещерата около 12 часа. Слънцето, високо горе в небето, безжалостно напичаше и дори за мен беше ад да стоя на открито ( а аз много обичам жегата). Нямах търпение да се вмъкна в прохладата на пещерата.  След като ни кашираха с по 2 лева за вход се отправихме през наскоро построеното мостче към входа на пещерата.

Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата й дължина е 2442 м, площ е 20 400 м2, височина — 60 м. В миналото пещерата е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. След това е засекретен военен обект.През 1950-те е години е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни  доскоро са  стояли близо до входа на пещерата. Днес са изнесени, а стоят само част от постаментите. Именно от там идваше и странната миризма на нефт 🙂  През 2011 г. в Деветашката пещера се снимат някои от по-мащабните сцени на мултимилионната холивудска продукция непобедимите 2- боза, която не знам защо гледах, но сигурно защото си падам по тъпи екшъни по дефолт 😀

Входът на пещерата, където и до днес се намира тази постройка, в която в миналото най- вероятно се е помещавала охраната.

Devetashkacave9

Devetashkacaveface

Докато чаках потока от хора да се изниже навътре се заиграх със външната светкавица в едни дупки и тунели 🙂

Devetashkacave6

Devetashkacave7

Devetashkacave1face

Devetashkacave3face

Devetashkacave5

А ето от къде се носеше миризмата на нефт

Devetashkacave2

Навътре в пещерата, където са и прилепите

Devetashkacave8

Последен кадър и да потегляме към водопадите, че времето напредна

Devetashkacave4face

Крушунски водопади

Крушунският водопад се намира до село Крушуна, община Летница. Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара.

До водопада може да се стигне изключително лесно. От площада на село Крушуна се завива надясно и не след дълго се стига до паркинг- 2 лв. После следва бариерата- отново по 2 лева на човек :). По добре оформена пътека се стига до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота. А преди пътеката няколко капанчета за скара- бира, пълни по това време на годината с многобройни туристи

Покрай водопада е изградена екопътека, която дава възможност да се види цялата система от водопади.Така наречената система от водопади е съставена от много красиви и много на брой водопади.

Водата е прекрасна- чиста и с тюркоазено- зелен цвят. Нямаше как да се стърпя и нагазих в нея- опа, оказа се доста студена, дори и през август.

waterfall4

На всяко място където спирах да снимам, търпеливо изчаквах десетките влюбени двойки първо да се снимат  за фейсбук със смартфоните 😀

Крушунски водопади

Неземна красота

 

Крушунски водопади

На най- горният водопад навалицата от хора бе най- голяма. Борбата за място бе безмилостно жестока 🙂 Някои снимаха,  а други просто се любуваха на гледката и като че ли никой не искаше да си тръгне. Не ги виня- кой иска да напусне Рая 😀

Крушунски водопади

Още едно нагазване във водата и последен кадър. Време беше да тръгваме.

waterfall3

След кратък отдих на капанчетата и рехидратиране с обилно количество студена вода, потеглихме обратно към Пловдив. Определено ще се върна отново тук, но на пролет, когато водопадите ще бъдат още по- величествени

Муратово езеро

Муратово езеро

Муратово езеро- Отдавна мечтаех да посетя това райско кътче, но по една или друга причина плановете се проваляха. За радост не и този път.

След цяла седмица приготовления в ранната съботна утрин потеглихме на път. Къде се замотахме  не знам, но пристигнахме на х. Вихрен по обяд. Е, така или иначе не бързахме. Планът беше да се качим до Муратово езеро и там да снимаме залез, звезди и изгрев 🙂 За другите езера ми беше още рано- все пак това ми беше първото планинско преживяване, като не броим Седемте рилски езера, но там не носех 25 килограмова раница и палатка 😀

Да пристигнеш по обяд на х. Вихрен ,и то в почивен ден през лятото е ад. Колони от хора вървяха към върха подобно на армия в редица, други бяха превзели поляните наоколо, трети  отчаяно търсеха места за паркиране ( в това число и ние), а пък четвърти гордо пиеха фрешчета пред хижата.

Без да губим време нарамихме тежките раници и поехме към Муратово езеро. Оказа се, че основният поток от хора е към връх Вихрен и към Бъндеришките езера, така че в нашата посока беше доста спокойно.  Началото на пътеката е при каменните стълби пред главния вход на хижата като трябва да се следва синьо- жълтата маркировка.  Посоката е 200° (Ю), изцяло покрай левия бряг на река Бъндерица. Веднага след стълбите се  изкачва хлъзгав каменен откос, чието преминаване изисква повишено внимание и определено ти изцежда силичките.  Следват няколко заравнени тревни тераси, отделени с каменисти прагове и редки клекови гнезда. Достига се до дървен мост през река Бъндерица ( 2050 м височина) наляво през моста, към десния бряг на река Бъндерица е маркираната с червено и зелено пътека за хижа Демяница и заслон Тевно езеро. След моста, покрай десния бряг на река Бъндерица се  навлиза в местността Равнако – обширни тревни поляни, останки от някогашно езеро. Тук направихме и първата си по- сериозна почивка, за да се подкрепим с малко енерганти, а някои и с малко „огнена“ вода :D. След краткия  отдих ни предстоеше доста стръмно изкачване с азимут 245° (ЮЗ) по циркусния праг под Муратовото езеро  ( 2080 м височина). Пътеката вие по стръмнината през сипеи и каменист участък и излиза в подножието на Муратов връх при оттока на Муратовото езеро. Толкова бях щастлив, че най- после стигнахме езерото, че тропнах едно хорце ( е поне опит за такова 🙂 ) барабар с раницата на гръб. Разстоянието го взехме точно за два часа, като броя и почивките.

Пристигането ни явно смути двама рибари- бракониери, които бързо събраха дисагите и се ометоха 🙂 Имахме още много време до залеза, а и беше много рано да опъваме палатките. Тук е мястото да спомена, че в Пирин като национален парк е забранено паленето на огън, разпъването на палатки, да не говорим за риболова ( последният мисля, че е разрешен само на Попово езеро). Хеликоптерът на ПСС кръжеше буквално на всеки час  и съблюдаваше за спазването на реда. Хапнахме, починахме, а някои се отдадоха на сладка дрямка. Аз лично обиколих няколко пъти езерото и набелязах няколко позиции за снимки. Докато чаках вълшебната светлина все пак направих няколко кадъра, ей така за спорта 🙂

Гледка от полянката над езерото. В далечината се виждат Дончовите караули

muratovo8face

Река Бъндерица под Муратово езеро. Тук реших да си играя с дълги експозиции и използвах Big Stopper-а ( не се получи много добре)

Potochecopy

Времето напредна, а трябваше да разпънем палатките преди да се мръкне. Намерихме си едно закътано местенце в нещо като горичка от клекове. Самото разпъване си беше цяло преживяване, като ни отне около 45 минути, което предизвика доста шеги и закачки от страна на по- опитните планинари 🙂 След като приключихме с тази досадна дейност се отправихме към езерото точно когато слънцето започна да залязва.

В началото всичко беше супер. Облаците прекрасни, отраженията идеални. Потривахме доволно ръце в очакване на перфектен залез

Връх Тодорка

muratovo

muratovo1

Муратово езеро с Дончови караули и Бъндеришки чукар

muratovo2

Облаците придобиваха все по- причудливи форми

muratovo7face

Неусетно, незнайно къде, но облачетата изчезнаха напълно.

Огледално отражение на връх Тодорка

muratovo3

Винаги е добре когато имаш човешко присъствие като преден план 🙂

muratovome

Последните слънчеви лъчи огряват връх Тодорка

muratovo4

Е на перфектен залез не случихме, но поне небето се осея с многобройни звезди.

Резултатът от 40 кадъра, всеки по две минути

 

Муратово езеро-muratovo startrails

Нямаше как да пропусна и млечния път, който тъкмо се показа над Дончовите караули

milkyway

Време беше за сън, но последното се оказа доста трудно, дори невъзможно нещо високо горе в планината, особено за неопитни планинари като мен 😀 Първо дойде страхът от мечки- около половин час след като се настаних в палатката си и се увих като пашкул започнах да дочувам странни звуци съвсем близо до мен. Отне ми около 10 минути да разбера, че това едно от приятелчетата в съседната палатка 🙂 Но после дойде по- страшното- студът! Този вледеняващ, адски студ, който се просмуква във всяка една поричка на тялото. Температурата рязко спадна до -5 градуса. Палатката замръзна, водата също. Кофти е да се спи при такива условия и то с летен чувал 🙂 Чувствах се като герой от “ Оцеляване на предела“ 😀  Молих се само да доживея до утрото.  Явно по някое време все пак съм заспал и когато отворих очи беше се съмнало . Не си спомням скоро да съм бил толкова щастлив, че се събуждам и съм жив 🙂 След кратка физзарядка започнах постепенно да чувствам тялото си.  Беше време за малко изгревни кадри и се спуснахме отново към езерото.

Самият изгрев не беше нищо особено. Отново нямаше грам облаче, което да хване някакъв цвят. Ама каквото- такова

Муратово езеро, Дончови караули и Бъндеришки чукар

Муратово езеро-muratovo

Първите слънчеви лъчи огряват Муратов връх

muratovo5

След като се стоплихме и палатките изсъхнаха, набързо опаковахме багажа и поехме по обратния път към х. Вихрен. Слизането винаги е по- приятно ( поне за мен). От време на време спирахме за по някой последен кадър.

Местността Равнако

Муратово езеро-pirin

Бъндеришка река, снимана от мостчето

Муратово езеро-pirin

След около час вече бяхме при хижата. Време за релакс, за по едно фрешче. Беше около 10 сутринта и колоните от коли прииждаха. Метнахме се по колите и газ към Пловдив, уморени, но щастливи от преживяното. Определено пак ще дойдем, защото тук има много още какво да се снима.

Тоскана- IV част

Тоскана Ден 4- Флоренция

Някак от отвъдното долавям познатия рефрен на алармата. След около 5 минути се опомням, че е време да ставам. Отново е 04:30. По дяволите започвам да ги мразя тези изгреви. Този път ми отне цяла вечност  да стана и да се приготвя за път. Дългият път и непрестанното обикаляне из тосканските потайности започнаха да взимат своя дан 🙂

Отново към познатата вече  Val D`orcia, но този път основната цел бе друга- едно красиво, самотно параклисче,  което ми стана фикс идея още щом го видях на снимка, а още повече след несполучливия опит да се доберем до него предната сутрин. Заинтригувах ли ви 😀 – Самият параклис се вижда от пътя между San Quirico и Pienza и на пръв поглед е лесно достъпен- да, ама не 🙂 Едното пътче до него минава през частна вила, където имах лют скандал с един “ жабар“ ( италианците по принцип са готини и разбрани, но не и този, който ме псуваше през цялото време. Е не му останах длъжен де 😀 ) в резултат на което плановете ни се провалиха. Това обаче ни амбицира още повече. Исках кадър на това място, пък каквото ще да става. След около половин час ровене из Google  намерихме заобиколен път, но нямаше гаранция дали ще успеем да го открием.

И така след около 40 минути пристигнахме в San Quirico. Мъглата тази сутрин беше убийствена. Хората са казали “ Внимавай какво си пожелаваш“. Искахме мъглица, ама чак пък толкоз 🙂 Цялата долина бе застлана от тази непрогледна мъгла. Решихме първо да се отбием до така позната ни вила с кипариси, за да видим какво е положението там. Оказа се, че далеч не сме единствени. Около дузина фотографи вече бяха заели позиции в очакване на светлината. Тъй като скоро мъглата нямаше да се вдигне, а и вече имахме кадри от тук, решихме, че е време да задействаме плана за параклиса. След около половин час се озовахме на черен път, който ни отведе до голяма порта, заключена с катинар. Но нямаше ограда 😀 . Не ни отне много време да вземем решение. Оставихме колата, заобиколихме портата и тръгнахме по тесен черен път към неизвестното. След около 500 метра из мъглата ненадейно се появи красивата бяла фасада на параклиса и в съседство на него голяма тосканска къща, за късмет обезлюдена. Слънцето започна да пробива през гъстата мъгла, а ние щастливи снимахме, та снимахме

Тоскана-val_dorciachurch1

Тоскана-val_dorciachurch

Когато снимаш времето лети и не усетихме кога е станало 9 часа. А трябваше да бързаме, защото след закуска ни чакаше столицата на Тоскана- Флоренция.

Първоначално бях против посещението на Флоренция, защото за да опознаеш такъв град си трябват няколко дни, а не няколко часа, с колкото разполагахме ние. Е в крайна сметка се съгласих с желанието на другите, за което в момента не съжалявам и за миг. Да ме прощава Пиза, но ще я посетим някой следващ път 🙂

Флоренция – пищният град, е име дадено от римляните на това селище, основано през I век сл. Хр. по бреговете на река Арно, в подножието на Фиезоле.

Разцветът на Флоренция в изкуството, културата и международната търговия започва през XIII век и достига върха си през XV в. под управлението на фамилията Медичи, които ръководят града до края на XVIII в. Накъдето и да се обърнете във Флоренция, ще видите необикновени творби на изкуството и архитектурата. Във Флоренция се ражда Ренесансът в Италия. Флорентинци създават ренесансовия и неокласическия стил в архитектурата, които изцяло променят облика на Париж, Лондон и Рим. Флорентинските банкери финансират много от португалските и испанските експедиции по време на Великите географски открития. Двата американски континента са наречени на името на флорентинския писател, който твърди, че е техен откривател и картограф – Америго Веспучи. Операта е измислена във Флоренция. И това е само малка част от наследството на този невероятен град.

Първото нещо, с което се сблъсквате още с влизането в този град е убийствения трафик и тълпите от туристи. Тези малки мотопедчета извират ненадейно от всички страни. Цяло щастие, че не премазах някой. На второ място идва проблема с паркирането. След около половин час обикаляне най- накрая намерих един подземен паркинг със свободни места, в непосредствена близост до историческата част на града. Още тук разбрах, че Флоренция е един много, много скъп град. Цената на паркинга тук е 2 евро за първия час и по 3 евро за всеки следващ. Успех 😀

Първата забележителност, с която се сблъскахме е базиликата Santa Maria Novella. Сградата е първата голяма базилика в града и е главната доминиканска църква във Флоренция. Църквата е наречена Новела (нова), тъй като е построена на мястото на съществуващ от IX век параклис носещ също името Санта Мария. Когато теренът е прехвърлен на Доминиканския орден през 1221 година, духовниците решават да построят нов голям храм с прилежащ към него манастир.

Тоскана-firenze

В непосредствена близост се провеждаше традиционния фестивал на сладоледа. Италия е известна със своето Gelato, a Флоренция е неговата столица. Фестивалът Firenze Gelato традиционно се провежда от 28 до 31 май и включва панаир на сладоледа, дегустации, детски състезания и много други забавления.

Firenzegelatofes

Вървейки по тесните , красиви улички постепенно се стига до една от най- величествените сгради, която някога съм виждал- КатедралатаSanta Maria del Fiore„. В превод името й означава „Света Дева Мария със цветето“. Това е най- голямата катедрала във Флоренция и четвърта в света. Катедралата се отличава със своя купол, проектиран от Филипо Брунелески.

firenze1

firenzelady

От където и да се опита  човек  да снима катедралата, не може да я обхване цялата.

firenzecathedral

Камбанарията на Джото, която е част от нея, също се издига величествено отпред.

firenze3

Joto

Непосредствено пред катедралата се намира Флорентинския Баптистерий – това е постройка, в която през Средновековието са кръщавали гражданите на Фолренция. Сградата е осмоъгална и има три входа.

babtisteria

Най-известни са източните порти или наричани още „Вратите на Рая“, които са позлатени. На тях са представени библейски сюжети от Стария завет. Тук стълпкновението от снимащи туристи е огромно. Буквално се редиш на опашка, за да снимаш 🙂

gold gold1

Разбира се, успяхме да влезем и вътре в самата катедрала, и не знам защо, но вътре не направих нито един кадър. За сметка на това обаче малко след катедралата, следвайки потокът от туристи, случайно забелязах малък вход, който водеше към една красива градина. Не се покелебахме и  влезохме. За наше учудване имаше само 4-5 туриста. А насред градинката открихме малка църква, на която се мъдреше надпис “ Пазете пълна тишина“.  Заинтригувани се намърдахме вътре. Беше празно. Абсолютна тишина, а пред олтара молеща се монахиня. Приех това като дар от Бога. Включих на безшумен режим( който в тази тишина отекна като картечен откос 🙂 ) и направих на бързо няколко кадъра.

Firenzepray

Някъде по това време на жените им писна да се размотават с нас и се отдадоха на шопинг по италианските бутици 🙂 А ние с Минко продължихме изследването на този величествен град. Буквално спирахме и снимахме  на всеки ъгъл.

Untitled_Panorama1

Неусетно се озовахме на голям красив площад- Piazza della Signoria. Площадът е бил център на политическия живот по времето на Флорентинската република. И до днес той е сърцето на Флоренция. Това е един музей на открито.

Тук се намира известният фонтан на Нептун, изваян от мрамор от скулптора Бартоломео Аманати.

firenzestatua

Тук е и световно известната статуя на Давид от Микеланджело ( е тук е копието, а оригинала се намира в галерия“ Академика“).

Firenzedavid

Тук ще откриете и голям паметник на Козимо Медичи – първият от династията Медичи, владетели на Флоренция през по-голямата част от Ренесанса. Известен е като Козимо Старши или Козимо Pater Patriae.

firenzemedichi

Тук се намира и една от най- значимите флорентински сгради- Palazzo Vecchio,  в превод “ Старият дворец“. Строежът ѝ е започнат през 1299 г. и носи отличителните белези на готическата архитектура. Над корпуса на двореца се извисява зъбчатата кула Арнолфо (наречена на името на архитекта, който я завършва към 1310 г.). През XVI в. дворецът е преустрояван от Вазари, а през XVII – от Буонталенти. При Козимо I от 1540 г. нататък става резиденция на Медичите. От 1865 до 1871 г., когато Флоренция е столица на кралството, в двореца се помещава Палатата на депутатите и Министерството на външните работи. От 1872 г. до наши дни е сграда на общината.

firenze2

След толкова много история, вече прегладнели, тръгнахме да търсим някое евтино капанче, където да се отдадем на релакс. Думата “ евтино“ във Флоренция, явно е непозната 🙂 И докато една пица в San Gimignano е 9 евро, то тук същата струва 25 евро, А пък ако искате да минете само със салатка, то това удоволствие ще ви коства скромните 15 евра.

След кратък обяд, по- точно следобедна закуска, тъй като вече наближаваше 16 часа местно време, се отправихме и към прочутите флорентински мостове, гордо извисяващи се над река Арно.

Прочутият Ponte Vecchio– Понте Векио е дървен мост. През 1333 е разрушен от придошлите води на Арно.

През 1345 г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Над магазините преминава коридорът, наречен на името на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия. Проектиран е от Вазари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог Козимо I Медичи от Уфици до двореца Пити. Първоначално дюкянчетата на моста са били обитавани от занаятчии и месари, но през 1593 г. херцогът ги прогонва заради неприятните миризми, които се донасят оттам и след тях се нанасят бижутерите. По време на отстъплението на германците през август 1944 г. през Втората световна война, Понте Векио не е разрушен, за разлика от другите мостове във Флоренция. По средата на моста има бюст на Бенвенуто Челини. Там влюбените имат обичая да оставят катинарче, чието ключе хвърлят в реката, за да е вечна любовта им.

FirenzePonteveccio

Firenzebridge

 Firenze

Е, това беше от Флоренция. За повече нямахме време. Няма как за няколко часа да разгледаш и опознаеш този зашеметяващ град. Но ще се върнем отново- определено!!!

А сега беше време да се отправим към San Gimignano, за последен залез и последна вкусна италианска вечеря. Е за малко да пропуснем златният час, тъй като ни отне около час и половина да излезнем от Флоренция 🙂

SanGimignano

А утре ни чакаше дълго 20-часово пътуване до България, придружено през цялото време от дъжд и бури.

Довиждане божествена Тоскана!!! Здравей реалност 🙂

DSC03878